Юли 2018

 Понякога препрочитам дневниците си. Понякога искам някои написани от мен спомени да останат, за да мога да върня мига. Понякога просто искам да споделя.

Варна, 29/07/2018

Невероятен дъжд се излива навън. Страхотни светкавици и гръмотевици. Мъжът ми е някъде навън. Но аз не му се обаждам. Скарани сме. Отново. Боли ме корема от това. Притеснявам се. Направих си чай. Посетих изложба в чест на 100 г. от убийството на Николай- последният монарх на Русия. Впечатлена съм. Ако спре, ще отида на кино във ФК пак за него. Купих си книжка от изложбата. Сега ще пия чай и ще ям мадлени, преди малко ги опекох. Спокойно ми е. Това е почивка. Най- добре си почивам у дома. Но все пак ми се ходи някъде :)

Казват, въздухът след дъжд е зареден с отрицателни (?положителни) йони и трябва да се диша. Така и аз, стоя на балкона и дишам, дишам, дишам. отнякъде долита звук на флейта. Ами да, някой свири, от небето долитат още гърмежи, птиците не спират своя полет, в прозореца отсреща се оглежда образ на момиче. Някой е прострял шарена завивка, листата са изкъпани, светнали и усмихнати. Хм. съседката пържи пиперки. В бетоново- окабелен свят, има доза идилично - градска, неделно- делнична романтика на битието....Колите пак тръгнаха. Мигът щастие си беше само миг. Само флейтата продължава да не дава ухо какво се случва вън.

Дробчета със сметана и гъби

 Продукти:

 

400 г пилешки дробчета

200 мл прясно мляко

200 мл течна сметана за готвене

100 г брашно 

100 мл бяло вино

250 г гъби 

сол

черен пипер

магданоз и мащерка

Начин на приготвяне: 

Дробчетата измийте, ако е необходимо почистете от ципите и накиснете за няколко часа в прясно мляко.

Панирайте в брашно и изпържете до полуготовност, да останат леко сочни. Отцедете на хартия.

Почистете и нарежете гъбите. Запържете. Добавете виното, сметаната, дробчетата. Накрая овкусете. Оставете да покъкрят за няколко минути.  

Сервирайте с пресен магданоз и/или мащерка.

Много сочни и кремообразни.
 

Торта " Меча любов"

 

Продукти: 

 

За блата: 

120 г масло на стайна температура

100 г пудра захар

35 г захар

80 г брашно

50 г нишесте

4 жълтъка  + 4 белтъка

кората на 1 лимон

1 ч.л. бакпулвер

1 щипка сол

За крема:
500 г маскарпоне
200 г кондензирано подсладено мляко
100 г сметана за разбиване
1 пакетче желатин (10 г)
300 г ягоди

За украса:
ягоди
червено желе за торти (или желатин + чеврена боя за хранителни цели)

филирани бадеми

по желание и друга декорация 

Начин на приготвяне: 

Загрейте фурната на 180С. 

Разбийте белтъците с обикновената захар, докато се получи твърд сняг. 

В друг съд разбийте мекото масло с пудрата захар на пухкав крем и към него прибавете жълтъците. 

Смесете брашното, нишестето, бакпулвера и солта. Пресейте ги и по-малко на части ги добавете към жълтъците като бъркате с миксер.Накрая към сместа добавете разбитите белтъци. Внимателно разбъркайте с шпатула така, че сместа да остане лека и въздушна без да изкарвате въздуха от нея. 

Намажете с масло форма за печене с диаметър 20-22 см. Поръсете я с малко брашно по дъното и стените. 

Изпечете за около 30-35 минути. 

Охладете на решетка и срежете през средата, за да получите два блата.

За крема в дълбока купа разбийте маскарпонето, сметаната и кондензираното мляко. Разбийте добре сместа с миксер.

Разтворете желатина в 30-40 мл вода и като набъбне след около 10 минути го сложете на водна баня до пълно разтваряне. Охладете леко и го добавете към крема.  Разбъркайте добре. 

Отделете 1/3 от крема за намазване отгоре и отстрани. В останалите 2/3 от крема нарежете измитите и подсушени ягоди. Разбъкайте добре. 

В тортената форма сложете на дъното единия блат, намажете с крема и притиснете с втория блат. Намажете отгоре с отделения крем и оставете малко за украса отстрани. 

Сложете в хладилника за 1 час да стегне, а другия крем дръжте извън хладилника. След 1 час извадете от формата внимателно. Намажете отстрани с останалия крем и поръсете с филирани бадеми.

Отгоре по края с помощта на шприц направете бордюр от крема, за да може да излеете желето без да прокапе настрани. 

Сложете отново в хладилника да стегне добре. Най- добре за цялата нощ. 

Пригответе червено желе за торти по инструкцията на опаковката, ( аз нямах и ползвах желатин и червена боя), наредете ягодите и залейте с желето. Сложете в хладилника да стегне за час.

