Селски пирог

Здравей, виртуални ми приятелю,

Забравихме се, а?

Дълго време трябваше да остана сама със себе си и да направя това, което сърцето ми подсказва отдавна. Нямаше ме, бях се покрила от света за малко.

Обаче "пролет пукна, ние не", хей ме на вече нова - новеничка, пролетно засмяна и свобооодна, ехееей.

Гергьов ден иде, най- големият празник у дома след Коледа. И как не - цели двама са имениците. Затова ето и нашето угощение за празника, наред разбира се с печеното агънце, свежата салата, дроб-сърмата и лекото и пивко вино на моя баща.






Селски пирог:
 
1/2 ч.ч. топло мляко
1/2 пак. прясна мая
1 ч. л. захар
1 яйце
2 с.л. зехтин
2 ч.ч брашно
50 г пармезан
1 ч. л. сол
 
 
Плънка:
 
1 кофичка рикота
300 г саламурено сирене по избор (краве, овче, козе или смес)
100 г пушен кашкавал
1 бохчичка моцарела
10 резена луканков салам
2 яйца
2 домата
2 стръка зелен лук
босилек
магданоз
черен пипер

Маята разтворете в прясното мляко със захарта и 1-2 с.л. брашно и оставете да шупне. В брашното направете кладенче и сипете яйцето, леко разбито,зехтина, солта, пармезана, шупналата мая. Замесете меко тесто и оставете да почива на топло за час.
През това време подгответе плънката - всички сирена и кашкавали нарежете на ситно или настържете. Добавете рикотата, разбитите яйца, подправките, доматите на малки кубчета, без меката част, лука. Объркайте много добре.
От тестото отделете 6 малки колкото орех топчета. Останалото разточете върху пергамент с диаметър малко по - голям от този на тавата, в която ще печете. Прехвърлете заедно с пергамента в тавата като отстрани изработвате борд по стените. Върху тестото подрете парчетата салам, внимателно излейте и плънката и подравнете. От 6-те топчета направете тънки фитилчета и ги кръстосайте отгоре като мрежа ( по 3 от всяка страна). Намажете с жълтък и печете на 200 С около 40 мин.


Сервирайте с айран или чаша розе.

Да Ви е сладко!




 
 
Весели почивни дни читателю! Слънчеви и усмихнати, здрави и добри и нека спокойствието, радостта, светлината и истинското щастие навестят и теб! Пролет е!
 
 
Петъчна доза мъдрост: Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.




Приятел: 1+1=1 (една душа в две тела)



 



Странно е как хората се забравят. Колко бързо вече не забелязваш нечия липса. Довчера си делил радост и скръб, тревоги, страхове, празнували сте заедно, помагали сте си, плакали сте и сте се смели едновременно, обичали сте и сте мразили, докосвали сте се, срещали сте хора и погледи, мечти и мисли, празнували сте всеки нов ден, всяко ново начало, усмивките ви са се събирали в една. Поделяли сте леглото в съня си, удряли сте тънкостенни чаши за наздравица, подавали сте шала си в студени зимни дни. Били сте нещо повече от приятели. Душата на единия е била огледало за другия. Най- фините кътчета на душите ви са се познали и са пожелали да се слеят. Знаели сте всичко един за друг и въпреки това сте се обичали.


И хоп съдбата ви хвърля на различни страни, някой решава, че може да си играе с живота ви, или просто Бог така е решил... Чувате се известно време, след това всеки се завърта в своя кръговрат, от който трябва силен тласък, за да бъдеш изхвърлен. И ти е мъчно, и болно, и се дразниш, защото разбираш, че си се лъгал. Че приятелството явно не е било, онова, което и през водовъртежи и бури да премине, все цяло ще си стои, неопустошено ще излезе. Разбираш, че явно не е било твоето приятелство, а може би дълбоко в себе си ти все пак си го знаел. Мъничкото червейче на съмнението малко по малко е разяждало здравото ти и щастливо сърце, така добре кътащо това удобно приятелство. Mоже би е имало нужда да си тръгне от твоя живот, било е счупено приятелство. И приемаш, че дори, когато си обичал приятел през две трети от своя живот, понякога това може да свърши. Че ако накрая си изгубил всички свои приятели на Земята, трябва да ти е останал поне още един приятел и този приятел да е вътре в теб.

Ще минат дни, а може би години, сърцето ще се отвори за ново приятелство, ще го намери, ще го познае, ще го обгрижва и ще го пази, ще го погали и ще го гушне като бебе, надявайки се то да е истинското, неподправено и неподвластно на всички географски, времеви и човешки разстояния.






