С всеки ден се стремя да стана една по- добра аз, да постигна една по- съвършена моя същност. Дали го постигам? Не знам, надявам се, вярвам и упорито работя върху това. Пътят на себеусъвършенстването не е лек, падаш, после пак се изправяш... и така до края. "Падни седем пъти, стани осем" - гласи древната японска поговорка.
По пътя напред научих да давам на себе си шансове, да не бъда прекалено безкомпромисна, да се възнаграждавам всеки ден с по нещо малко. Научих, че перфекционизма води до истинско саморазрушение. Всъщност до саморазрушение води очакването на перфекционизъм от другите. Правя най- доброто възможно, на което съм способна, а че някой друг не ми го давал, не му се сърдя. Негово право е да дава толкова, колкото може и колкото иска. И все пак продължавам да вярвам в един по- подреден, по- красив и по- добър свят. И давам своя принос, независимо какво мисли този някой. Да не се отчайвам, че нещата не стават веднага. Просто си давам време.
Нооо, наградата е СЛЕД положените усилия, след извървените за деня стъпки, защото като всеки истински козирог смятам, че задълженията (работа, дом, дълг, себеразвитие, себеподдръжка и т.н. ) са преди всяка награда. Защото как иначе ще има почивка, почивка от какво? Почивката следва труда, деня - мрака, доброто - лошото, грозното- красивото. Инак няма как да узнаеш какво е едното, ако го няма другото.
Та поставям си всеки ден освен куп задачи и по едно ново предизвикателство. Понякога с един замах го превъзмогвам, понякога едва дишам, докато се боря с него, въздухът засяда нейде в дробовете ми, думите се изтърколяват без да ги усетя, сърцето бие тревожно, ама аз пак се предизвиквам. Защото знам - утре ще бъда една по- добра аз, а дори и да не бъда, е, всеки нов ден е едно ново начало.
С какво се предизвиквам ли? Ами с най- дребни наглед нещица, но такива които изискват свръх себеконтрол, поне за мен.
* поне в един ден да не ми минават никакви, ама никакви отрицателни мисли през главицата
* да не реагирам първосигнално и моментално на лоши думи, хора, ситуации
* да не ме дразнят лицемерието, хлъзгавината и омазняването, след които се чувствам по- мръсна, по- нищожна, по- отвратена от тази част на човешкото* преди да кажа или изрека, да дишам дълбоко поне три пъти
* да не се дразня на дреболии, да ги приемам като бели кахъри
* да си казвам, че всяко начало, независимо добро или лошо има своя край
* да спортувам повече, за да укрепя организма си
* да не ме изкушават всякакви боклучета, в които няма нищо истинско. Под боклучета разбирай от храна, през дрехи, до новини, истории и хора, всичко наглед лъскаво, а извътре вредно и разрушаващо.
* да стоя далеч от хора, които не са ми приятни, без да изпитвам вина за това
* да мога чрез силата на мисълта да помагам на себе си и на света. Нека не звучи високопарно, знам, че ако всички работят с една вяра, с една цел и с една мисъл света може да е едно прекрасно място, което с радост да оставим на нашите деца.
* да имам чисти помисли, а любовта да струи от мен
* да бъда точна във всичко, правдива и честна в своите действия
* да не изпитвам страх от нищо, защото знам, че той е само приумица
* красотата да е моя постоянна спътница
*
*
*
*и мога така да се самопредизвиквам безкрай
А от ден на ден, възпитавайки мозъка си, вярвам, че той ще ми се отблагодари с една по- добра мисъл, едно по- добро мое аз. Просто трябва да работя упорито.
All images: pinterest