Украсете с филирани бадеми

Кростини  с яйца

За 4 порции:

4 резена селски хляб

2 домата

4 яйца

шепа маслини без костилки

2 скилидки чесън

магданоз

зехтин

сол

Запичаме резените хляб до златисто, натриваме ги с разрязана скилидка чесън и ги напръскваме със зехтин. Яйцата приготвяме "на очи". Върху всеки резен слагаме резенчета домат, върху тях яйце, поръсваме с маслини и магданоз.

Много ароматна, вкусна, лесна, засищаща и бюджетна вечеря.

Какво най- много обичало да яде мечето? Мед 😊

Затова си направило медена тортичка. А пчеличките му помагали в това начинание.

Начало на приказка? Не, просто моят (мечешки) прочит на прочутата руска торта „Медовик“.

 

В шкафа с продукти отдавна ме очакваха готови блатове за Медовик. Дааа, знам, че домашните са по- хубави, но напоследък съм толкова натоварена покрай новите начинания, че нямам време за нищо. Получи се вкусна, нежна, много креместа и НЕ много сладка тортичка. Идеална за следобедния чай.

 

И така:

1 пакет готови блатове Медовик (купувам от Берьозка, но ги има и в другите магазини)

1 консерва кондензирано мляко, но гледайте да е варено (т.нар. сгущёнка вареная, като тази напр).

1 кофичка заквасена сметана  ~ 400 г

½ компот от праскови (около 4 половинки плод и половината сок от компота)

2 с.л. амарето диджестив, (бихте могли да замените с ром или друг предпочитан ликьор, а ако правите за деца, пропуснете)

Няколко обикновени бисквити и няколко амарети ( също бихте могли да замените с ореховки или просто да увеличите броя на бисквитите)

 

Млякото в консервата разбийте с миксер, добавете по малко от сметаната. Всичко трябва да се смеси много добре. Прибавете и диджестива. В тортена форма или просто в чиния сложете блат, полейте с малко сок от компота, намажете с крем и нарежете на дребни парченца една половинка от плода. Редувайте блат – сок - крем – плод и пак  блат- сок-крем – плод. И така докато използвате всички блатове. Завършете с крем, като оставите малко от него за измазване. Приберете тортата в хладилника за няколко часа, най – добре за през нощта. Извадете от формата и намажете с крем страните, изравнете. Натрошете на много ситно бисквитите и амаретите. Поръсете отгоре и отстрани с получените трохи. Можете да украсите по желание.

 Това е. Много бързо, семпло и вкусно. Да ви е сладко и медено.

 

 

Сладкиш с ябълки и бадеми

 

200 г меко масло

200 г пудра захар + малко за поръска

2 големи или 3 по- малки яйца

1 ч.л. канела

щипка сол

брашно за гъста каша ~ 300 г

1 пак. бакпулвер

150 г натрошени амарети

2 големи ябълки обелени, нарязани на тънки резени и напръскани с лимонов сок

шепа филирани бадеми

Разбийте маслото с пудрата захар на мек и пухкав крем и добавете яйцата. Смесете с канелата, солта, брашното пресято с бакпулвера. Натрошете 1/3 амаретите и 2/3 от ябълките. Изсипете тестото в правоъгълна тавичка намазана с масло и посипана с малко натрошени амарети. Изравнете с мокра лъжица. Наредете красиво остатъка от ябълките, а върху тях натрошете останалите амарети. Фурната загрейте на 180 С и изпечете до порозовяване, изпробвайте с клечица готовността. Охладете, нарежете на квадрати и наръсете с пудра захар и филирани бадеми. Поднесете с топка сладолед. Да ви е вкусно :)

Пълнозърнести питки с песто дженовезе

♑

брашно пълнозърнесто и бяло в съотношение 3:1 около 700 г

5 с.л. зехтин

5 с.л. песто Дженовезе

1пак. инстантна мая

200 г топло мляко

150-200 мл топла вода

щипка сол

1 с.л. захар

Маята разтваряме със захарта и 50 мл топло мляко. Като бухне сипваме брашното. Добавяме останалите продукти и омесваме меко, еластично тесто. Покриваме и оставяме на топло за час. Оформяме около 12 малки питки и нареждаме в тава, постлана с пергамент. Покриваме и оставяме на топло за около 30 мин. Загряваме фурната на 220 С и изпичаме до златисто.

♑

 

Ягодова шарлота

 

Жегите са вече тук, хапва ни се нещо сладичко, лекичко и според сезона с ягодки.

продукти:

  един голям пакет бишкоти тип "Савоярди" (за моята форма d=25 см, аз използвах около 300 г)

  400 г ягоди

  250 г течна сметана

  1 пак. желатин, разтворено на водна баня

  500 г рикота

  150 г пудра захар

  2 жълтъка

  100 г ликьор или ром, аз използвах Campari

Ягодите измийте и подсушете. Нарежете ги на малки парченца, заделете около 10 по- големи за украса. Темперирайте жълтъците на водна баня и оставете да се охладят. Сметаната разбийте на крем, добавете рикотата, пудрата захар и разбийте отново. Смесете с жълтъците и на тънка струйка налейте течния желатин.  Добавете парченцата ягоди.

