Прочетено и споделено - истината за случая Хари Куебърт





Интересна книжка ми попадна, всъщност книгата е доста голяма и я чета по препоръка. Хубава е, макар и да не е в моя жанр, тъй като е криминале. Споделям прочетеното в няколко реда, с цитати на любими пасажи от книгата.
А иначе, ако сте почитатели на статистическите данни, Жоел Дикер е млад автор от Женева, писателстващ още от дете, носител на редица награди. Настоящият роман е удостоен с награда "Гонкур" на гимназистите и с наградата за призвание "Блюстейн- Бланше".
1/Падащата звезда е звезда, която би могла да е красива, но се бои да блести и гледа да избяга надалеч.

2/Като цяло животът няма смисъл. Освен ако не се постараете да му придадете такъв и да се борите всеки божи ден за постигането на тази цел.

3/Когато ставам рано, светът ми принадлежи. – Тази ми е любима ☺

4/Стремежът към свобода е сам по себе си война. Ние живеем в общество на примирени чиновници и за да излезем от тази задънена улица се налага да се бием едновременно със себе си и с целия свят.

5/- Ако Ви бях син какво щяхте да ме посъветвате?
-Знаете ли, аз имам син. По- млад от Вас, на 20 години.
Той порови в джоба си и извади малка снимка, залепена на картонче, за да не се деформира. На нея се виждаше младеж в парадна униформа на пехотинец.
 - Синът Ви е военен?
- Втора пехотна дивизия. В Ирак са. Спомням си деня, в който се записа в армията. Имаше едно пътуващо наборно бюро на Американската армия. Той нямаше никакви съмнения. Прибра се вкъщи и ми каза, че е избрал - отказва се от университета, иска да воюва. Заради образите от единайсети септември, които не можеше да забрави. Извадих карта на света и го попитах: „Къде е Ирак?“. Отвърна ми: „Ирак е там, където трябва да бъде.“. Как мислите? Прав ли беше или грешеше?
- Нямам представа.
- Нито пък аз. Знам само, че животът е низ от избори, за които после трябва да носиш отговорност.

6/Няма значение дали печелиш или губиш. Важен е пътят, който изминаваш между гонга на първия рунд и финалния гонг. Резултатът от мача е само информация за публиката. Кой е в правото си да твърди, че сте изгубили, ако Вие смятате, че сте спечелили? Животът е като надбягване. Винаги ще има хора, които ще са по- бързи или по- бавни от вас. В крайна сметка от значение е само енергията, която сте вложили изминавайки своя път.

7/Смелият печели, Маркъс. Повтаряйте си този девиз всеки път, когато сте пред труден избор. Смелият печели.
Ако ви попадне, прочетете я, със сигурнот ще успеете да избягате за малко от собственото си битие. В един друг вълнуващ, нежен, но и безпощаден свят. Светът на невъзможната любов.
Хубави почивни дни.

Публикация със закъснение, Великден 2015 в снимки

 
Със спиращата дъха гледка над яз. Доспат






И къщите на Лещен











Глинената къща в с. Лещен










И ☺
























През прекрасния град Гоце Делчев, не бях ходила, но се влюбих. Много красиво, пълно с млади хора и въпреки транспортните неудачи този път на тема автоаларма, при първа възможност отивам пак ☺






Хм, сигурно затова съм запленена, моите братя са тук и играят сред моравата ☺







 
 
Иии, обратно в любимата Варна, тази година не боядисах ни едно яйчице, нито пък опекох козунак. Реших, че ще се храня почивайки си с духовна храна. Великден не е само софра, той е нещо много повече: осъзнаване, притихване, самовглъбяване, покой и тишина, преклонение пред Божественото, че ние сме тук и сме смъртни и никога не ще се върнем. Но Той го може! И го прави всяка година за нас, по това време, когато и природата заедно с него възкръсва. За да ни покаже, че чудото е възможно. То е в безмерната любов. Мир, любов, благоденствие!


Петъчна доза мъдрост: (днес в стихове)

На великия и неповторим Дамян Дамянов, живот облечен в много физическа болка, но изживян с невероятна карма и мисия: да остави след себе си творчество написано със златни букви завинаги, във вечната история на България.


       Когато си на дъното

Когато си на дъното на пъкъла.
Когато си най- тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Светът, когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш.


Пиле в бохчичка




Позабави се публикуването в блогчето, но обещавам да се реванширам. Снимки много, а време за писане малко. Нищо, важното е, че пак съм тук с поредната вкусна и питателна рецепта:

Пиле в бохча:



500 г брашно
1 пак суха мая
200 г кисело мляко
200 мл прясно мляко
100 г разтопено масло
щипка сол
1 с.л. захар

500 г пилешко филе
200 г гъби
50 мл бяло вино
200 г заквасена сметана
50 мл зехтин
риган
самардала
сол
черен пипер


Маята разтваряме в топлото прясно мляко и захарта. Оставяме да набъбне за около 5-10 мин. и добавяме брашното. Добавяме маслото, киселото мляко, солта и омесваме меко и еластично тесто. Оставяме на топло да удвои обема си.

Месото нарязваме на малки кубчета, овкусяваме със сол и черен пипер и оставяме да се маринова. В нагорещен тиган запържваме до златисто. Добавяме нарязаните на филийки гъби, запържваме и тях. Слагаме малко риган, ако имате като мен прясна самардала, бяло вино. Задушаваме. След извиране на течността изключваме котлона, охлаждаме за малко и добавяме сметаната. Объркваме добре.

Тестото разделяме на 10 еднакви топки. Всяка разточваме на тънък кръг, сипваме върху половината от тях плънката, а с другата половина затваряме добре и защипваме краищата на двете като калцоне.

Печем в предварително загрята на 200 С фурна до златисто. Сервираме топли с чеснов сос и зелена салата.

И по чашка хубаво розе в този сезон ☺. Да ви е сладко!






Петъчна доза мъдрост:

Невидимото:
Най- прекрасните неща в живота са невидими - затова затваряш очи, когато целуваш, плачеш, мечтаеш...