Истанбул, моя любов



     След дълги години неприемане на този тип култура едно "малко цветно камъче" преобърна каруцата и сърцето ми остана завинаги влюбено в този прекрасен град. Разказ в снимки и съвсем малко обяснения. Защото Истанбул трябва не само да се види, той трябва да се усети и преживее, за да можеш да се слееш с града така, както човек може да усети и да диша с пулса на даден град единствено и само, ако е роден и отрасъл в него.


Египетският обелиск (почти целия културен туризъм на Турция е изграден на основата на Византийската история. Понякога се ядосвам на гърците, че са изпуснали тези невероятни дадености и културно наследство. Дори не ми се мисли, как щеше да изглежда най- важната част на Европа - тази на кръстопътя с Азия в ръцете на европейци. Но, уви, Бог е отредил друго).





Религиозността на съседите е впечатляваща. Както ни обясниха колкото повече минарета има една джамия, с толкова по- голямо значение е тя. 



Една от двете глави на Горгона Медуза, нарочно обърната обратно, случайно открита във водохранилището Йеребатан, захранвало в миналото цял Константинопол в случй на обсада. Съоръжение, намиращо се дълбоко под Земята, с изключително чист въздух и успокояващо действие, заради водата в него.

Църквата Св. София, носеща в себе си белезите на две религии. Още едно потвърждение, че Бог е един за всички човеци.

И това е Истанбул

"Високата порта" в двореца Топкапъ, където султанът и неговите везири взимали съдбовните решения. Тук са изложени много от богатствата на султаните от вековете, невероятни скъпоценни камъни, които обаче ни беше забранено да снимаме.


Толкова много злато не бях виждала накуп никъде другаде. Свещници, полилеи, врати, бижута.... Все още обaче нищо не съм видяла. Този дворец не е така пищен и европейски като другия, за който ще стане дума по- нататък.



До харема не отидохме, както ни предупредиха е доста скромно обзаведен. Бяхме толкова уморени, че пропуснахме тази част.


Мостът Ататюрк над Босфора, с който турците толкова много се гордеят и има защо. Впечатляващо съоръжение е, особено нощем, когато Истанбул е тъй романтичен ...Мостът свързва двата бряга на европейската и азиатската част на Турция.

Едно от многото лица на Истанбул... дънково яке и забрадка ☺

Хм, Истанбул освен всичко друго е един огромен, космополитен, много модерен европейски град, чийто население варира между 14 и 18 млн. души.

Град, в който магазините работят денонощно. А при всички сладки изкушения, от които свят ти се завива и ти трябва постоянна доза инсулин ☺ не ми става ясно как повечето турци изглеждат толкова фини.

Градът, който е в постоянно, денонощно свръх движение. Не знам кога спят и кога си почиват тези хора, улиците са препълнени и нощем с народ, който все нанякъде бърза. Всичко направо ти се размазва пред погледа от високи обороти и скоростта на преминаващите като на филмова лента автомобили.


Мостът е красиво осветен и сменя постоянно цветовете си.

А Истанбул наистина никога не спи.

Трамваят, който има единствено сантиментална стойност, отиващ до прочутия площад Таксим. Иначе транспорта в Истанбул е организиран перфектно - метро, трамваи, автобуси, както и наскоро откритата подземна железница Мамая, гордост на сегашното правителство свързващо само за три минути Азия с Европа под вода през Босфора. Наистина велико.

Нашите прекрасни екскурзоводи, веещи с гордост българското знаме пред групата. Самите те изселници преди много години, но запазили българското в себе си. С гордост показват своя град, с право. Но от тях научих неща за българската история, които никога тук в България не бях чула, разказани с признание, увлекателно и най- вече с любов. Изобщо организацията беше на изключително ниво. Фирма Караджътурс се представи великолепно, а ние с удивление научаваме, че това е и една от най- влиятелните фамилии в Турция, занимаваща се основно с производство на порцелан. Имаща своите представителства в България под формата на туроператорски фирми.




О, прекрасен е Истанбул гледан откъм морето. Къщите покрай брега са на най- влиятелните и богати турски фамилии, впечатляващи в подредбата си, пред почти всяка има яхта, прекрасен двор, басейн, шезлонги....Изобщо бях за малко в рая.