Разрежете бишкотите на две и ако сместа ви е твърде течна начупете малки парченца в нея, за да поемат.

Облечете ринг със свалящи се стени с хартия за печене. Потопете бишкотите в алкохола, наредете ги в кръг по стените и изсипете сместа. Сложете в хладилник за около 2 часа да стегне. Извадете и украсете с ягодите. Оставете в хладилник за една нощ.

Получи се вкусна, нежна, с наситен ягодов вкус, много лека и ефирна, с прекрасен свеж аромат. Опитайте.

Занемялото стадо

             Отдавна беше, по времето на Юнус ага, когато селото имаше хиляди глави добитък - от овце и кози, през крави и волове, до коне, биволици и всякакъв пернат свят. Да пасе цялото това хорско богатство селяните от Караисен бяха поверили на няколко скопосни люде. Един от тях беше Билял- половин педя човечец , слабичък и немного силен физически, ала нравът му беше серт. Очичките му - малки, като черни пиперени зрънца шаваха и трудно можеха да бъдат уловени. Една папироса все висеше от устата му, лицето му бе дълбоко набраздено от ветровете и слънцето на полето, гьозовете му - с дълбоки бръчки от постоянното взиране в далекото. Една гневна черта разсичаше челото му. Но не само челото, но и душата му, и сърцето му все се гневяха на света. Тъй си беше роден, тъй си и вървеше - вечно сприхав, вечно сърдит, начумерен, свъсен и озлобен. Ала стадото го слушаше, нито веднъж не изгуби овца или агне, нито веднъж някое животно не се разболя.              В душата си Билял носеше една мъка, една горест, която не му даваше мира - нямаше чедо. Как не опитваха със Сезен и тъй, и инак. И ходжа им пя, и до Демир баба теке отидоха да се молят, и на една възглавница спаха, но тя тъй и не зачена. И как ли да бъде другояче! Те не се искаха един друг. Билял имаше друга севда - Пънар от горната  махала, нежно момиче с огромни очи. Сезен - възширочка в кръста се беше нарекла на Осман, един от арнаутите в селото. Не си подхождаха ни телом, ни духом Билял и Сезен. Ако Сезен не спираше да кърши смях по цели дни, Билял все страшно гледаше. Но нито на единия, нито на другия от това по- леко на душата ставаше. Посърваха от ден на ден и двамата и вече Билял даже трудно се прибираше, Сезен все самичка дома остаяше. На полето Билял нямаше на кого да хвърля гнева си. Почна да се дразни от малкото, от бавенето на овцете, от блеенето им, от вятъра и тревата дори. Имаше той една любима кавяна овца - тъй я и наричаше, Кахве ханъм. Скоро се беше обягнила, красиво агънце доби, нарекоха го Карашик, че пъстричко беше пък и на съседския коч от рода. Ала нямаше мляко Кахве, та малкото по цял ден блееше гладно. 
            Една вечер Билял се прибра леко подпийнал, беше минал през хана. Приближи се до Сезен, поиска да я погали, но Сезен се дръпна:
           - В нечисти дни съм - примоли му се тя. 
           Развилня се Билял, започна да чупи пахар след пахар, надеяше се Сезен да е заченала, а тя пак мръсна...
           В това време откъм малката кошарка отзад се дочу жалното блеене на Карашик, търсеше майка си. Билял застина за миг, сетне смени няколко пъти цвета си и грабна ножа. Сезен изпищя. Помисли си, че на нея иска да посегне. Но не връз нея изля гнева си чобанина. Блъсна плетнята и хвана Карашик между нозете си. Агънцето заблея още по- жално и се заблъска, усетило, че нещо страшно ще се случи. Билял със сила раздели малките му устенца и в ужасна и страшна ярост с един замах преряза езика му. Кръвта плисна топла и лепкава и изцапа ръцете му. Но той вече нито виждаше, нито чуваше, едно след друго осакати и останалите агънца - да не чува вече блеенето им, да не му напомнят за нищо. После се прехвърли в голямата кошара и там вече довърши туй що нито ума му, нито сърцето му, нежели ръцете съзнаяха. Блеенето ставаше все по- слабо с всяка минута, докато накрая всичко занемя...
          От този ден нататък Билял не се прибра вече без да обърне поне пет юзчета ракия в хана. Пиеше, за да забрави пъкленото си дело. Връщаше се и се нахвърляше на Сезен.
         Не мина много и Сезен зачена. Ей тъй чудото стана. Ала тя не го искаше туй дете, някак предчувстваше нещо лошо. Не искаше рожба от тоя жесток човек. А Билял сякаш не стъпваше на земята. Олекна му на душата и сякаш криле му бяха поникнали, тъй леко ходеше из полето. Не сещаше ни глад, ни студ, ни жажда. Наедря Сезен, каквато си беше широчка, сякаш отгоре до долу равна стана:
        - Бре, голямо дете чака - цъкаха циганите от махалата. 
        В един ветровит есенен ден Сезен се замъчи. Раждаше. Наобиколиха я кадъните, кураж да й дадат, ала в мъките си тя изгони всички и пожела само Несрин, баячката да остане до леглото й.  Два дни се мъчи горката и в късната вечер на втория ден се показа първо едно, а после и още едно малко. Сезен доби два близнака. Сгърчени, черни, слаби и невзрачни като баща си. Сърцето й се сви и обърна като ги видя и от този първи ден се затвори за тях. Ни мляко излезе из гърдите, ни ласка из ръцете й. Вършеше всичко насила. А Билял! Ех, Билял- пъчеше снага, сучеше мустак и не беше на себе си от радост.
        Само, че дните минаваха, а близнетата мълчаха. Сякаш не бяха току родени, а големи хора. Из устите им излизаха само грозни звуци, тъй все едно не хора, а телета мучаха.
       Мина се година, две. Поотраснаха братята. Но колкото и да опитваха родните да ги научат, децата не проговаряха. Чуваха, разбираха, но не думаха. Родили се бяха неми. Мълчаха тъй, както мълчеше Биляловото стадо. 
      И селяните на Караисен зашушукаха. В тоя недъг страшен видели бяха могъщата ръка на Бога.

