Хайвер от кашкавал

                                 

                           





Продължавам с простите и лесни, но вкусни рецепти. Този хайвер е много бърз за приготвяне, изисква само три продукта и е много хранителен. Освен това подходящо поднесен е изискано предложение за предястие, основна вечеря или специален повод.

Продукти:

250 г кашкавал
счукан чесън на вкус
1 кофичка майонеза


Кашкавалът се настъргва на едро ренде и се добавя счукания на съвсем ситно чесън. Всичко се обърква с майонезата до гладка, хомогенна смес. Сервира се с хлебчета и добре охладено шампанско.

Импровизациите откъм билки и подправки са неизчерпаеми. Можете да пофантазирате и да дадете воля на въображението си.


Вкусна и топличка последна септемврийска неделя.








Пътуване до Павел баня

Малко встрани от пътя, между Стара планина и Средна гора бликат извори. Там, някога по път незнаен минал трагично загиналия руски княз Павел. Селцето тогава наброявало около 10 фамилии, всички те преселници от съседното китно село Турия. След откриването на минералната вода и в чест на благородния княз селището започва да се нарича Павел баня. По - късно е обявено за град.
Тази година ние избрахме именно това място за нашата годишна почивка и мисля, че не сгрешихме. Толкова спокойствие, чистота и зеленина отдавна не бяхме срещали. Градчето е пълно с малки и кокетни хотелчета. Мисля, че почти няма къща, която да не дава стаи под наем.


 Направи ми впечатление многото на брой самостоятелно почиващи и най - вече жени, но и мъже не липсваха. Поради изключително благотворното си влияние върху опорно - двигателния апарат, минералните санаториуми са пълни, непрестанни процедури, гимнастики, подводни упражнения и какво ли още не, за да отпочинат и се "наместят" поизкривените от много труд посетители. За да е най - пълноценна почивката, трябва да се остане поне десетина дни. Иначе казват, няма никакъв смисъл.
Покрай многото свободно време, можете да посетите близкия язовир Копринка, да наловите рибка или просто да се полюбувате на красотата и спрялото време. И да се удивите какво може да сътвори човешката ръка. И как понякога човек остава безсилен пред творенията си.

Наблизо е долината на Тракийските царе. В могилата Голяма косматка е открита гробницата на Севт, владетеля на цяла Тракия няколко века преди нашата ера. В гробницата са показани златни предмети и накити, маската на Севт, както и околоочника на коня му, с който е погребан. Влизайки вътре те побиват тръпки, толкова много древна и окултна среда. След това посещаваме Казанлъшката гробница, първа намерена и възстановена, под егидата на ЮНЕСКО.
Вечерта завършваме в едно от многобройнитре добри ресторантчета с жива музика в Павел баня, наслаждавайки се на обстановката, добрата храна и обслужване и чаша хубаво вино.










На следващия ден започваме обиколката си от центъра на Павел баня, красиво и много зелено място, посещавайки първо паметника на Цанко Комитата, най - младия Ботев четник, оцелял през много войни, родом от тук, починал на 90 години. Поклон пред саможертвата му.

Посещаваме и брястът - дърворезба. Едно от няколкото най- стари брястови дървета на Балканите. Погинало преди няколко години за съжаление след масово измиране на брястовете в Европа, но запазено, след като местен дърворезбар го оформил художествено и оставил за поколенията.
Посещаваме и храмът Св. Георги, паметник на културата в близкото село Габарево, както и Джанановата къща - приютявала Апостола по време на престоя му в този край.






 Обядваме с местни специалитети и се насочваме към китното селце Турия, дало началото на Павел баня. А то наистина е много живописно. Посещаваме първо местния храм.







А след това и главната атракция на това сгушено в полите на Сърнена Средна гора райско място - родната къща на Чудомир.
Няма да преразказвам, думите, които прочетох и заснех там, казват много.





















И ако си мислите, че това е най - красивото селце на света, то чакайте да видите нещо наистина уникално. Тук в Гюловата долина се крие неповторим резерват с истинска розоварна и градина от над сто вида насъждения - резерват Дамасцена, с. Скобелево. А всичко е издигнато в култ към нея - КРАЛИЦА РОЗА.

 В беседа, траеща около 30 мин те превеждат през всички етапи на розоварния процес още от турско робство до днес, запознават те с бита на местното население, има богат асортимент от продукти с розово масло кой от кой по- примамливи, които да си закупите от местната бакалийка. А накрая, еееех, накрая след дълго скитане сред рози, пауни, фазани и бели гълъби, насред чакълестата пътечка Ви очаква кафе и мелба с розово сладко.





















На връщане поемаме към Тъжанското ждрело, което по удобни за разходка пътечки води до природния резерват Джендема. Тук в Национален резерват Централен Балкан е райско място за планинарите. Освен изброените можете да стигнете и до Козя стена, Райското пръскало, Стенето и много, много други. Намираме и красива чешма, построена във вид на параклис от незнайна ръка, наблизо пеят хлопките на стадо мили кравички, които минават на сантиметри от теб, устремили се напред и нагоре в търсене на сочна храна. Тук, въпреки делничния ден имаше семейства, дошли на пикник край чешмата, в удобната прегръдка на планината.