Скъпи читателю, посетителю на моето уютно кътче, в навечерието на 3-ти март, един от най- важните и святи празници във вековната ни история, днес, когато България празнува, ти пожелавам да не забравяш и губиш нито един приятел, да имаш верни другари, сродна душа, да помниш славната си история, да не се отделяш от корена си, да го чуваш, да го пазиш и тачиш. Да цениш повече от всичко свободата, своята и на народа си, към който си избрал да принадлежиш. За да пребъде България.





Петъчна доза мъдрост: Sois belle et tais toi

Малка лична инвентаризация


  
 



 


Известно е, че някъде около рождения си ден хората изпадат в т.нар. сатурнова дупка. И тъй като моя рожден ден съвпада донякъде и с началото на всяка Нова Година реших да си направя една малка лична инвентаризация. Понеже 2017 обещава да бъде едно мощно начало, на чисто, с много нови хора около мен, с изчистване на неприятните такива, с една пълна, всеобхватна и много чакана промяна. За добро!

I. Какво ме вдъхновява:

- прегръдката сутрин и целувката вечер 
- пухкавият сняг, галещото слънце, пълната луна, тихият и напоителен дъждец, прохладният вятър, едрите звезди
- природата в цялата и величественост, простота, необятност и съвършеност. Ще ми липсва там, някъде, някога...
- изгревът на всеки нов ден
- музиката
- хубавата книга с топло одеало
- топлината у дома, когато навън има буря
- спокойствието
- дълбокото дишане
- йогата
- красотата във всичките и форми
- децата
- вкусната и здравословна храна
- къщата на село
- врабците в клоните на дървото
- танцуването
- живописта
- пътуванията
- творчеството
- хората с ясни, големи очи и нежен, спокоен глас. Защото очите са огледало на душата, а гласът - нейната музика.
- чисти и подредени домове
- пламък на свещ
- морето
- нежността, която ме описва най- добре

 


II. Какво ме наранява:

- фрустрацията
- гръмогласността
- обсебването
- нахалството
- простащината
- емоционалната нищета
- неоправени и мръсни стаи
- насилието
- тоталитаризма
- егоизма
- безразличието
- принудителното бездействие
- конформизма
- нетактичността
- неграмотността
- мързела
- грубостта


III. Какво ме плаши:

- неизвестността
- болестите
- нищетата
- природните бедствия
- геноцидът
- войната
- загубата на близки хора
- недобросъвестните шофьори
- големите височини
- влечуги и насекоми
- самотните улици през нощта
 
 
 
 
Петъчна доза мъдрост: Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.

Защо не карам кола или keep walking


 
Pict. by Lena Kramer


Понякога сина ми идва да ме прибере от работа с колата. Какво да кажа, не че не съм му благодарна. Това ми е от особена полза в температурната изродщина над 30 С, когато във Варна, заради влагата времето е като на тропиците и само докато изляза от сградата ми прилошава. 

