An Year Offff-ффффф!

Силните

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.

Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!

Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.

Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.

Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.

Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.

Мъката не ги ломи,
прави ги по- всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

/В. Атанасова/



       Някога искали ли сте да имате възможност да изключите за 1 година от ежедневието? Да се оттеглите за малко от света, от хората, които откъсват всекидневно частица от изстрадалото ви и без това сърце? Да издигнете стени около себе си, но не за да се изолирате от живота, а за да видите кой ще дръзне да прескочи тези стени, за да стигне до вас? Защото този, който ги преодолее е истински приятел.Искало ли ви се е за година или дори за няколко месеца да се отдадете само на нещата и хората, които обичате , без това да наруши финансовата стабилност  у дома?/ Знам, вярвам, че за болшинството това е несбъдната мечта. До началото на 2017 г. и за мен. Когато се случи толкова разтърсваща случка в подредения ми с труд и усилия, спокоен на пръв поглед живот.

      Бях съкратена от работа. Бях тотално изхвърлена като ненужна, непотребна, изхабена от носене, от години експлоатация вещ. Претърпях истински катаклизъм. След толкова години себеотдаване някой, някъде беше решил, че може да се разпорежда с бъдещето ми, с живота ми, със съдбата ми. Точно с мен, която за 23 години стажв големи корпоративни, стресиращи и изцеждащи те структури бе давала най- доброто, на което е спосбна. Мен! Тази, която за толкова много години живееше с болките и превързваше раните на всеки един клиент. Която пристигаше часове преди всички в офиса, за да отхвърли работата, та след като всички дойдат и зазвънят телефоните да бъде един истински „customer CARE”. Която ѝ пукаше за всичко и поставяше на първо място всеки клиент, независимо дали има 1 или стотици единици оборот....Мен! Човекът, който не пестеше истината, независимо колко тежка е тя. За когото еднакво място заемаха не само хората с големи титли след подписа си, но и чистачката. Мен! Който влагаше сърцето си всеки ден там да е едно по- добро място. Мен!....

    Светът ми се срина. За месеци, много месеци изгубих себе си. Изгубих посоката, сърцето ми бе изтръгнато живо и още туптящо бе разкъсано и  захвърлено. Не знаех ден ли е или е нощ? Не чувствах, не виждах, не спях. Плачех. Само плачех. Единственото, което можех бе да плача.   Кладенец да исках можех да напълня. Морето с моите сълзи щеше да прелее. Мъката ми би разтопила и айсберг. Не мислех, че вече нещо може да ме съсипе така. Бях абсолютно изнемощяла от плач. За шок и ужас на семейството ми, които виждаха, че бавно, ден след ден се погубвам. Разяждах се от гняв, унижение, обида, оскърбление, наранено самочувствие, сринат авторитет, поболявах се от нерви, сълзи, пак нерви и пак сълзи.  Самопогубвах се. Казвах си, че явно от мен нищо не става. Че явно от всичките тези години не е имало смисъл. Самобичувах се, че когато имах възможност преди години с предложения от конкуренцията не си тръгнах, защото бях лоялна. Мятах се от полуживо състояние до умопомрачение.

    И тялото ми не издържа. Поддаде. Повярва и то, че не е добро, че е необичано, ненужно. Разболя се. От рядка болест, за която даже не бях чувала. Е, аз обичам да уча, всеки ден, поне по едно нещо ново. И за нея научих. Тотално се срутих. Даже от леглото не можех да стана. По същото това време една вечер мъжът ми излезе да кара колело и до късно не се прибра. Когато влезе беше със счупени ръце. И двете. Едно детенце изкочило на велоалеята и той, за да не го блъсне набил спирачки и през глава  паднал на лактите си. Тежки дни бяха. Нямаше кой една супа да ни направи, нямаше кой една дреха да изпере, нямаше кой един хляб от магазина да ни купи. Трябваше да се надигна. Освен за себе си, трябваше да се грижа и за него. Нямаше кой друг. Малко, по малко, ден след  ден изчиствах тялото и душата си, счупеното заздравяваше, слънцето пак си пробиваше път през измитите (от мен!, успях, намерих му колая) прозорци. Сърцето ми пак започваше да тупти, беше си събрало парченцата, беше се изчистило от мръсотията, беше си намерило мястото, там от ляво. Очите ми пак виждаха кра(сивото). Душата ми пак искаше.

