Задушница

      В живота на всеки човек, семейство, дом, настъпват дни на раздяла завинаги с обичани и близки хора. Тази събота е Голяма Задушница, тогава, когато си спомняме за душите на всички, които не са сред нас вече. Хубаво е да можем да отидем до близката църква и да запалим свещица, да подържим малка искрица от пламъчето, горяло в душите на мъртвите.  И да си пожелаем по- малко загуби да имаме, повече радостни дни, светло да е в душите ни и да гори светлината от делата на тези преди нас. А ние да следваме пътя им достойно.

      Една тишина наляга сърцето ми в такива дни и само капките от сълзите съпровождат умълчания ми съботен ден. В тишината, тъй натрапчива, но и жадувана, едно странно спокойствие ме обзема, спокойна съм, че те са някъде там, на по- добро място и ме гледат. За тях (и за нас разбира се), за подавка и сладост в тъжния ден - локумени кифлички.

Празник на любовта

 Ледена пързалка е Варна. От това по- неприятно време за мен няма. Предпочитам сняг до бой, дъжд, мъгла и вятър, но от леда много ме е страх, откакто любимия си счупи крака. А той - любимия е най- добрия мъж, когото познавам. Затова, когато дойде Св. Валентин гледам винаги да го изненадам приятно, а той за поредна година ми даде сърцето си ☺

От няколко дни се подготвям за този ден, наред с подаръка за него и още един такъв за сина ми (моята красива любов) реших, че тази година няма да правя шоколадово сърце, както всяка друга. Работен ден е и прибягах въпреки леда навън до любимата сладкарница, откъдето купих ей тези шоколадови сърца - пастички, невероятно сочни и вкусни. Ще ги сервирам за десерт довечера, заедно с чашка висококачествен коняк Мартел.

Като за начало обаче закуска с трюфели - сърца и чаша билков чай. А на всяко пакетче има златен конец с тъмно червено сърце, с избродиран златен инициал собственоръчно от мен, за всеки член от семейството.

. Всяко пакетче чай поставих в нежно бяло пликче.

През целия ден бях на работа, така че не ми остана време за изискана вечеря. Вместо това нещо набързо. Кренвирш във формата на сърце, запечен с яйце и кашкавал върху пухкаво картофено пюре. За мен това не е нищо особено, но двамата мъже бяха много впечатлени, толкова, че чак снимаха масата.

И така няколко свещички за уют, бутилка хубаво вино за сгряване, прекрасно семейство и празника е отпразнуван. Няма да навлизам в обяснения защо празнувам Св. Валентин. Празнувам и толкова, Трифон Зарезан отпразнувах по нов стил на 01.02. Пожелах си още много хубави празници на любовта да има у дома, да има любов в очите, душите и сърцата, да виждаме обожанието в очите на мъжа до себе си, да сме обичани, жадувани, желани. Да не забравяме да сме съпруги, майки и жени в един все по-мъжки свят. За мен определението "мъжко момиче" не е комплимент. Искам и съм жена с всички положителни и отрицателни черти на този избор на природата. Предпочитам да дарявам нежност, отколкото да бъда нечие силно рамо, предпочитам да бъда майка и да се притеснявам, да бъда любима и да чувствам, да усещам повече със сърцето си, отколкото с разума си.

Сега искам да завърша с няколко мисли на великата Уитни Хюстън, която загубихме миналата събота, могъщ глас, красота и изящество във всеки един детайл. Още едно потвърждение за мен, че върхът е самотно място.Сигурна съм, че от няколко дни на небето има още една звезда и това е Уитни, която спря да грее тук, на Земята. Почивай в мир, Кралице!

Харесва ми да съм жена, дори и в един мъжки свят. В крайна сметка, мъжете не могат да носят рокли, докато жените могат да носят панталони."

"Аз вярвам, че децата са нашето бъдеще. Научете ги добре и оставете те да водят. След това им покажете цялата вътрешна красота, с която те разполагат."

"Когато реших да ставам певица, майка ми ме предупреди, че ще се чувствам много самотна. По принцип всички сме. Самотата идва с живота."

"Отдавна реших никога да не бъда сянка на някого. Ако се случи да се проваля или да успея, то аз съм го направила според собствените си убеждения."

"Най-накрая осъзнах факта, че не е престъпление да нямаш приятели. Това просто означава, че имаш някакви проблеми.

