Честит рожден ден, мила мамо

Днес, 24.01. моята майчица има рожден ден.

Тя е най- добрия човек, когото познавам. И ако е вярно, че душата сама избирала в коя майка да бъде зачената, то аз съм си избрала най- нежната.

Ако можех бих й подарила букет от цялата любов на света, цяла кошница с усмивки и пълен пакет здраве.

Много те обичам мамо!

Честит Рожден Ден!









Мадона

Мамо,
колко си хубава, мамо –
като светица, но по-добра.
Слънчогледи зад твоето рамо
са преплетени като гора.

Една огнена ружа изгрява
между черните ти коси.
Разгоряната й жарава
няма вятърът да угаси.

Бледа сянка от миглите пада
върху милите ти очи.
И усмивката ти е млада,
и умората не личи.

Неизречени, ала родени
зад прозирното ти чело
светли мисли докосват и мене
като гълъбово крило.

Нека времето си отива.
Мамо, аз ще си тръгна.
Но ти
остани в тази грейнала нива.

Твойта ружа не ще прецъфти.

Георги Струмски













Бабин ден е! Поздрав за всички баби, мами и всички свързани с раждането на нов живот

Много мислих каква почерпка да занеса в офиса за днешния бабин ден, тъй като ще го прекарам на работа. Въпреки, че е събота, отработваме 2-ри януари. Голяма глупост е това с отработването, ако питате мен, но това е друга тема.
Исках да е нещо хем сладичко, хем напомнящо за раждащия се живот, хем многобройно, да се роят децата на България!

И така:

Ягодово ашуре



Продукти:

2 ч.ч. жито за варене
ягоди, колкото повече, толкова повече, моите за жалост по това време бяха замразени (нарязани на тънки ивички около 1 ч.ч.)
захар 1 ч.ч.
1/3 ампула ванилия
червена сладкарска боя ( ако не искате, можете да оцветите с разтворено в 1 ч.ч. вода нишесте с вкус ягода)

Бях замислила да направя класическо ашуре с ягодов вкус, нооо замисленото се промени в хода на приготвянето, поради добрата консистенция и вкус, които се получиха, както и изключително малкото време, с което разполагах. По тази причина пропуснах нишестето.

Приготовление:
Сваряваме житото в съотношение 1 към 3 поне. Колкото повече вода има, толкова по- добре. Ако ще правите ашуре класик, т.е. с нишесте, съотношението е 1 към 6. По време на варенето прибавяме щипка сол. Внимавайте, стойте близо до котлона, житото страшно бързо кипи. Така че след първоначалното завиране намалете котлона на най- ниската степен. Спокойно можете да оставите без надзор поне 35-40 мин. Малко преди да бъде поета цялата вода, изключете котлона и оставете отгоре житото. Така то ще поема до пълното изстиване водата постепенно и ще остане сочно, а зрънцата ще бъдат изключително добре разпукани. Завийте с нещо дебело, най- добре вълнено. Житцето трябва да стои на топло. Аз направих това още от предната вечер. Ако желате можете да отделите част от житото (около 1/3) и да го пасирате, като към него добавите разтворено и сварено нишесте. След това го сипвате в останалото жито. Моята версия беше по- съкратена, но също толкова вкусна. Просто пасирах цялото жито с пасатора, добавих захарта, ванилията, ягодите и малко червена боя за цвят. Разсипах в купички и украсих с ягоди. Вкусно ще стане, ако добавите счукани орехови ядки, а при сервиране ягодите украсите с бита сметана.


И така, обясненията станаха дълги, но в действителност десерта се приготвя изключително бързо.




Да ви е сладко, да са здрави децата ви и да има все повече българчета.

Най- хубавият ден

Най- хубавият ден- днешният!
Майка Тереза

Надявам се, че всички сте имали прекрасни почивни дни около коледните и новогодишните празници. При мен те излетяха неусетно, дори вече ги забравих сред връхлитащите работни и домашни задължения. Искаше ми се да има поне още две седмици покой, бяла тишина, топлина и дъъълги зимни дни. Но... празниците са за това, да не са делници, да се отличават от дългата редица сиви, еднообразни дни, когато имам чувството, че съм се качила на виенско колело: ставане в 7:00, отивам на най- високото някъде към обяд и хайде пак надолу, прибирам се 19:00 и пак, и пак. Затова ги ценим и чакаме, и им се радваме толкова много.
Аз утре съм рожденичка. И именичка. Трябвало е да се родя на Новата Нова година, а съм се родила на старата. С цели две седмици закъснение. Сякаш не съм искала да се появя в този тъй труден свят. Родителите са ме кръстили на баба ми без да имат изобщо представа какъв ден е 14/01. Тогава църковните работи бяха забранени. Едва с настъпването на промените, след като за пръв път си купихме църковно календарче, с огромна радост разбрахме, че моята рождена дата е определена от църквата за честване на светицата Нина. Тя била близка родственица на Св. Георги (какво съвпадение :)) и почти през целия си живот разпространявала неговото дело в днешна Грузия (наречена Georgia, именно на Св. Георги). Днес повечето църкви в Грузия носят неговото име. След смъртта си е обявена за светица. Нина на различните езици означава различни неща: в Испания - малко момиченце, в Турция - майка. На всички езици звучи по един и същ начин и това изключително много ме улеснява в контактите ми с чуждестранни партньори. И католици и православни празнуват Св. Нина на една и съща дата. Толкова за мен.

Сега искам да ви почерпя за утрешните си празници. Избрах това да не бъде торта, а празнична пита "Слънце". Сега рецепта няма да публикувам, само ще кажа, че съм земна зодия и може би това обяснява любовта ми към хляба. Към тази най- стара и най- важна храна за нас, българите. Неслучайно моите любими аромати на този свят са два: на топъл хляб и на изкъпаната главица на момченцето ми. Нито един скъп парфюм не може да се сравни с това.

Както почерпката, така и оформлението й си имат своята символика. Избрах слънцето, защото въпреки, че съм родена точно в средата на зимата,за мен казват, че съм изключително слънчев човек.

















Нека слънце да стопля душите ви, нека сте здрави през настъпилата година, нека има любов в сърцата ви, нека ви има скъпи мои виртуални приятели.

С любов:
Нина