- Мамо, мамо, виж България прилича на лъвче - казваше малкото ми момче, когато вечер гледаше прогнозата за времето и виждаше картата на родината.
Никога не бях поглеждала страната си по този начин, но когато се вгледах видях ясно, тя наистина прилича на лъв. Възгордях се някак, стана ми мило, че не само на думи ами видиш ли и на визия сме си големи, царствени и горди, па макар и само педя земя и шепа народ. Човек има една майка и една Родина. На това научи първата учителка сина ми в училище. Така го възпитах и аз. Нека детето ми също да обича тази наша страна, опитах се да го науча на това. Че и тук може да има качествен университет, достоен труд, красиво бъдеще, щастливо утре.
Тревата е винаги по- зелена оттатък оградата - казал Овидий. Аз пък не обичам да се меря или сравнявам нито със съседа, нито с който и да е. Състезавам се единствено със себе си, понякога от благородно любопитство ще погледна, ще се възхитя (или пък не), но ще се върна. Защото у дома е най- хубаво. И не защото съм прекалено сигурна в себе си - че съм безгрешна, най- добра или незаменима. Не. А защото знам, Господ ми е дал всичко, от което имам нужда. И когато имам очи да го видя, душа да го оценя, ръце да го прегърна - това за мен е достатъчно. Защото, когато си с нагласата да видиш красивото ще го намериш в най- невзрачната на вид птица, когато искаш да видиш лошото и грозното ще го откриеш и в най- красивата гледка на света.
Защо отвсякъде прииждат лоши думи за България? Не разбирам защо не можем да видим, че тук също е райско място! Какво ни липсва! Знам, повечето правят разлика между Родина и държава. Но за мен те са едно. . Най- лесно е да събереш малкия куфар и да отлетиш. С надеждата, че някъде там, в друга държава те чака по- добър живот. Не те чака. Тя няма да е твоя държава. Тя ще е нечия чужда държава, родина, майка. За теб - мащеха. Завинаги. И да, може би ще е по- уредена. Но какво от това. Ти щастлив ли ще си там? Не мисля. Не мисля и че някой, някога ще те приеме като равен. Ти как гледаш на чужденец в България. Аз ще ти кажа - като на ЧУЖД-енец. Разбери, от нас зависи, да я направим едно по- добро място за живеене. Но затова се изискват здрави мишци, яко дупе, много работа, много любов, желание, отдаденост, визия в нашето утре, мисъл, когато градиш нещо, което да оставиш след себе си. И не, не лесна печалба, не бърза, не маркови маратонки, табелки по поредната вносна дрешка.
Всяка мисъл трябва да тупти в една посока, в една цел, общата енергия е страшна сила, нека мислим само доброто на България. Така тази грамадна мисловна енергия придобива материалност, започва да се показва първо малко, а после започва да свети със силно сияние. Защото тези, които съградиха България преди нас вярваха в нейната мощ, в нейната красота, в нейната сила. Нека не допускаме лоши мисли, всяка мисъл започваща с "Типично по български", "Такава ни е държавата"... всяка негативна мисъл бива натрупвана като огромна енергийна мощ, която става реалност. Вяра, вяра и много работа трябва. В това е смисълът да останеш тук и да работиш за България.
Знам, различни сме хората, с различна роля слезли сме в този свят и за всеки важни са диференциални ценности. Два пъти била съм на дъното, два пъти имах възможност да оставя всичко и да се махна. Но бягството не е решение на проблема. Решението е здраво да стъпиш на пътя на собствения си живот и да почнеш да го градиш, ако трябва всеки път от нулата.Ако ще мия чинии, мога да го правя и в България, вярвайте ми парите където и да сте, няма да стигат, освен, ако вие не промените отношението си към тях. А тук, тук имам свободата, порива и силата да градя. И искам детето ми също да обича тази наша родина, поне се мъча да го науча на това.
И нека бъдем една кръв, една ценност, една вяра. Това е моят народ, това е моята България, това съм аз. И всеки път щом някъде отида, търся нея, моята райска градина. И знам, че ако някъде далеч ме застигне последния час, ще се превърна в безкрила птица, която няма да може да долети дотук. Тогава ще умра от мъка по моята България, от безсилие, че в последния час очите ми няма да виждат красотата ѝ. Защото тук съм избрала да се родя, избрала съм най- добрите родители, най- красивия град, най- богатия език, на който да пиша, най- красивата музика, която да слушам, най- величествените гледки, най- топлите хора....Тук съм избрала да бъда щастлива. Моя добра и прекрасна, България.
Петъчна доза мъдрост:
Нужно е време, за да разбереш
- Нужно е време, за да разбереш тънката разлика между преплетени ръце и оковани души
- Да осъзнаеш, че любовта не е вечно упование, а човекът до теб - сигурност за цял живот
- Да прозреш, че целувките не подпечатват договори, а подаръците не означават обещания
- Да срещаш пораженията си с вдигната глава и смел поглед, силен като голям човек, а не раним като малко дете
- Да разбереш, че пътищата се проправят днес, защото земята утре е несигурна за градеж...
- Нужно е време, за да разбереш, че дори и топлите лъчи на слънцето изпепеляват, ако стоиш твърде дълго под тях...
- Затова, посади сам цветята в градината на душата си, не чакай случаен букет
- Накрая ще видиш:
- че можеш да оцелееш
- че си наистина издръжлив
- че си действително силен
- че си истински ценен...
- И ще се учиш
- и ще научаваш нещо ново при всяко сбогуване
Но е нужно време, за да го разбереш
