Дългото горещо (мечо) лято

      Ееееех отиде си най- сетне. Дългото горещо лято. Много се измъчих, непоносими жеги бяха, а заедно с влагата, която беше в невероятни размери във Варна, се чувствах като в сауна. Все ми беше зле, все свят ще ми се завие, не съм почитател на горещините, на летата, на пълната с дошли откъде ли не туристи моя Варна. Обичам си богатата и спокойна, красива, красива есен, зимата също, защото е време за дом, пролетта много, ама много, всичко е тъй ново...Лятото обаче ми е трудно да преживявам. Само аз май съм така и където и да споделя ме гледат като голям камък. Нейсе. Цяло лято се крих у дома и в офиса. Чак като дойде септември и узряха любимите ми кестени отидох на плажа. Ама то пак жега бе. Едва дочаках годишната отпуска да се покатеря в моето си мечо царство, на хладно, горе в планината.

Тази година избрахме за почивката си Юндола. Аз с отпуската си компромиси не правя. Най- вероятно е голяма романтика да спиш в тясната палатка, ама не е за мен. Не мога ли аз да се изкъпя, да имам удобства за най- прости физически нужди, не ме търси. Ей тъй, на излет ще отида, но като ги гледам тия по къмпингите около Варна и направо...шашардък ти казвам ☺

Невероятно местенце си намерихме и да, бих го препоръчала. Ако и да беше само две звезди, условията си отговаряха направо на 4.
Ей такава е гледката от прозореца. Боровете те закачат по нослето, зелената спокойна поляна е замряла, а ти следиш красивите подскоци на една пъргава катеричка с бяло коремче. Идилия! Ухае на борова смола, въздухът е кристално чист, тишината е убийствена.

 
 
 
 Аз обаче още не мога да се отпусна и да осъзная, че в следващите  дни няма да има компютър, телефон, отчети, цени, кораби, контейнери, вечно недоволни клиенти. Направо се стресирам пред тази гледка и тишината, която пищи в ушите ми.
 
 























Хубав е хотел Андела на Юндола. Чисто и уютно, персонала е ненатрапчив, но пък с готовност се отзовава на капризите на десетките гости. Помислили са и за релакса на посетителите - басейн, парна баня, сауна и какво ли още не. Цените са абсолютно приемливи, престоят - дар за сетивата. Благодарим ви ☺
А тук, където времето е спряло и се чува само как конете отскубват тревата, докато пасат, ще опитаме най-истинското сирене от умелите ръце на местните жени, най-плътния кашкавал, бобец, който побързах да сготвя, още щом се прибрахме у дома, боровинки, пресни, пресни, набрани току що, масло, добито от домашните крави, дъхав мед. 





































Дааа, такъв е животът в това райско кътче сгушено между Рила и Родопите, забравило за света, загърбило суетата, гледайки отвисоко...
Тук, под най- синото небе няма да видя дете да играе, всички момчета от най- ранна детска възраст са впрегнати да помагат. Сами на каручките или пък яхнали конете все нещо събират - дърва, картофи, боб. Момичетата сигурно са у дома и също помагат. Труден е живота тук, ако и красотата я нямаше, как ли щеше да е!






Навсякъде егреци, пълни с овце, основен поминък на хората тук. А те забрадени, с гуменки, с галоши, но все пак истински, все пак българи. И много от тях вечно усмихнати.




В един от дните решаваме да се качим на Белмекен. Стигаме първо до базата на НСА, база отгледала много шампиони. Поради специфичния въздух, не бях никога вдишала тъй кристално чисти глътки. Истинска прана за белите ми дробове. Мислех си, че на Юндола е тихо, обаче тук е друг свят. Близо до едно друго измерение, близо до Бога!

























Да, това място наистина изгражда шампиони - думите са на великия Йордан Йовчев.



Тук ще срещнем ето тези момчета, националния отбор на Латвия по биатлон, които са избрали базата за лагер. Тренират целогодишно, въпреки липсата на сняг по това време на годината с едни неща подобни на ролери и щеки разбира се. И аз морското чедо, не мога да се начудя как тъй могат да карат по- бърже и от колата с пушка в ръка ☺





 
 
 
 
На връщане спираме до яз. Белмекен, затрогваща гледка с хилядите отразени във водите му слънца.





















Тук, във водите му, като в огледало се оглежда Бог.
 

 
 
А докъдето погледа ти стига все борове, зеленина, синева, кристал и безкрайна свобода.







Хайде сега някой да каже, че ние козлетата не сме рядка порода ☺






И off road състезатели, дошли от цяла Европа и омазани до ушите с кал.

 
Прекрасни слънчеви летни дни.


 
През мечото семейство, от чиято уста тече бистра планинска вода.

А, да, не мога да не се снимам и аз яхнала мечока. Нали сме от една порода ☺ Ама това е само защото не знам какво ми готви утрешния ден.
 
Преди това обаче ни предстои поредната отпускаща и топла вечер в Андела/Юндола (за разлика от останалата част на страната тук е 10 С), с бутилка розе, вкусни салати и едни страхотни кълцани наденички на барбекю. Какво му трябва на човек!
 




Удобни бунгала са пръснати из цялата поляна, предлагащи усамотение и невероятна заобикаляща те действителност.




 
 
А на следващия ден, е, на следващия ден, светът е мой. Защото ще посетя моите роднини - паркът за танцуващи мечки в Белица. Не знаех какво да очаквам, не знаех какво ще видя, наличието на толкоз много народ - шумен, крякащ, ядящ постоянно нещо, малко ме стъписа. Пътят, който беше като на високопланинско рали също. Но щом зърнах моите братя, останахме само аз и те.
 