Без малко да се разминем с корабната разходка по Босфора, заради провеждащото се състезание с платноходи. Влиятелността на фирмата обаче, си каза думата.

Част от крепостта, пазила Константинопол


Входа към двореца Долма Бахче (запълнената градина). Султанът запълнил брега, за да си построи дворец, нещо наистина невероятно, което непременно си заслужава да бъде видяно. В самия дворец снимките бяха забранени, естествено бяхме обути с предпазни обувки, за да не повредим безценните копринени килими и други вещи изложени тук.

Но пък в градините на двореца се наснимах на воля. И въпреки, че точно от тях сме донесли българската казанлъшка роза дамасцена, нашите рози са по- разкошни някак. При нас, българите те май са си намерили мястото ☺




Дворецът е с няколко входа, а този е откъм морето. От тук влизал султана.

Еех, мога да си остана тук в сарая во веки веков.








И другото лице на Истанбул, което за мен е меко казано непонятно. В Истанбул бях преди десетина години и почти не видях забулени жени. С наложените от Ердоан и неговото крайно управление закони, турците помоему са се върнали години назад. В недобър смисъл обаче. Не разбирам култа към бурката, в случай, че отдолу си облечен в дънки, маратонки, носиш последна мода колекция чанти Прада, безупречен маникюр, прекрасна кожа, говориш с последна дума на техниката, държиш приятеля си през кръста.... 



И ако наистина искате да усетите Истанбул трябва за малко да спрете на Египетския пазар. Тук най- силно ще усетите духа на Истанбул. Мирисът на подправки, крясъкът на чайка, писък на дете, вика на продавача на симид, аромата на печена царевица, тръбата на потеглящ кораб, глухият шум от кордата на десетките рибари , топлината на изгарящото слънце, плясъкът на вълните, чудния разхлаждащ бриз, тълпите туристи и местни, смесвайки се в един невероятен шумен, цветен, многолюден човешки поток. О да, това е Истанбул. Вечния....


Прекрасни рибни ресторантчета, в които клиентът е Бог. Турците го умеят, да те накарат да се чувстваш единствен, специален, вдигат те на пиедестал и не можеш да им откажеш гостоприемството. А тук всичко е така вкусно - и патладжана и месцето (вода и хляб са безплатни), и сладките дини, които режат и продават на всеки ъгъл и сладостите.. ааах и дондурмата местния сладолед, който се реже направо с нож, толкова е гъст, покупката на който е невероятно представление. В продължение на 5 минути те лъжат, че аха всеки момент ще изтърват фуниййката, вземат го от ръцете ти, викат, смеят се, продавачите са все млади момчета, които са инстински виртуози в поднасянето.


Имахме честта да сме в Истанбул по времето на Шекер байряма. Града е невероятна навалица от поклонници, които спят в градинките пред джамиите, цели семейства с маки деца, чакащи службата.


Цветен и многолик е Истанбул. На места модерен, на други истински патриархален. Ататюрк преди около половин век и извел Турция от дълбокия сън, от дебрите на Исляма....Неслучайно всички часовници в Турция са спрели на 9:05 часът на смъртта му. Тук култът към личността му е огромен, заради невероятния завой, който Турция прави към света и Европа по време на неговото управление. И който Ердоган и приближени с толкова лека ръка се опитват да изтрият сега. Турция обаче вече е будна, нека си спомним демонстрациите на Таксим и жените, които се събличаха по бански, държейки цигара в ръка, в знак на протест срещу новото ислямизиране. Защото колко по- лесно е да държиш чрез религията в подчинение един непросветен народ. Образованието, здравеопазването, модерното, новото тук са издигнати в култ и са в пъти по- развити, отколкото в България. И това само за последните 20 години. 





Тюркоазооо - модерен и много интересен аквариум в един огромен мол, където наистина е възможно да се загубиш.

Мястото, откъдето тръгна всичко - кула Галата


Още много, много, може да се говори за този прекрасен, дивен и загадъчно-романтичен град. Обещавам си, че пак ще се върна, за да повървя по безбройните сокаци с цветни къщи, за да усетя пулса, ритъма и сърцето на моята нова любов Истанбул.