    И аз разбрах. Видях след всичко изчистено кое се е криело под пластовете натрупвана нечистотия. Разбрах, че ми е дадена година за почивка, за оттегляне, за размисъл и равносметка, за нови начала. Но начала написани на бяло, на чисто. Не закърпени, не замазани, не хвърлени като прах в очите.

   Разбрах, че съм късметлийка. Защото аз вътрешно отдавна бях готова за промяната, за новото учене, за новите хора в живота ми, за ново качество, за пространство и простор. Бяха ми дадени не ръце, които да ме носят, бяха ми дадени криле, на които да полетя. Защото ми бяха изпратени изпити, които аз преодолявах с лекота. И навсякъде, където решах, че можех да отида, виждах очи, които ме искаха до себе си, Спечелих поне десет конкурса ( включително и такъв с 492 кандидата). И не, не мисля, че съм с нещо повече от някого. Но вече повярвах, че нося в себе си нещо различно, мама все ми го повтаряше, нещо чисто и неподправено, гарнирано с добър опит  и ясни, широко отворени очи, през които прозира сърцето. А то не може да лъже.

  Сега вече знам. Всяка промяна е за мое добро. Всеки нов ден е едно ново начало. Хубавите неща се случват на хубавите хора. Заслуженото идва след дълъг труд. И остава за дълго.

  След толкова много даване, сега и на мен ми бе дадено. Сега знам! Аз просто имах an year off.

  Време е за моят единствен и неповторим миг. Той ме очаква!

   Вярвам!




                                                One moment in time - Whitney Houston


Една частица време Всеки ден, който изживявам
 искам да бъде ден,
  в който да вложа най-доброто от себе си.
 Единствена съм, но не и сама,
 а най-успешният ми ден предстои.

 Разбивах сърцето си при всяка спечелена битка,
 за да усетя сладостта от победата,
 сблъсквах се с болката,
 падах и ставах,
 преминах през всичко,
 това толкова много ми напомня.

 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще почувствам,
 ще почувствам вечността!

 Живеех за да бъда най-добрата,
 искам всичко, няма време за губене.
 Предначартах си планове
 и сега държа своя шанс -
 тук, в ръцете си.
 
 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще почувствам,
 ще почувствам вечността!

 Ще си победител за цял живот,
 ако сграбчиш тази частица време
 и я направиш своя блестящ момент!

 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще бъда,
 ще бъда свободна!

Песента на розовите листенца




Tази публикация отлежава вече почти година, но тъй като навлизаме в сезона на ягодите, розите, галещото слънце и приятните вечери на открито, реших че е дошло време да я споделя. Нарекох я "Песента на розовите листенца", защото, докато ги берях те нежно ми нашепваха обещания за красиво бъдеще, за розово-захарни дни, за нежност, така присъща и на тях, и на мен, за царствено величие, толкова царствено, каквото може да има само тя- царица Роза. И не ме излъгаха, топяха се в устата, а ягодово- сметановото вълшебство разгръщаше още по- богато и по един удивителен начин, техния царствено - деликатен вкусо-аромат.

А ето ги и тях:




Прекрасни са, нали, толкова розови и нежни.

За направата им ще са Ви нужни розовите листенца на една ядлива роза. (по принцип всички рози са ядливи, но маслодайните са с много наситен аромат). 1 белтък и фина кристална захар. Още: голяма тава, хартия за печене и... търпение.

Измивате много внимателно и старателно листенцата и ги оставяте да изсъхнат на стайна температура. Поставяте ги в тавата, в която ще ги сушите, застлана с хартия за печене. Намазвате всяко листенце с белтък и овалвате и от двете страни в кристална захар. Оставяте  на проветриво място, без пряк слънчев достъп да се изсушат. Това отнема около ден-два. За да не се прашат бихте могли да покриете с фин плат или тензух. Вашите листенца са готови и чакат да украсят поредния Ваш творчески шедьовър.
,
А в случая Ягодова райска торта със сметана и розови листенца.