След няколко дни на забрава, удоволствие, плуване в минералния басейн и препичане на шезлонга край него, след добра храна, добър въздух, хубав масаж и красота, докъдето погледа ти стига поемаме обратно на дълъг път към родна Варна. Казвам дълъг, защото на връщане решаваме да покажем на малечко още от невероятната българска история и красота. Поемаме към прохода Шипка и първата ни спирка е храм - паметника в с. Шипка, а оттам и самия връх. Естествено не се возихме на кола до там, въпреки че има предвиден път. За да оцениш, да изживееш, да настръхнеш и се преклониш пред подвига, силата и себеотричането трябва да изкачиш стотиците стъпала, да погледнеш от върха на паметника и тихо да поблагодариш на героите, дали живота си, за да си ти, тук, сега....

Всичко това, обаче оставям само в снимки. Думите са безсилни, а и излишни пред величието на тези места.

 












Пастет от печен лук




 












   
     


     Най- вкусната храна е и най - опростената. Предлагам Ви изключително вкусно, изискано, много евтино и галещо небцето ястие. Лукът е полезен за белите дробове, а поради факта, че тук ще го използваме печен е и средство, щадящо стомаха. Щом на мен ми хареса, тъй като не обичам лук, значи че и на Вас ще допадне, надявам се.

И така:

За 2  порции:

500 г жълт лук
сол
зехтин
оцет

     Рецептата би трябвало да се изпълни в жарава, посредством заравяне на лука за 8 до 10 часа. Но поради липса на такава в градски условия, аз пекох в пръстена тенджерка, във фурна на 160 С около 2 часа. След това извадих и оставих под капак, върху решетка, за да се задуши още за час. Важно е да се знае, че лукът се пече с люспите, може само да го поизмиете леко и да отрежете връхчетата.
    След изстиване лукът се обелва и вътрешността му се счуква в хаванче заедно със сол на вкус. На тънка струйка, по малко наливаме зехтина и подправяме с оцет. Сервираме с прясно изпечени хлебчета. Идеална лека вечеря с чаша добре изстудено бяло вино. Можете да поднесете и като сос към печено на скара месо.

   Добър апетит!

Вита баница за Симеоновден

      





Наскоро пре-прочетох "Златният век" на Андрей Гуляшки, разбира се се нов поглед, през призмата на времето. Книга, казваща и даваща много. Книга, според която е велико да се наричаш българин. Наскоро отмина и зимния Симеоновден - 1-ви септември, началото на новата църковна година, начало на най- богатия сезон - есента. Тогава, когато човек бере плодовете на своя труд. Толкова много багри, аромати, цвят, вкусове и урожай. Толкова много красота. Хубаво е на този ден да не перем, да не простираме, за да не са празни класовете. Добре е също така да купим някакъв, макар и малък нов домакински съд. И да не забравяме да запалим свещица в църквата, да се помолим все така да има хляб и изобилие на трапезата, мир по света и в душите ни.
       И аз повлияна от наскоро прочетенената книга и от идващия празник, реших да го почета подобаващо, макар и да нямаме именик у дома. Реших да направя традиционната за този ден баница. За нея е нужно да си набавим:

За тестото:

~ 700 г брашно
5 с.л. олио
1 и 1/2 ч.ч. разтопена свинска мас
1 с.л. твърдо краве масло
2 ч.ч. хладка вода

За плънката:

5 яйца
300 г натрошено краве сирене




   В пресятото със солта брашно правим кладенче и сипваме олиото и водата. Замесваме меко тесто, което разделяме на 6 еднакви топки. Разточваме всяка една от тях на набрашнена повърхност с диаметър ~ 20 см и ги оставяме завити с влажна кърпа за около половин час на стайна темепература.
   След това разточваме всяка питка на тънка кора, която мажем обилно със свинска мас и я прегъваме на две. Всички подготвени кори пъхваме в найлонов плик, добре намаслен и го оставяме за 1 час в хладилника.
   Подмазваме тавичката, в която ще печем, всяка кора разточваме максимално възможно, отново я мажем със свинска мас и наръсваме от плънката. Завиваме на охлюв, напръскваме баничката с масло и печем в гореща фурна, отначало под фолио, а след това без. Можете да разточвате върху царевично или типово, или пък грахам брашно, както направих аз, затова и моята баничка е малко тъмничка.

    Вкусно е, за закуска с айран, за вечеря с червено вино или просто за похапване. Можете да поканите гости и да споделите празника. Щастлива есен!