През цялото останало време, обаче, независимо дали вали, дали духа, дали е -20 С, вървя пеш. Естествено, домът ми е на пешеходно разстояние от службата и едни 40 мин. в посока не могат изобщо да ме изплашат. Не разбирам хората, които сутрин се сърдят, че видиш ли нямало къде да паркират, пристигат изнервени в офиса и започват да недоволстват колко коли не са ги пуснали на светофара, как някой им е отнел предимството и пак, и пак, и така всеки ден. Дори не искам да си представям, че от седалката на колата, ще седна и цял ден ще стоя на стола. Дори не искам да си представям, че няма да пристигна в офиса поруменяла от хладния въздух навън, освежена, с ясна мисъл и ведро настроение. Дори не искам да си представям, че вечер ще седна между някакви си ламарини, ще се наредя сред останалите зомбита пътуващи сами в колите си, бълващи отвсякъде смрад, пушек, псувни, злобни, кръвясали от цял ден взиране в компютъра очи, ще се прибера у дома без да съм подишала и грам не- офисен въздух или пък ще се завра в някоя прашна фитнес зала. Не ме разбирайте погрешно, знам, че в днешно време колата е необходимост, it's a must както казват х-американците ☺. Не разбирам също така защо е нужно да вкарваме децата си, да мъкнем колички, половината покъщнина и какво ли още не в тях. Ако живееш някъде из предградията - ок. Но в градска среда, с наличието на обществен транспорт, такси, крака, вместо гуми и сърце наместо двигател, кажете ми какъв е проблема? Просто всичко е въпрос на една добра СОБСТВЕНА ОРГАНИЗИРАНОСТ. Отгледах сина си без кола, без да го водя всеки ден в морската градина, а в близкия техникум, той израстна там. От първи клас, докато учеше в престижното тогава "Руско училище", ние се прибирахме с градския транспорт, с градския транспорт ходехме на плуване, на танци, на рожден ден, на пикник в морската градина, с "маршрутка" до ботаническата градина в Балчик, с органзиран транспорт до гробниците в Свещари, с влак до село... И това бяха незабравими екскурзии. Наскоро в тролея се качи дете на около 10 год. с баба си. Гледаше като изтребител, никога не се беше качвало на такова чудо. Стана ми странно и някак болно. Като някакво куче на каишка, това дете беше вкарвано и изкарвано от колата на родителите си без да може да разбере цветността на този живот, неговата непридвидимост и многообразие. Като онези родители, които не дават право на децата да избират, а директно ги правят вегетарианци или вегани. Искрено вярвам, че повечето от вас са достигнали състояние, при което се чувстваш еднакво добре в градския транспорт и в кола с кожен волан. Защото нито колата с кожен волан, нито градския транспорт са състояние на духа във вашия живот. И двете са средство за придвижване към места, от които да вземеш нещо или места, на които да оставиш нещо.
Колко от вас могат да кажат на какво миришеше въздуха на връщане от работа? А какъв беше цветът на залеза вчера? Започнете да тренирате в моментите, в които вървите пеш. Свикнете да попивате околния свят до най-малката подробност – точно така, както го правят най-малките деца.
 
 
 
 
 
Гарантирано ще откриете нов свят – тук и сега. Ще откриете красотата на своя град, ще погледнете на хората около вас с други, по - добри очи, ще разгледате красивите витрини, ще проблеснат вечерните градски светлини, ще се слеят в един голям, цветен калейдоскоп, ще ухае на пролет или пък есен, ще подритвате кестени, ще повървите сред жълтия шпалир от листа, ще избистрите мислите си, ще ви е леко на душата. Ще се приберете в уютния дом успокоени, усмихнати и щастливи. Защото това са малките радости от живота.

Let's take the long way home:

 
 
Със сигурност към съветите по-горе можем да добавим и още, но не в това е смисълът. Идеята на редовете по-горе е да ви накара да направите равносметка, кои са саботьорите по пътя към вашето по-щастливо и радостно ежедневие. А, когато ги откриете – бавно, но сигурно да направите необходимите промени, за да заживеете по детски – радостни, енергични и пълни с надежда.

За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния мир и намиране и запазване на хармонията в иначе забързания хаос на ежедневието. Онези от нас, които нямат възможността да захвърлят всичко и да се посветят на себе си, било то и на стотици километри от работното място, винаги могат да опитат и по-достъпния и практичен начин – медитацията. Медитацията обаче се нуждае от истинско посвещаване, силно търпение и специално отредено време. Един човек не би бил готов или способен да се отдаде на самовглъбение вкъщи, докато тези, с които живее, гледат телевизия. Не би било лесно и на хората, които имат деца, тъй като те имат нужда от постоянно внимание. Какви други възможности има тогава? Ето я най-лесната и неангажираща – ходенето пешаЗа разлика от условната и напътстваща медитация, която очаква от нас да изпразним главите си от всичко ненужно в рамките на няколко секунди, вървенето успява да избистри ума ни по-лесно, естествено и неочаквано, отколкото можем и да си представим. Дори да сме започнали разходката си с мисли за всичко, което ни предстои да направим днес или в близкото бъдеще, в един определен момент си даваме сметка, че вниманието ни вече е насочено към съвсем различно място – хората, тротоара, преминаващите коли или собствения ни ритъм на движение. 
Избирайте тихи улички, но понякога, само понякога редувайте с шумния булевард. Със сигурност има поне четири маршрута, по които можете да стигнете от работа до вкъщи и обратно. Сменайте ги. Ако живеете далеч, просто слезте няколко спирки по- рано. Единственият важен фактор е да бъдем сами, сами със себе си. Практикувайте ходенето пеш и в обедната почивка. Откажете се от близкия ресторант с обедно меню. Имате достатъчно контакт с колегите през останалите 8 часа. Вземете си храна от дома и се разходете в близкия парк. Не сядайте отново. Само след една седмица ще откриете, че само мисълта да седнете един час и да чакате някой да ви поднесе обяд ви се вижда неприятна.