Продукти:

120 г масло на стайна температура
35 г кристална захар
100 г пудра захар
80 г брашно
50 г нишесте
4 жълтъка + 2 белтъка
кората на 1 лимон
1 ч. л. бакпулвер
1 щипка сол

за крема:

500 г маскарпоне
200 г кондензирано мляко
100 г сметана за разбиване
100 г пудра захар
1 пак. желатин
300 г ягоди



Белтъците разбийте с кристалната захар, маслото с пудрата захар. Добавете жълтъците и всички сухи съставки. Накрая смесете двете смеси внимателно и изпечете на 180 С до порозовяване. Разрежете на блатове след охлаждане.
За крема разбийте маскарпонето с пудрата захар и сметаната. Разтворения и набъбнал желатин загрявате на водна баня без завиране до пълното му разтваряне. Охлаждате. Сипвате при маскарпонето и добавяте кондензираното мляко. 1/3 от крема отделяте за украса, а останалите 2/3 смесвате с измитите, почистени и нарязани ягоди и част от по - дребните розови листенца. В тортена форма поставяте единия блат, отгоре част от крема и отново блат- крем. Оставяте за около 3 часа в хладилник тортата да стегне. Останалия за украса крем нека стои извън хладилника. След стягането на крема изваждате тортата от формата и измазвате отстрани с останалия крем. Украсявате по желание с розовите листенца.







Чудесна е нали, толкова нежна, райски вкусна и топяща се по небцето. Поднесете с подходяща напитка. Чаша просеко например страхотно допълва вкуса на рая ☺ и топлите летни вечери.


Петъчна доза мъдрост:

Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
и ако пожелаеш - влез!
Отварям ти без страх вратата му- 
отдавна чаках някой като теб...

Огледай се- навярно моят храм
е малко неуютен, навярно
е студен и прашен,
но под прахта се крият бисери и злато,
за онзи, който търси, който зрящ е и
който иска истинско богатство.

Ослушай се- нечакан остър вятър
навярно със слуха ти ще се пошегува,
но после ще откриеш канцоната
от думи неизречени, но истинни
и те ще топлят винаги душата ти,
дордето храмът съществува!

Този храм беше пуст и забравен,
забранен беше даже, но днес,
ако искаш - огледай се, ослушай се и после...
после влез...

Оля Александрова




Селски пирог

Здравей, виртуални ми приятелю,

Забравихме се, а?

Дълго време трябваше да остана сама със себе си и да направя това, което сърцето ми подсказва отдавна. Нямаше ме, бях се покрила от света за малко.

Обаче "пролет пукна, ние не", хей ме на вече нова - новеничка, пролетно засмяна и свобооодна, ехееей.

Гергьов ден иде, най- големият празник у дома след Коледа. И как не - цели двама са имениците. Затова ето и нашето угощение за празника, наред разбира се с печеното агънце, свежата салата, дроб-сърмата и лекото и пивко вино на моя баща.






Селски пирог:
 
1/2 ч.ч. топло мляко
1/2 пак. прясна мая
1 ч. л. захар
1 яйце
2 с.л. зехтин
2 ч.ч брашно
50 г пармезан
1 ч. л. сол
 
 
Плънка:
 
1 кофичка рикота
300 г саламурено сирене по избор (краве, овче, козе или смес)
100 г пушен кашкавал
1 бохчичка моцарела
10 резена луканков салам
2 яйца
2 домата
2 стръка зелен лук
босилек
магданоз
черен пипер

Маята разтворете в прясното мляко със захарта и 1-2 с.л. брашно и оставете да шупне. В брашното направете кладенче и сипете яйцето, леко разбито,зехтина, солта, пармезана, шупналата мая. Замесете меко тесто и оставете да почива на топло за час.
През това време подгответе плънката - всички сирена и кашкавали нарежете на ситно или настържете. Добавете рикотата, разбитите яйца, подправките, доматите на малки кубчета, без меката част, лука. Объркайте много добре.
От тестото отделете 6 малки колкото орех топчета. Останалото разточете върху пергамент с диаметър малко по - голям от този на тавата, в която ще печете. Прехвърлете заедно с пергамента в тавата като отстрани изработвате борд по стените. Върху тестото подрете парчетата салам, внимателно излейте и плънката и подравнете. От 6-те топчета направете тънки фитилчета и ги кръстосайте отгоре като мрежа ( по 3 от всяка страна). Намажете с жълтък и печете на 200 С около 40 мин.


