Димитров ден

Честито на всички именици, да сте живи и здрави и с радост да носите името си.
Ние за празника си имахме кокосов брауниз.

Кръстина и райските ябълки

Този пост започвам с ясното съзнание, че след прочетената на един дъх вчера книга вече няма да съм същата. Много обичам книги, които ме разтърсват из основи, карат ме да мисля, да чувствам, карат ме да ставам по - добра и да крача напред по- смело. Една от любимите ми авторки - Красимира Кубарелова. Знам, че съм пристрастна, защото и тя като мен е варненка и тя обича своя град и работи в почти същата сфера, както и аз. Но както тя казва в книгата е от "моите хора", хора с душа, а не само меркантилна обвивка. Аз ги наричам хора с вътрешност. Ако още не сте чели предишните две книги от същата авторка (Стари шлагери и крем брюле и Розов храст и сладко от смокини), направете го. Жанрът е дамска проза или т. нар. чиклит, но сигурна съм ще откриете нещо от себе си.

"За мен умрели хора няма. Има хора, с които съм започнала един разговор, а има и други, с които дума не съм обелвала, освен "здравей, здрасти". Те може да са живи, но за мен са умрели, тоест не съществуват."

" Не плачете за умрелите. На тях им е по- леко. Живите остават на тази грешна земя и правят всичко, което трябва да бъде направено. Ние, мъртвите, плачем за живите. Когато вали дъжд и мокри косите, когато летният вятър милва лицето, когато първата снежинка се разтопи в дланта - това са сълзите ни...".

" Винаги, когато бях добра, бях щастлива, а ако не ме застигнеше добро, просто не се обръщах назад. Вървях си напред. И си личеше, че пътят ми ще е дълъг. Защото, когато вървиш сам по пътя, той ти се струва много по- дълъг."

"...няма бивш мъж или жена в живота на човека. Определено ти е да се срещнеш с известен брой хора и те те правят по- различен: понякога по -тъжен, по- огорчен, дори по- озлобен. Но такъв, какъвто си, ставаш едва когато се срещнеш с определен брой хора. Те те правят човек. И нещата, които преживяваш с тях или заради тях. То всъщност е заради теб самата. Но още не знаеш това. И страдаш, а не би трябвало."

"Ако някога пак се събера с мъж, то искам той да знае да прави вино, а ако той не може да прави, аз ще го науча, защото знам рецептата, дядо ми я каза..."

"Поколения минават, докато мъжете от една фамилия се научат да правят вино. И много деца порастват, докато жените разказват истории, от които се раждат приказки... Има мъже, които не могат да правят вино. Да могат да поръчват и да го правят са две различни неща. И ние, жените, винаги безпогрешно усещаме кой може да прави вино и кой може да пие вино. А мечтаем за мъжете, които могат и двете. ... Но има хора, които не могат да пият вино. И да почувстват жена не могат. И да любят не могат."

А аз бих казала, че има хора, които не знаят да четат книги. Не знаят колко са загубили. Това е един друг, чуден свят.

Още малко от моят свят

Тази година Св. Валентин, Трифон Зарезан и Задушница се празнуваха в един ден. Това е нашата маса за закуска в очакване на Св. Валентин.

Задушница

Трифон Зарезан

Пролетни багри и настроение

Летен десерт приготвен от моя син

Торта "Палма" по случай 15 годишнината на моето момченце

Еклерова торта за Голяма Богородица

Снимки от моят свят

Няколко снимки от моят свят, които все нямам време да кача. Първата е от есенната ни разходка с моя син в парка и разбира се любимото животно - Мечока.

Това вече е нашата трапеза за Новата 2010 година.

Днес е един от най- хубавите и най - българските празници. Празници съхранили се не само през многовековната ни история, но и обединяващи ни като нация, религия и местоположение. На този хубав празник, най- много се радват децата. Да им закичим хубава българска, не китайска мартеничка, пижо и пенда, а не спайдърмен, да им разкажем легендата за лястовичката и хан Аспарух, за да знаят и да помнят и да разказват на децата си. За да я има България. И лястовички да има и да се радваме на малките неща, пък и събрани в едно толкова свежо съчетание, каквото е бялото и червеното.

Бъдете живи и здрави, закичете малките ръчички на децата си, защото те много скоро няма да са толкова малки. Закичете хората, които обичате и им пожелайте да са здрави, бели и червени. Украсете дома си за здраве, късмет и щастие.

А ето и една малка част от нашата първомартенска украса.

Днес е 02 февруари. Иначе казано Петльов ден. Помоему прекрасен празник за възхвала на българщината. За да си спомним за смелата българка, опръскала с кръвта на заклания от нея петел портата, за да не вземат момчето й за еничар. Празника води своето начало от с. Голица (Варненско). Легендата гласи, че турци тръгнали от врата на врата да събират малки момченца 5 - 6 годишни за нуждите на еничарската войска. Събирали малки българчета, обучавали ги във военни умения и жестокости. Промивали мозъците им до такава степен, че да не помнят нищо за своя род и родина. И след около 15 години ги връщали в България, за да убиват, да грабят и да бъдат безмилостни поробители. Това била най - жестоката част на Османската войска. Дошли и в село Голица. Тръгнали от врата на врата, пропищяло селото. Стойна имала три малки момчета, последното пеленаче. Не могло да се откъсне от майчиното сърце нито едно от тях, камо ли пък първородното. Затуй заклала петел и с кръвта му, която била досущ като човешката опръскала калдъръма и нарисувала кървав кръст на портата на къщата си, за да заблуди турския аскер, че е заклала момчето си, вместо да им го даде. И до днес на този ден голичанки колят петел във всяка къща и правят червено кръстче на челцата на мъжките си рожби. За да са здрави, да не ги застигат болести и войни. И да помнят. Да носят в себе си вярата, че ако нямаше смели българи отрекли се от най- свидното ние можеше сега да носим други имена. Не български.

Честито на всички майки, които са родили мъжки рожби. Почерпете се!