Фенерите

Обещах да разкажа за моите странствания и вече добре завърнала се, с избистрени впечатления, мога да кажа ето тук бях. 

Комплекс "Фенерите", с. Кметовци. Разположено е в самия географски център на България, в Габровския Балкан, селцето не е така известно, както автентичното, отстоящо само на 4 км. с. Боженци. Но пък комплекса носи своя чар и личен магнетизъм не само с чистия въздух, но и с гледката, която се открива пред теб - широколистните гори на Централен Балкан, сега потънали в сняг, птичките, които те събуждат на сутринта, меката топлинка, идваща от локалното парно отопление и осигуряваща невероятен зимен комфорт. Впрочем, както е известно всички селца околовръст носят все същите имена, дали началото си от малките махалички на първите заселници в тях - Боженци, Черневци, Донинци, Трапесковци....и така цяла плеяда "ци", някои от които само с по няколко къщурки.

Комплекса е построен през 1865 година и в наредбата на вътрешния си двор много прилича на манастир. Кълдъръменият двор е потънал в чимшир, а навсякъде - по чардаците, в механата, под стрехите висят прочутите фенери, дали името на едноименния комплекс. Персоналът е любезен и ненатрапчив, помислено е за всички удобства - през подовото отопление в банята до всеки детайл в наредбата, поради предстоящите празници. 

Ще останем очаровани от механата, в която прави ми добро впечатление има много копривени и спаначени гозби, които както ни уверява колоритния сервитьор:" Опитай бе, тук ги правим." Пивко тъмно червено вино, домашен вкусен суджук, поднесен на дървена плоча, топла питка, гъбки, цървулки... Менюто е богато и те предизвиква да вкусиш автентичните балкански гозбици. Тропнахме и хорца с празнуващата тук фирмено парти голяма компания. Ееех, какво повече му трябва на човек.  

Аз обаче най - впечатлена ще остана от закуската и мястото на поднасянето и на следната сутрин. Достойна беше за 5 звезден хотел. Много богата и вкусна. Прави ми впчеталение, че грамажът на ястията тук не е като във Варна. Двоен е. И не само тук. На идване и връщане ще спрем да обядваме в  любимото Велико Търново. В заведения с прекрасни гледки към реката и паметника на Асеневци. Поразиха ме както интериора, създаващ неимоверен уют, така и огромните порции, които честно казано няма как да довършиш. 

Решите ли да останете във Фенерите повечко, а то си заслужава, можете да отидете пеш по 4 екопътеки до Боженци например, както направихме ние и да опитате там в прочутата "Шекерджийница" турско кафе на пясък и греховно сладки баклавички с локум. Навсякъде са застлани български черги, а търговците стоят пред дюкяните и те приканват с усмивка да влезеш. Наблизо са пещерата "Бачо Киро", "Етъра", "Трявна", "Узана", в района има повече от 20 манастира, можете да полетите с парапланер, да пояздите кон или просто да се отпуснете до забрава с книжка в ръка и да потънете в спокойствие и тишина.

Ето така, в последния ден на есента, навръх Мечкин ден и в първия от зимата завършва последното за 2013 година пътуване. До пролетта ще си бъда у дома и ще се наслаждавам на топлината и спомените си. 

До ново пътеписване.