Свекърва

 

 

 

 

    Нефизе беше дребна и сприхава жена. Дребна и на бой, и на нрав. Отдавна беше изпратила мъжа си да броди из оня свят. За повечето хора в Курт дере, тя бе Нефизе- кривата. Хората рядко поглеждаше право, очите ѝ все настрани бягаха: ще те срещне, ще те бодне с приказката си, все лошо ще види, ще се поогледа нещо да ти вземе.

   Нефизе имаше син- Емир. Работливо момче, но в Курт дере работа трудно се намираше, та замина Емир гурбетчия. В другата страна запи ли се, залюби ли се, но пари рядко пращаше, нежели вест.Преди да замине, обаче, Емир намножи челяд: момче и момиче. Сучеше мустак из село, а най- много очите му бяха върху Митуша, българка, от личен род, Генчовския. Баща ѝ беше първенецът в селото, що ратаи имаше от Гергьовден до Димитровден да му работят. Не издържа на очите му Митуша, пристана му. Генчовския род, а и цялото село я загърбиха, не бяха току тъй позволени тези тънки работи.Емир я въведе в бедната си бащина къща, представи я на Нефизе, но Нефизе я посрещна студено и дребните ѝ зъбки веднага се показаха. Не искаше в къщата си българка, още по – малко най- хубавата в селото. Подочула бе, че баща ѝ не ще да я погледне и разбра, че кяр от тая женитба няма да има.

   Кратко време мина и Митуша усети, че нещо в нея живее. Вече в къщата му, Емир рядко я поглеждаше както преди, рядко ръка ще вдигне да я погали, камо ли добра дума да ѝ каже. Беше я примамил и ѝ се беше наситил и Митуша разбра, че е сгрешила. Но вече бе късно. Селим, синът ѝ дойде на бял свят през пролетта. Година и малко след него дойде Мирка. Митуша трепереше над децата си като кошута. Переше, чистеше, готвеше, гледаше животните в двора, ходеше на бостана, едвам смогваше. Вечер лягаше като пребита. Емир все по- рядко намираше работа, майстор – кожар беше. Нефизе само ядеше, туй що снаха ѝ беше наготвила и ходеше по двора все навъсена, ни на снаха, ни на внуци поглеждаше. За сина си никога не питаше.

   Реши Емир, че ще отиде гурбетчия. Замина и дълго време никой не знаеше жив ли е и какво прави. Пари нямаше и Митуша се видя в нужда да се цани помощничка на една жена, която държеше дюкяните на дядо Янаки. Оттам припечелваше нещо и все за децата го даваше. Жената, при която Митуша помагаше ѝ подари малко козленце: „Децата – каза – да имат топло мляко да пият. Но времето минаваше, козленцето растеше, едрееше, решиха да го заплождат и за смях и срам, оказа се мъжко. Почудиха се как никой не беше го забелязал.

   Една вечер край портата, пред която Нефизе често седеше мина баячката баба Костана. Заговориха се с Нефизе и от дума на дума Костана ѝ разказа, че синът ѝ искал курбан да прави, козата рекли да заколят, ама козата е трудна, яренце чака, та сега се вайкат какво да правят. Хитрата Нефизе веднага видя в това келепира, та ѝ отвърна:

 

- Да ти дам нашата коза, ще я заколите, ти ще ми дадеш трудната.