Сервирайте с айран или чаша розе.

Да Ви е сладко!




 
 
Весели почивни дни читателю! Слънчеви и усмихнати, здрави и добри и нека спокойствието, радостта, светлината и истинското щастие навестят и теб! Пролет е!
 
 
Петъчна доза мъдрост: Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.




Приятел: 1+1=1 (една душа в две тела)



 



Странно е как хората се забравят. Колко бързо вече не забелязваш нечия липса. Довчера си делил радост и скръб, тревоги, страхове, празнували сте заедно, помагали сте си, плакали сте и сте се смели едновременно, обичали сте и сте мразили, докосвали сте се, срещали сте хора и погледи, мечти и мисли, празнували сте всеки нов ден, всяко ново начало, усмивките ви са се събирали в една. Поделяли сте леглото в съня си, удряли сте тънкостенни чаши за наздравица, подавали сте шала си в студени зимни дни. Били сте нещо повече от приятели. Душата на единия е била огледало за другия. Най- фините кътчета на душите ви са се познали и са пожелали да се слеят. Знаели сте всичко един за друг и въпреки това сте се обичали.


И хоп съдбата ви хвърля на различни страни, някой решава, че може да си играе с живота ви, или просто Бог така е решил... Чувате се известно време, след това всеки се завърта в своя кръговрат, от който трябва силен тласък, за да бъдеш изхвърлен. И ти е мъчно, и болно, и се дразниш, защото разбираш, че си се лъгал. Че приятелството явно не е било, онова, което и през водовъртежи и бури да премине, все цяло ще си стои, неопустошено ще излезе. Разбираш, че явно не е било твоето приятелство, а може би дълбоко в себе си ти все пак си го знаел. Мъничкото червейче на съмнението малко по малко е разяждало здравото ти и щастливо сърце, така добре кътащо това удобно приятелство. Mоже би е имало нужда да си тръгне от твоя живот, било е счупено приятелство. И приемаш, че дори, когато си обичал приятел през две трети от своя живот, понякога това може да свърши. Че ако накрая си изгубил всички свои приятели на Земята, трябва да ти е останал поне още един приятел и този приятел да е вътре в теб.

Ще минат дни, а може би години, сърцето ще се отвори за ново приятелство, ще го намери, ще го познае, ще го обгрижва и ще го пази, ще го погали и ще го гушне като бебе, надявайки се то да е истинското, неподправено и неподвластно на всички географски, времеви и човешки разстояния.






Скъпи читателю, посетителю на моето уютно кътче, в навечерието на 3-ти март, един от най- важните и святи празници във вековната ни история, днес, когато България празнува, ти пожелавам да не забравяш и губиш нито един приятел, да имаш верни другари, сродна душа, да помниш славната си история, да не се отделяш от корена си, да го чуваш, да го пазиш и тачиш. Да цениш повече от всичко свободата, своята и на народа си, към който си избрал да принадлежиш. За да пребъде България.





Петъчна доза мъдрост: Sois belle et tais toi

Малка лична инвентаризация


  
 



 


Известно е, че някъде около рождения си ден хората изпадат в т.нар. сатурнова дупка. И тъй като моя рожден ден съвпада донякъде и с началото на всяка Нова Година реших да си направя една малка лична инвентаризация. Понеже 2017 обещава да бъде едно мощно начало, на чисто, с много нови хора около мен, с изчистване на неприятните такива, с една пълна, всеобхватна и много чакана промяна. За добро!