Бадемов крем

Нали не си мислите, че у нас се ядат само сладкиши ☺, понеже повечето рецепти тук са за сладки. Неее, просто времето, с което разполагам и осветлението предразполагат само заснимане на десертите. А иначе правя десерт само през почивните дни. През останалото време нашия десерт са плодовете. Реших да споделя тук последното си авторско изпълнение.
Напоследък ме е обзела една натрапчива тъга по безгрижното детство, когато всички грижи бяха в ръцете на мама и татко, когато единствените ми задължения включваха научаване на уроците и трепетно очакване на ваканциите. Във Варна срещу издигащия гордо снага соц. хотел "Черно море" - едно от  най- ветровитите места в града, имаше млечен бар. Честно казано не помня как се казваше. Моята приятелка, която беше много разтропано момиче (защото в моята главица по това време бяха само учебници и книги) първа ме заведе там. На велурено червено столче за пръв път ядох бадемов крем в чашка със столче. Стори ми се божествено вкусен, много красиво поднесен, изобщо висш пилотаж в сладкарското изкуство. До скоро не бях си спомнила за него, обаче както казах напоследък съм тъжна и мълчалива, бяла и добра и реших да върна спомена поне на вкус. Разбира се това е моя интерпретация, вие можете да замените някои от продуктите. Сигурна съм, че сядайки с чашка крем в ръка и добра компания ще бъдете вкусно изненадани и приятно успокоени.

Стига приказки, да преминем към рецептата.

Бадемов крем

1 л прясно мляко

ако искате по- плътен вкус 1 к.ч. течна подсладена сметана (аз я пропуснах)

1 пак. натурално нишесте

150 г белени сурови бадеми

1 ч.ч. захар

1 пак желатин

2 с.л. кафява пудра захар

1/2 ампулка есенция ром

по желание бучка краве масло без сол

2 капки жълта сладкарска боя

Първо си смиламе на много фин прах бадемите. Аз ги смлях в кафемелачката. Слагаме на котлона прясното мляко в дълбок съд да се вари. Когато се затопли прибавяме захарта. Бъркаме с тел, за да се стопи. В купичка сипваме нишестето заедно с кафявата захар и 1 ч.ч. студена вода. Бъркаме, за да го разтворим. Следете млякото да е горещо, но да не завира, прибавете смлените бадеми и малко по малко, бъркайки енергично разтвореното нишесте. Бъркайте с телта постоянно, за да не останат бучици, докато сместа започне да се сгъстява и стане като рядък крем. Отстранете от огъня и добавете есенцията и боята. Желатина разтворете в студена вода и изчакайте да набъбне, след това разтворете на водна баня. Прибавете към крема. Захлюпете съда, за да не засъхва крема. Изчакайте да поизстине, за да не спукате чашите, които трябва да бъдат тънкостенни и на столче ☺☻☺, това е фин крем все пак.

Оставете да се охлади напълно на стайна температура, а след това пъхнете в хладилника поне за час и половина.

Много ще се радвам, ако моят сладък детски спомен ви се услади. Приятно похапване.

Крем супа от карфиол

Боже, толкова е студено навън, че имам усещането сякаш се движа във вакуумно пространство. Сякаш няма въздух, изпарил се е от студа, всички шумове отекват някак странно. Радвам се на снега много, най- вече,когато съм у дома. Единственото за, което се моля е да няма поледици и последици.

У дома всички покашляме, всъщност аз направо се раздирам от кашлица. Няма нищо по- хубаво от сгряваща супичка. С налични зимни зеленчуци:

Крем супа от карфиол

2 стръка праз лук

1 голям морков

2 големи картофа

1/2 средна глава карфиол

1 ч.ч. прясно мляко

1 жълтък

олио

сол

черен пипер

индийско орехче

По желание вместо крутони 1 лист бутер тесто изпечено под формата на бутерки с пълнеж според вкуса

Слагаме всички зеленчуци нарязани на едро в подсолена вода с малко олио. След омекване ги пасираме и добавяме млякото, чието количество можете да променяте според това, колко гъста желаете да е супата. Слагаме подправките и застройваме с жълтъка. Поднасяме с бутерки.

Пожелавам Ви топъл и уютен следобед. Благодаря, че наминахте.