Нямаше накъде, за сина си, съгласи се Костана. Речено – сторено. Настана време новата коза у Нефизе да ражда. Надвечер беше и Нефизе се запиля някъде, а на Митуша сърцето ѝ трепереше, нежна душа носеше, все при козичката стоеше, говореше ѝ, та да не се мъчи сама. Отиде да нагледа пещта и като се върна какво да види, две бели козленца се бяха пръкнали, две сестричета, лежат с подпрени едно в друго челца, заринати в сламата. Понагледа ги Митуша и току да затвори вратника, нещо в края помръдна. Изплаши се, ама като се вгледа видя едно сиво изтърсаче да гледа уплашено. Нефизе се върна и като го видя го грабна:

- Къде го понесе, майко?

- Отивам до реката, ще го хвърля да се удави, козата има само две цицки, то откъде ще суче?

- Не ми пипай яренцето! - за пръв път ѝ застана на пътя Митуша, аз ще си го отгледам.

Кръстиха го Звезделина, заради бялата звездичка на челцето. Митуша купуваше мляко и го хранеше. То ходеше по нея като кутре, а когато крачетата му заякнаха, самò изкачваше стъпалата пред Митушината соба и троп, троп, чакаше си млякото.

Време мина и козлетата отхвръкнаха. Старата коза заклаха, едното яренце оставиха за дамазлък, а другото Нефизе продаде на пазара в Козлуджа. Беше есен и Митуша се чудеше как ще сколаса да приготви децата за училище. Не ѝ беше на сърце, но една заран се примоли на свекървата:

- Продай и моето яренце, майко, на пазара, да си помогна на децата за училище.

 

  Нефизе не чакà, още същата заран грабна Звезделина и се натовари на една каруца, която отиваше на пазар. Цял ден Митуша гледаше пътя, но от свекърва ѝ нямаше вест. Притъмня, Митуша прибра децата, нахрани ги и ги сложи да спят. Дълго стоя на портата и гледа надолу, накрая сънят я обори и тя легна при децата. На сутринта, рано - рано, още щом Митуша стана, съгледа същата тая каруца, напълнена с дърва да спира насред двора. Иззад каруцата ръкомахаше Нефизе. Беше продала яренцето и с парите, и още малко от нея си, си беше купила дърва за долния оджак, където стоеше зимъс.

  Митуша въздъхна и очите ѝ се наляха със сълзи. Мъчно ѝ бе и за Звезделина, и за млякото, което делеше от залъка си, за да купи и да я израсте, и за нещастния си живот.

   Че все от любов и добротия бе на тоя хал.

Мрак

        Сигурно се чудиш, посетителю на блога ми, къде са всичките ми снимки.

С едно мигване на Господ изгубих всяка една от тях, години труд...Нейсе, не за пръв път в живота ми всичко градено отлита с един дъх. Явно не е било важно за мен. Останаха текстовете, но какво са те без снимки...като тяло без очи...

Въздъхвам и продължавам напред, защото нищо друго не мога да сторя.

 

 

 

Парфе с ананас

Здравей читателю ☺,
хип, хип, ура
време е за нещо сладичко, нещо леко и фино, че ни чакат тежки трапези. Сега е времето на цитрусите и аз ти предлагам една вкусна лека парфе- тортичка. Можеш да използваш всякакви пресни плодове, имай предвид, че тортата е без блат и всъщност си е истинско parfait ( парфе).

500 г маскарпоне
200 г сметана за разбиване
2 компота ананас
1 ампулка ромова есенция
3 пак. желатин
200 г пудра захар
1 киви

              Накиснете 2 пак. желатин в няколко лъжици вода, оставете да набъбне 10 мин.и го затоплете, но без да завира. Охладете, докато почне леко да желира. Разбийте течната сметана, докато стане на гъст крем. Добавете маскарпонето и захарта и продължете да биете до хомогенен крем. Овкусете с малко есенция ром. Компотите отцедете добре. Единия компот нарежете на малки парченца, а другия запазете на цели кръгчета. Парченцата сложете в крема и разбийте. Добавете желатина и разбъркайте. Тортена форма с падащ борд, подмажете леко с кокосово или друг вид масло. Сипете крема и сложете в хладилник да стегне добре. Отгоре украсете с целите парченца ананас и киви и залейте с третото пакетче желатин, разтворен в малко сок от компота. Оставете за 4-5 часа в хладилник да стегне и поднесете.

Ами какво да кажа, стана parfait (перфектно).

      Скъпи читателю, в тези предколедни пълни с надежда, доброта и усмивки дни, ти благодаря, че бяхме заедно и през тази година. Весели се, обичай, танцувай, похапвай ☺, нека е пълна къщата ти с радост, топлина, уют. Всичко останало се постига. И нека идните дни бъдат светли, за да огряват пътя ти напред, само напред. А от мен, една голяма снежна прегръдка. До нови, виртуални срещи.