I. Какво ме вдъхновява:

- прегръдката сутрин и целувката вечер 
- пухкавият сняг, галещото слънце, пълната луна, тихият и напоителен дъждец, прохладният вятър, едрите звезди
- природата в цялата и величественост, простота, необятност и съвършеност. Ще ми липсва там, някъде, някога...
- изгревът на всеки нов ден
- музиката
- хубавата книга с топло одеало
- топлината у дома, когато навън има буря
- спокойствието
- дълбокото дишане
- йогата
- красотата във всичките и форми
- децата
- вкусната и здравословна храна
- къщата на село
- врабците в клоните на дървото
- танцуването
- живописта
- пътуванията
- творчеството
- хората с ясни, големи очи и нежен, спокоен глас. Защото очите са огледало на душата, а гласът - нейната музика.
- чисти и подредени домове
- пламък на свещ
- морето
- нежността, която ме описва най- добре

 


II. Какво ме наранява:

- фрустрацията
- гръмогласността
- обсебването
- нахалството
- простащината
- емоционалната нищета
- неоправени и мръсни стаи
- насилието
- тоталитаризма
- егоизма
- безразличието
- принудителното бездействие
- конформизма
- нетактичността
- неграмотността
- мързела
- грубостта


III. Какво ме плаши:

- неизвестността
- болестите
- нищетата
- природните бедствия
- геноцидът
- войната
- загубата на близки хора
- недобросъвестните шофьори
- големите височини
- влечуги и насекоми
- самотните улици през нощта
 
 
 
 
Петъчна доза мъдрост: Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.

Защо не карам кола или keep walking


 
Pict. by Lena Kramer


Понякога сина ми идва да ме прибере от работа с колата. Какво да кажа, не че не съм му благодарна. Това ми е от особена полза в температурната изродщина над 30 С, когато във Варна, заради влагата времето е като на тропиците и само докато изляза от сградата ми прилошава. 

През цялото останало време, обаче, независимо дали вали, дали духа, дали е -20 С, вървя пеш. Естествено, домът ми е на пешеходно разстояние от службата и едни 40 мин. в посока не могат изобщо да ме изплашат. Не разбирам хората, които сутрин се сърдят, че видиш ли нямало къде да паркират, пристигат изнервени в офиса и започват да недоволстват колко коли не са ги пуснали на светофара, как някой им е отнел предимството и пак, и пак, и така всеки ден. Дори не искам да си представям, че от седалката на колата, ще седна и цял ден ще стоя на стола. Дори не искам да си представям, че няма да пристигна в офиса поруменяла от хладния въздух навън, освежена, с ясна мисъл и ведро настроение. Дори не искам да си представям, че вечер ще седна между някакви си ламарини, ще се наредя сред останалите зомбита пътуващи сами в колите си, бълващи отвсякъде смрад, пушек, псувни, злобни, кръвясали от цял ден взиране в компютъра очи, ще се прибера у дома без да съм подишала и грам не- офисен въздух или пък ще се завра в някоя прашна фитнес зала. Не ме разбирайте погрешно, знам, че в днешно време колата е необходимост, it's a must както казват х-американците ☺. Не разбирам също така защо е нужно да вкарваме децата си, да мъкнем колички, половината покъщнина и какво ли още не в тях. Ако живееш някъде из предградията - ок. Но в градска среда, с наличието на обществен транспорт, такси, крака, вместо гуми и сърце наместо двигател, кажете ми какъв е проблема? Просто всичко е въпрос на една добра СОБСТВЕНА ОРГАНИЗИРАНОСТ. Отгледах сина си без кола, без да го водя всеки ден в морската градина, а в близкия техникум, той израстна там. От първи клас, докато учеше в престижното тогава "Руско училище", ние се прибирахме с градския транспорт, с градския транспорт ходехме на плуване, на танци, на рожден ден, на пикник в морската градина, с "маршрутка" до ботаническата градина в Балчик, с органзиран транспорт до гробниците в Свещари, с влак до село... И това бяха незабравими екскурзии. Наскоро в тролея се качи дете на около 10 год. с баба си. Гледаше като изтребител, никога не се беше качвало на такова чудо. Стана ми странно и някак болно. Като някакво куче на каишка, това дете беше вкарвано и изкарвано от колата на родителите си без да може да разбере цветността на този живот, неговата непридвидимост и многообразие. Като онези родители, които не дават право на децата да избират, а директно ги правят вегетарианци или вегани. Искрено вярвам, че повечето от вас са достигнали състояние, при което се чувстваш еднакво добре в градския транспорт и в кола с кожен волан. Защото нито колата с кожен волан, нито градския транспорт са състояние на духа във вашия живот. И двете са средство за придвижване към места, от които да вземеш нещо или места, на които да оставиш нещо.
Колко от вас могат да кажат на какво миришеше въздуха на връщане от работа? А какъв беше цветът на залеза вчера? Започнете да тренирате в моментите, в които вървите пеш. Свикнете да попивате околния свят до най-малката подробност – точно така, както го правят най-малките деца.
 