Диетично лятно тирамису







Това фалшиво тирамису направих през горещите августовски дни,когато жегата е толкова нетърпима, че ти се иска да влезеш под душа и да не излизаш поне до септември. Разбира се не можеш да ядеш само домати и краставици, трябва ти и някаква енергия, ако не искаш съвсем да се скапеш, нещо леко, бързо и вкусно. Без непосилно стоене до печката, без излишен труд, с малко калории.

Необходими са:

около 12 бишкоти Савоярди ( в зависимост от големината на тавичката)
100 г фини овесени ядки
плод по избор - праскови, кайсии, банани, стафиди или пъпеш
50 г кокосови стърготини
1 ч.ч. силно кафе за напояване на бишкотите
1 ч.ч пудра захар
1 кофичка кисело мляко с по- висока масленост (или маскарпоне/сметана)
1/2 ч.л. ром
50 г черен шоколад за готвене
2 препълнени ч.л. натурално какао за поръсване


В правоъгълна тавичка подреждаме един ред бишкоти, предваритено топнати в сварено, топличко и силно кафе. Напръскваме с малко ром. Отгоре подреждаме нарязани плодове по избор, така че да покрият плътно бишкотите. Киселото мляко объркваме с пудрата захар в купа и добавяме овесените ядки и кокосовите стърготини. Смесваме добре и изсипваме върху плодовете. Отгоре настъргваме черен шоколад и наръсваме обилно с какао. Оставяме в хладилник поне за половин ден. Сервираме добре охладено с чаша кафе или със следобедното бяло вино.






Морковен кекс



     Попаднаха ми наскоро доста моркови и се чудих как да ги употребя, за да не се развалят. Първата ми мисъл беше морковена крем супа. След като я направих обаче, се оказа, че имам доволно количество настъргани морковчета. И тъй като те са сладки, както например тиквата, ми се прииска морковен кекс. Получи се нещо неустоимо - сочен, ароматен и вкусен кекс.
Много е лесен и икономичен:

Продукти:


1 и 1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
3 яйца
2 ч.ч. брашно
1 и 1/2 ч.л. канела
1 ч.л. сода бикарбонат
кората на 1 лимон
1/2 ч. л. сол
1/4 ч.л. индийско орехче
3 ч.ч. настъргани моркови
1 ч.ч. счукани орехови ядки

Приготовление:

Разбиваме захарта с яйцата до утрояване на обема. На тънка струйка внимателно сипваме олиото и бъркаме с миксер до получаване на хомогенна смес.  В отделен съд пресяваме брашното със содата, добавяме солта, индийското орехче и лимоновата кора.
Внимателно смесваме сухата с мократа смес, прибавяме орехите и настърганите моркови. Объркваме добре. В подходяща кексова форма, предварително намазнена и набрашнена сипваме сместа и я разпределяме равномерно. Печем в предварително загрята на 180 С фурна, отначало с лист алуминиево фолио, а след около 30 мин. и непокрито за още 15 мин.

Охлаждаме и наръсваме обилно с пресята пудра захар.

Чудесна неделна закуска с чаша топло мляко, или като сладкиш към следобедното Ви кафе. Гарантирам, че ще си оближете пръстите.







Източник: gotvach.bg

Телешко шпиковано с чесън и картофи под фолио


                                                 Честит празник
                              Вяра, Надежда, Любов и майка им София.

Нека вдъхновението, мечтите, обичта и мъдростта бъдат наши вечни спътници. Всички именици днес да бъдат здрави и обичани.

Днешния светъл празник съвпада и с първия учебен ден. За моето мило момче - предпоследен. Аз му желая много успех, нови знания, ученолюбие и не на последно място любов към всичко това.

Времето вече предвещава настъпилата ранна есен, хладно е и дъждовно, прекрасно време да постоиш у дома с чаша билков чай и интересна книга. А към всичко това и един прекрасен обяд:





Телешко шпиковано с чесън и картофки под фолио

Необходими продукти:

700 г телешки шол                                   
1 ч.ч. червено вино
черен пипер
10 скилидки чесън
---------------------------------

1 кг картофи
чесън на прах
краве масло
магданоз








Месото надупчваме на места и пъхаме скилидките чесън. Овкусяваме със сол и черен пипер. Слагаме в по-дълбока купа и заливаме с виното. Оставяме за 1 нощ, като го обръщаме веднъж. 

В дълбок тиган нагряваме олио и добре запечатваме месото от всички страни. Слагаме в тавичка и поливаме с винения сос и маслото от пърженето. Завиваме с фолио и печем 1 час на 180 С. Махаме фолиото и нареждаме картофите около месото, овкусяваме и тях със сол, наръсваме всичко с чесъна на прах, добавяме 1 ч.ч. топла вода и отново пъхваме във фурната за  още 1 час. Добре е да оставим голям процеп във фолиото, за да излиза безпроблемно парата от печенето. Махаме фолиото и запичаме за още десетина минутки. Готовото ястие наръсваме обилно с пресен магданоз и сервираме с хубаво червено вино. Ястието е изискано и много подходящо за гости.


Да Ви е сладко.