Петъчна доза мъдрост: " Не прилагай толкова усилия. Всичко най- красиво се случва неочаквано." - Габриел Гарсия Маркес

Черен петък

       Откакто се помня, петък е моят най- любим ден от седмицата. Още от малка, от съвсем съвсем мъничка Нина. Петък означава край на детската градина и два дни изпълнени с щастие у дома, заедно с моите мама и татко. Петък по- късно означава край на училището и два дни пак у дома, без училищни звънци, изпитвания, математика, физика, химия – все неприятни за мен неща. Сега, като работеща, пораснала Нина, петък е специален ден за мен. Дългочакан.

Многообещаващ, изпълнен с друг вид енергия. Най- любима ми е петък вечер. Тогава си позволявам да си почина истински. Не готвя (само в петък!). Тогава поръчвам храна или се храним навън, на ресторант, сами или с приятели. Понякога просто си купуваме нещо и си правим нощен пикник край морето... Не чистя (само в петък!). Петък вечер е време без спорт, само бавно лежерно прибиране по улиците на моята Варна, наслаждавайки се как деня отстъпва място на здрача... Понякога си купувам цветя. Петък вечер е време за домашно SPA, време за мен. И когато някой или нещо помрачи и зачерни този мой любим ден, той се променя, става един такъв натежал ден, неискан и необичан.

          Този петък през ноември е "черен петък". Черен не само заради милиардите по света, които се втурват да грабят, трупат, ламтят за още и още потребление, мръсотия на планетата, ненужни боклуци. Аз се изтощавам от тази нелепост. Изморявам се от всичкия този народ тръгнал да потребява. Не си купувам нищо от т.нар. "черен петък". Това е моят начин да уважа земята, която ме е приела и която ме храни. Отказвам да се поддам на тази масова истерия, на тази повличаща тълпа , на тази изцеждаща силите и джоба психоза.

 

 

 

 

            Този петък наистина е черен. Някак тръгна така от сутринта. Изчаквайки една кола да завие, момичето, което караше ми се развика: " Айде пресичай, бе!". Като човек отказващ да кара кола, не разбирам хората, които се изнервят толкова много, шофирайки. Щом това ти причинява такъв стрес, ами не го прави. После се замислих, че момичето може да си има свои проблеми. Може детето ѝ да е болно, може тя да е болна, може да си има други, тривиални грижи. Та, поздравих близките ѝ роднини мислено. После, ами после просто ѝ пратих любов и пресякох. Така черно тръгна този петък. През деня в работата все тъй мрачно продължи.
        Но от опит знам: когато тунелът е тъмен, в края има светлинка. И моят петък ще свърши така. С блесналите светлини на града, примигваши примамливо и топло в мрака.... До следващият чакан петък. 

Петъчна доза мъдрост: "Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам." - Пауло Коелю

Солена тарта с кайма и гъби

                                                               

 

 

 

 

 

300 г брашно
5 с.л. течна сметана
50 г разтопено масло
1 бакпулвер
1 яйце
1 ч.л. сол
олио за тавата
сусам/мак за украса

плънка:

700 г телешка кайма
3 с.л. течна сметана
3 триъгълника топено сирене
2 глави лук
6 големи гъби
1 яйце
сол, пипер, микс от подправки по избор
червен пипер
олио

Смесват се брашното с бакпулвера, добавя се яйцето, сметаната, разтопеното масло, солта. Омесва се меко тесто. Нарязва се лука на ситно, запържва се, добавят се нарязаните на филии гъби и се запържват. Изваждат се от тигана и се отцеждат. Запържва се каймата в малко мазнина, сол и черен пипер. Запържете добре и сложете малко чили. Добавете топеното сирене, сметаната и яйцето. Добавете гъбите.

Тава с диаметър 30 см. От тестото се отделя малка топка, а другото се разточва на тънък лист около 38-40 см. Намазваме тавата солио и слагаме тестото така, че да покрие дъното и стените. Сипваме плънката и подправките. От останалото тесто изрязваме ленти и ги кръстосваме отгоре. Намазваме с яйце и ръсим с мак или сусам. 
 

 
 

 

 

 

 

An Year Offff-ффффф!

Силните

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.

Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!

Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.

Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.

Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.

Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.

Мъката не ги ломи,
прави ги по- всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

/В. Атанасова/

       Някога искали ли сте да имате възможност да изключите за 1 година от ежедневието? Да се оттеглите за малко от света, от хората, които откъсват всекидневно частица от изстрадалото ви и без това сърце? Да издигнете стени около себе си, но не за да се изолирате от живота, а за да видите кой ще дръзне да прескочи тези стени, за да стигне до вас? Защото този, който ги преодолее е истински приятел.Искало ли ви се е за година или дори за няколко месеца да се отдадете само на нещата и хората, които обичате , без това да наруши финансовата стабилност  у дома?/ Знам, вярвам, че за болшинството това е несбъдната мечта. До началото на 2017 г. и за мен. Когато се случи толкова разтърсваща случка в подредения ми с труд и усилия, спокоен на пръв поглед живот.