 
 
 
 
Гарантирано ще откриете нов свят – тук и сега. Ще откриете красотата на своя град, ще погледнете на хората около вас с други, по - добри очи, ще разгледате красивите витрини, ще проблеснат вечерните градски светлини, ще се слеят в един голям, цветен калейдоскоп, ще ухае на пролет или пък есен, ще подритвате кестени, ще повървите сред жълтия шпалир от листа, ще избистрите мислите си, ще ви е леко на душата. Ще се приберете в уютния дом успокоени, усмихнати и щастливи. Защото това са малките радости от живота.

Let's take the long way home:

 
 
Със сигурност към съветите по-горе можем да добавим и още, но не в това е смисълът. Идеята на редовете по-горе е да ви накара да направите равносметка, кои са саботьорите по пътя към вашето по-щастливо и радостно ежедневие. А, когато ги откриете – бавно, но сигурно да направите необходимите промени, за да заживеете по детски – радостни, енергични и пълни с надежда.

За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния мир и намиране и запазване на хармонията в иначе забързания хаос на ежедневието. Онези от нас, които нямат възможността да захвърлят всичко и да се посветят на себе си, било то и на стотици километри от работното място, винаги могат да опитат и по-достъпния и практичен начин – медитацията. Медитацията обаче се нуждае от истинско посвещаване, силно търпение и специално отредено време. Един човек не би бил готов или способен да се отдаде на самовглъбение вкъщи, докато тези, с които живее, гледат телевизия. Не би било лесно и на хората, които имат деца, тъй като те имат нужда от постоянно внимание. Какви други възможности има тогава? Ето я най-лесната и неангажираща – ходенето пешаЗа разлика от условната и напътстваща медитация, която очаква от нас да изпразним главите си от всичко ненужно в рамките на няколко секунди, вървенето успява да избистри ума ни по-лесно, естествено и неочаквано, отколкото можем и да си представим. Дори да сме започнали разходката си с мисли за всичко, което ни предстои да направим днес или в близкото бъдеще, в един определен момент си даваме сметка, че вниманието ни вече е насочено към съвсем различно място – хората, тротоара, преминаващите коли или собствения ни ритъм на движение. 
Избирайте тихи улички, но понякога, само понякога редувайте с шумния булевард. Със сигурност има поне четири маршрута, по които можете да стигнете от работа до вкъщи и обратно. Сменайте ги. Ако живеете далеч, просто слезте няколко спирки по- рано. Единственият важен фактор е да бъдем сами, сами със себе си. Практикувайте ходенето пеш и в обедната почивка. Откажете се от близкия ресторант с обедно меню. Имате достатъчно контакт с колегите през останалите 8 часа. Вземете си храна от дома и се разходете в близкия парк. Не сядайте отново. Само след една седмица ще откриете, че само мисълта да седнете един час и да чакате някой да ви поднесе обяд ви се вижда неприятна.