И не на последно място, смея да твърдя, че аз съм един изключително отговорен човек. Отговорен за това, което ще оставя на тези след мен. Истински ме отблъскват бълващите постоянно черен пушек автомобили, вътре само с по един човек. Искаме чиста природа, искаме чист въздух, искаме тишина и спокойствие, а как си го доставяме? Нека възпитаме децата си, че колата е само в краен случай, нека бъдем отговорни към природата, към свръх потреблението на петрол и петролни продукти, нека се откажем да се сравяваме и надпреварваме кой по- мощна кола ще подкара. Нека се обърнем към себе си и докато имаме нозе да я обходим, очи да я обгърнем и сърце да я обикнем, да бъдем здраво стъпили на нашата прекрасна майка- Земя.

С пожелание да не спирате да вървите....напред, да откривате себе си, да разширявате кръгозора си, да надграждате, да ставате всеки ден една по- добра версия на самите себе си, до последен дъх....keep walking.....



Image:pinterest

Петъчна доза мъдрост: "Има само един успех - да можеш да изживееш живота си по свой начин." - Кристофър Морли



Добра стига в добрият град под Пирина



Само на някакви си 6 км от многолюдното и пренаселено Банско се е разстлало като крилото на уморен от път щъркел малкото пиринско градче с доброто име Добринище.
 Него избрахме за годишната си дъъълга отпуска тази година. Попаднахме там по традиция в края на лятото и началото на есента, когато тишината е омайваща, единствения звук тук е на дърворезачките, на стичащата се от планината вода, сутрините са студени, обедното слънце препича и покрива раменете ни с топла прегръдка. Прекрасна местна кухня, неразбираем на моменти език ☺, спокойствие, свежест, обагрена във всички нюанси планина. Величествена планина!



А мястото, еех, мястото. Била съм на много места, но смея да твърдя, че това е едно от най- добрите места, в които съм отсядала. И понеже ще ми трябва цял ден, за да разказвам за прекрасните условия, необичайно любезния и ненатрапващ се персонал, изисканата кухня, отличните SPA условия (от местен минерален извор)...Всъщност убедете се сами: Русковец резорт










Къщичките на комплекса са сред уханна борова гора.




















А ранната мъглива утрин предвещава добро време. Прекрасен момент да посрещнеш изгрева на балкона с чаша топъл чай и гледка към Пирин.














След изобилна, питателна и засищаща всички вкусове закуска е време да пообиколим доброто градче.














Грабва ни с красотата и спокойствието си парка край балнеолеченицата. Тук извира лековита пиринска вода, а след като отпих веднъж до края на престоя си тук, друга вода не вкусих. С топлината на човешкото тяло, без мирис и с един сладък вкус, който те кара да се връщаш към нея пак и пак. Вода не - напита.




















Историята е жива и на особена почит.








Автентичността лъха от всяка стряха.







Водата блика отвсякъде и пак красота, спокойствие и ведрост.






Охо, а кой е тук :) Моите събратя ме следват навсякъде. Като могъщи пазители на всички мои пътешествия. И как иначе, нали наблизо е парка на тъжните танцуващи мечета край Белица, за който вече разказах ето тук. Приличаме си, а?

















Хм, въпреки миналото, а може би точно заради него, местните не се срамуват от героите си. Пазят ги, защото и те като острите пирински върхове са част от славната история на този тъй български край.


























Добринищкият храм е внушителен и случайно или не е досами пътя за вр. Безбог.












Едва ли някога ще спра да се дивя на уникалната способност на българката с багри, любов и усет да сътвори уникална красота, дори без средства и големи възможности. Ей такива местенца ми пълнят душата.









А градът се готви за зимата: от пазара на местни производители в сряда, където есента е изплела и напълнила пъстра, изобилна кошница през лесите на които се сушат боб, домати, сливи, грозде и други есенни богатства...




До дръвцата за зимата, строени чинно като препечени самуни в хлебарница.















 
 
И поемаме нагоре. Нагоре към Безбог. Пътят с лифта е живописен, а тишината оглушителна. По- силна дори от вятъра, влизащ през шапките и свистящ в ушите ни, докато се катерим нагоре.

+




Гледката от върха не може да се сравни с нищо земно.



Защото от тук до Бог крачката е сякаш една.


Петъчна доза мъдрост: Уви, в този живот по - добър начин за пречистване и намиране на себе си, от страданието няма.