      Бях съкратена от работа. Бях тотално изхвърлена като ненужна, непотребна, изхабена от носене, от години експлоатация вещ. Претърпях истински катаклизъм. След толкова години себеотдаване някой, някъде беше решил, че може да се разпорежда с бъдещето ми, с живота ми, със съдбата ми. Точно с мен, която за 23 години стажв големи корпоративни, стресиращи и изцеждащи те структури бе давала най- доброто, на което е спосбна. Мен! Тази, която за толкова много години живееше с болките и превързваше раните на всеки един клиент. Която пристигаше часове преди всички в офиса, за да отхвърли работата, та след като всички дойдат и зазвънят телефоните да бъде един истински „customer CARE”. Която ѝ пукаше за всичко и поставяше на първо място всеки клиент, независимо дали има 1 или стотици единици оборот....Мен! Човекът, който не пестеше истината, независимо колко тежка е тя. За когото еднакво място заемаха не само хората с големи титли след подписа си, но и чистачката. Мен! Който влагаше сърцето си всеки ден там да е едно по- добро място. Мен!....

    Светът ми се срина. За месеци, много месеци изгубих себе си. Изгубих посоката, сърцето ми бе изтръгнато живо и още туптящо бе разкъсано и  захвърлено. Не знаех ден ли е или е нощ? Не чувствах, не виждах, не спях. Плачех. Само плачех. Единственото, което можех бе да плача.   Кладенец да исках можех да напълня. Морето с моите сълзи щеше да прелее. Мъката ми би разтопила и айсберг. Не мислех, че вече нещо може да ме съсипе така. Бях абсолютно изнемощяла от плач. За шок и ужас на семейството ми, които виждаха, че бавно, ден след ден се погубвам. Разяждах се от гняв, унижение, обида, оскърбление, наранено самочувствие, сринат авторитет, поболявах се от нерви, сълзи, пак нерви и пак сълзи.  Самопогубвах се. Казвах си, че явно от мен нищо не става. Че явно от всичките тези години не е имало смисъл. Самобичувах се, че когато имах възможност преди години с предложения от конкуренцията не си тръгнах, защото бях лоялна. Мятах се от полуживо състояние до умопомрачение.

    И тялото ми не издържа. Поддаде. Повярва и то, че не е добро, че е необичано, ненужно. Разболя се. От рядка болест, за която даже не бях чувала. Е, аз обичам да уча, всеки ден, поне по едно нещо ново. И за нея научих. Тотално се срутих. Даже от леглото не можех да стана. По същото това време една вечер мъжът ми излезе да кара колело и до късно не се прибра. Когато влезе беше със счупени ръце. И двете. Едно детенце изкочило на велоалеята и той, за да не го блъсне набил спирачки и през глава  паднал на лактите си. Тежки дни бяха. Нямаше кой една супа да ни направи, нямаше кой една дреха да изпере, нямаше кой един хляб от магазина да ни купи. Трябваше да се надигна. Освен за себе си, трябваше да се грижа и за него. Нямаше кой друг. Малко, по малко, ден след  ден изчиствах тялото и душата си, счупеното заздравяваше, слънцето пак си пробиваше път през измитите (от мен!, успях, намерих му колая) прозорци. Сърцето ми пак започваше да тупти, беше си събрало парченцата, беше се изчистило от мръсотията, беше си намерило мястото, там от ляво. Очите ми пак виждаха кра(сивото). Душата ми пак искаше.

    И аз разбрах. Видях след всичко изчистено кое се е криело под пластовете натрупвана нечистотия. Разбрах, че ми е дадена година за почивка, за оттегляне, за размисъл и равносметка, за нови начала. Но начала написани на бяло, на чисто. Не закърпени, не замазани, не хвърлени като прах в очите.

   Разбрах, че съм късметлийка. Защото аз вътрешно отдавна бях готова за промяната, за новото учене, за новите хора в живота ми, за ново качество, за пространство и простор. Бяха ми дадени не ръце, които да ме носят, бяха ми дадени криле, на които да полетя. Защото ми бяха изпратени изпити, които аз преодолявах с лекота. И навсякъде, където решах, че можех да отида, виждах очи, които ме искаха до себе си, Спечелих поне десет конкурса ( включително и такъв с 492 кандидата). И не, не мисля, че съм с нещо повече от някого. Но вече повярвах, че нося в себе си нещо различно, мама все ми го повтаряше, нещо чисто и неподправено, гарнирано с добър опит  и ясни, широко отворени очи, през които прозира сърцето. А то не може да лъже.

  Сега вече знам. Всяка промяна е за мое добро. Всеки нов ден е едно ново начало. Хубавите неща се случват на хубавите хора. Заслуженото идва след дълъг труд. И остава за дълго.

  След толкова много даване, сега и на мен ми бе дадено. Сега знам! Аз просто имах an year off.