И не на последно място, смея да твърдя, че аз съм един изключително отговорен човек. Отговорен за това, което ще оставя на тези след мен. Истински ме отблъскват бълващите постоянно черен пушек автомобили, вътре само с по един човек. Искаме чиста природа, искаме чист въздух, искаме тишина и спокойствие, а как си го доставяме? Нека възпитаме децата си, че колата е само в краен случай, нека бъдем отговорни към природата, към свръх потреблението на петрол и петролни продукти, нека се откажем да се сравяваме и надпреварваме кой по- мощна кола ще подкара. Нека се обърнем към себе си и докато имаме нозе да я обходим, очи да я обгърнем и сърце да я обикнем, да бъдем здраво стъпили на нашата прекрасна майка- Земя.

С пожелание да не спирате да вървите....напред, да откривате себе си, да разширявате кръгозора си, да надграждате, да ставате всеки ден една по- добра версия на самите себе си, до последен дъх....keep walking.....



Image:pinterest

Петъчна доза мъдрост: "Има само един успех - да можеш да изживееш живота си по свой начин." - Кристофър Морли



Добра стига в добрият град под Пирина



Само на някакви си 6 км от многолюдното и пренаселено Банско се е разстлало като крилото на уморен от път щъркел малкото пиринско градче с доброто име Добринище.
 Него избрахме за годишната си дъъълга отпуска тази година. Попаднахме там по традиция в края на лятото и началото на есента, когато тишината е омайваща, единствения звук тук е на дърворезачките, на стичащата се от планината вода, сутрините са студени, обедното слънце препича и покрива раменете ни с топла прегръдка. Прекрасна местна кухня, неразбираем на моменти език ☺, спокойствие, свежест, обагрена във всички нюанси планина. Величествена планина!



А мястото, еех, мястото. Била съм на много места, но смея да твърдя, че това е едно от най- добрите места, в които съм отсядала. И понеже ще ми трябва цял ден, за да разказвам за прекрасните условия, необичайно любезния и ненатрапващ се персонал, изисканата кухня, отличните SPA условия (от местен минерален извор)...Всъщност убедете се сами: Русковец резорт










Къщичките на комплекса са сред уханна борова гора.




















А ранната мъглива утрин предвещава добро време. Прекрасен момент да посрещнеш изгрева на балкона с чаша топъл чай и гледка към Пирин.














След изобилна, питателна и засищаща всички вкусове закуска е време да пообиколим доброто градче.














Грабва ни с красотата и спокойствието си парка край балнеолеченицата. Тук извира лековита пиринска вода, а след като отпих веднъж до края на престоя си тук, друга вода не вкусих. С топлината на човешкото тяло, без мирис и с един сладък вкус, който те кара да се връщаш към нея пак и пак. Вода не - напита.




















Историята е жива и на особена почит.








Автентичността лъха от всяка стряха.







Водата блика отвсякъде и пак красота, спокойствие и ведрост.






Охо, а кой е тук :) Моите събратя ме следват навсякъде. Като могъщи пазители на всички мои пътешествия. И как иначе, нали наблизо е парка на тъжните танцуващи мечета край Белица, за който вече разказах ето тук. Приличаме си, а?

















Хм, въпреки миналото, а може би точно заради него, местните не се срамуват от героите си. Пазят ги, защото и те като острите пирински върхове са част от славната история на този тъй български край.


























Добринищкият храм е внушителен и случайно или не е досами пътя за вр. Безбог.












Едва ли някога ще спра да се дивя на уникалната способност на българката с багри, любов и усет да сътвори уникална красота, дори без средства и големи възможности. Ей такива местенца ми пълнят душата.









А градът се готви за зимата: от пазара на местни производители в сряда, където есента е изплела и напълнила пъстра, изобилна кошница през лесите на които се сушат боб, домати, сливи, грозде и други есенни богатства...




До дръвцата за зимата, строени чинно като препечени самуни в хлебарница.















 
 
И поемаме нагоре. Нагоре към Безбог. Пътят с лифта е живописен, а тишината оглушителна. По- силна дори от вятъра, влизащ през шапките и свистящ в ушите ни, докато се катерим нагоре.

+




Гледката от върха не може да се сравни с нищо земно.



Защото от тук до Бог крачката е сякаш една.


Петъчна доза мъдрост: Уви, в този живот по - добър начин за пречистване и намиране на себе си, от страданието няма.