  Време е за моят единствен и неповторим миг. Той ме очаква!

   Вярвам!

                                                One moment in time - Whitney Houston


Една частица време Всеки ден, който изживявам
 искам да бъде ден,  в който да вложа най-доброто от себе си.
 Единствена съм, но не и сама,
 а най-успешният ми ден предстои.

 Разбивах сърцето си при всяка спечелена битка,
 за да усетя сладостта от победата,
 сблъсквах се с болката,
 падах и ставах,
 преминах през всичко,
 това толкова много ми напомня.

 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще почувствам,
 ще почувствам вечността!

 Живеех за да бъда най-добрата,
 искам всичко, няма време за губене.
 Предначартах си планове
 и сега държа своя шанс -
 тук, в ръцете си.
 
 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще почувствам,
 ще почувствам вечността!

 Ще си победител за цял живот,
 ако сграбчиш тази частица време
 и я направиш своя блестящ момент!

 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще бъда,
 ще бъда свободна!

Песента на розовите листенца



Tази публикация отлежава вече почти година, но тъй като навлизаме в сезона на ягодите, розите, галещото слънце и приятните вечери на открито, реших че е дошло време да я споделя. Нарекох я "Песента на розовите листенца", защото, докато ги берях те нежно ми нашепваха обещания за красиво бъдеще, за розово-захарни дни, за нежност, така присъща и на тях, и на мен, за царствено величие, толкова царствено, каквото може да има само тя- царица Роза. И не ме излъгаха, топяха се в устата, а ягодово- сметановото вълшебство разгръщаше още по- богато и по един удивителен начин, техния царствено - деликатен вкусо-аромат.

А ето ги и тях:

Прекрасни са, нали, толкова розови и нежни.

За направата им ще са Ви нужни розовите листенца на една ядлива роза. (по принцип всички рози са ядливи, но маслодайните са с много наситен аромат). 1 белтък и фина кристална захар. Още: голяма тава, хартия за печене и... търпение.

Измивате много внимателно и старателно листенцата и ги оставяте да изсъхнат на стайна температура. Поставяте ги в тавата, в която ще ги сушите, застлана с хартия за печене. Намазвате всяко листенце с белтък и овалвате и от двете страни в кристална захар. Оставяте  на проветриво място, без пряк слънчев достъп да се изсушат. Това отнема около ден-два. За да не се прашат бихте могли да покриете с фин плат или тензух. Вашите листенца са готови и чакат да украсят поредния Ваш творчески шедьовър.

,

А в случая Ягодова райска торта със сметана и розови листенца.

Продукти:

120 г масло на стайна температура
35 г кристална захар
100 г пудра захар
80 г брашно
50 г нишесте
4 жълтъка + 2 белтъка
кората на 1 лимон
1 ч. л. бакпулвер
1 щипка сол

за крема:

500 г маскарпоне
200 г кондензирано мляко
100 г сметана за разбиване
100 г пудра захар
1 пак. желатин
300 г ягоди



Белтъците разбийте с кристалната захар, маслото с пудрата захар. Добавете жълтъците и всички сухи съставки. Накрая смесете двете смеси внимателно и изпечете на 180 С до порозовяване. Разрежете на блатове след охлаждане.
За крема разбийте маскарпонето с пудрата захар и сметаната. Разтворения и набъбнал желатин загрявате на водна баня без завиране до пълното му разтваряне. Охлаждате. Сипвате при маскарпонето и добавяте кондензираното мляко. 1/3 от крема отделяте за украса, а останалите 2/3 смесвате с измитите, почистени и нарязани ягоди и част от по - дребните розови листенца. В тортена форма поставяте единия блат, отгоре част от крема и отново блат- крем. Оставяте за около 3 часа в хладилник тортата да стегне. Останалия за украса крем нека стои извън хладилника. След стягането на крема изваждате тортата от формата и измазвате отстрани с останалия крем. Украсявате по желание с розовите листенца.

Чудесна е нали, толкова нежна, райски вкусна и топяща се по небцето. Поднесете с подходяща напитка. Чаша просеко например страхотно допълва вкуса на рая ☺ и топлите летни вечери.

Петъчна доза мъдрост:

Добре дошъл в храма на душата ми!

Огледай се, ослушай се

и ако пожелаеш - влез!

Отварям ти без страх вратата му- 

отдавна чаках някой като теб...

Огледай се- навярно моят храм

е малко неуютен, навярно

е студен и прашен,

но под прахта се крият бисери и злато,

за онзи, който търси, който зрящ е и

който иска истинско богатство.

Ослушай се- нечакан остър вятър

навярно със слуха ти ще се пошегува,

но после ще откриеш канцоната

от думи неизречени, но истинни

и те ще топлят винаги душата ти,

дордето храмът съществува!

Този храм беше пуст и забравен,

забранен беше даже, но днес,

ако искаш - огледай се, ослушай се и после...

после влез...

Оля Александрова