Мецаните са оградени отвсякъде с електропастир. Помъчили са се да им предоставят максимално близък до техния естествен хабитат втори дом. Но на мен пак ми дожаля. Това пак си е един вид зоологическа градина. И все пак тук за тях се грижат добре. Защото има и много животни, носещи ужасните последствия от миналия си живот като пътуващи с циганите танцуващи мечки.


Като Габриела, която е само с три лапички.

Като тази красавица, която се крие от света, защото е с разкъсано носле от жестоките халки, с които са я дърпали.
Като Елена, която е много малка, защото е гледана при изключително тежки условия, не може да диша с пълния капацитет на дробовете си, използва за дишане само корема и поради това се уморява много бързо.
А знаете ли как са принуждавали мечетата да танцуват? Тази варварщина е направо потресаваща. Когато малкото мече бива хванато, едно от най- нежните места са лапичките му. Циганите нагорещяват ламарина и качват мечето отгоре. Започват да свирят с гъдулка. Мечите лапи в това време са вече силно нагрети, мечето започва да се мести от лапа на лапа, все едно изпълнява своеобразен танц. По този начин занапред щом чуе гъдулка, тя асоциира звука с нагорещената ламарина и започва да се клати, все едно танцува. Мечешкият нос е най- чувствителното място по тялото им. Не случайно те надушват с него в радиус около 50 км. Ето защо циганите пробивайки го с халка и дърпайки ги след това с нея за носа са държали мечетата в подчинение, причинявайки им неописуема болка. Това са моите събратя, любимите ми мечоци. Живеят тук сред прохладата на планината, ближейки рани, поглеждайки ме щом се приближа и отвръщайки глава от мен. Сякаш са отвратени от целия ни човешки род.
От мечи поглед


На връщане спираме да измием на една местна автомивка колата. Пътят, както споменах до парка в Белица е направо примитивен и си трябва стабилно возило.  Цената, която ни обявяват тук е смехотворна на фона  на тези във Варна.

Моментално си намирам нова приятелка. Кръщавам я Чора. Ама не знам откъде ми дойде. Толкова е красива, направо съм влюбена.

Чора дефилира по зеления килим.

 
Зад кулисите, много е нежна, без маска и грим.




Като истинска лейди знае как да вдъхне аромата на цветята, които животът поднася.







































И да се пошегува, когато е възможно.




Да помечтае за миг, изтегната в мадамско кресло с възглавничка разбира се, в блажена нега.


Ооо, и да покаже зъбки, когато натрапник от мъжки пол се опита да я доближи неканен.

А после като всяка уважаваща себе си дама да продължи с невинен поглед да гледа през теб така, сякаш нищо възмутително не се е случило. Тя ще ме изпрати с гальовна прегръдка и ще остане завинаги в сърцето ми. Ciao Cora, bella.

Оставяме Чора, защото път ни чака.


 
Връщаме се през красивото и станало любимо Белово.
 
Ще се отбием още тук - там, ще похапнем върховна, греховна и размазваща баклава, излязла пак изпод местните трудолюбиви ръце, ще посрещнем изгрева, ще изпратим луната,търкулнала се по своя небесен път, ще начертаем следващия, вече есенен маршрут, ще го помечтаем, защото трябва първо да се поиска, пък после да се изстрада, а най- накрая да се изживее.
 
И ще си обещаем, че следващия път, когато стъпим на пазара в Юндола, ще сме я обикнали още повече. Тя ще се е заселила в сърцата ни, ще е допърхала на миглите ни, ще е писнала като тишината в ушите ни, ще е докоснала като горско-ягодова целувка устните ни и ще е останала там, леко кацнала, като планинска пеперуда на рамото ни, а ние ще сме се сгушили в нея като в топла, пухкава и удобна мечешка прегръдка.
 
 
 
 
 

Здравословен домашен течен шоколад


   Обещах да дам рецептата, по която напоследък правя домашния течен шоколад, гарантирано здравословен, полезен и да, както ми се струва по промишления повече едва ли ще залитна. Ще покажа само продуктите. Дозите са в зависимост от количеството, което искате да направите, но течните съставки са почти 1:1. Зависи и колко сладко обичате. Аз го харесвам по- горчив.



Може и да се затрудните в намирането на петмеза от фурми, успешно се заменя от чист натурален мед или кленов сироп по избор.




Ползвам лешниковия тахан на "Тръндеви". Намирам го в здравословните магазини, напоследък и на пазара при производителите на мед. Не съм пробвала с друг вид тахан като орехов или сусамов и не бих могла да кажа какво ще се получи, но специфичния вкус на течен шоколад с лешници, мисля ще има само с този вкус.

Какаови зърна можете да намерите във всеки голям супермаркет, в който има здравословен или диабетичен щанд.



Какаовите зърна смиламе в кафемелачка. Аз ги оставям не съвсем фино смлени. Усещам по- добре тръпчивия, горчив вкус на суровото какао.
Смесвам трите продукта, мажа на филийка или направо нападам с лъжичка ☺ Това е, няма Е-та, няма консерванти, изкуствени аромати, оцветители и цялата менделеева таблица.

Когато човек усети вкуса на истинската храна, разбира какво е пропуснал. И нищо фалшиво вече не е в състояние да го заблуди.





На теб читателю пожелавам приятен почивен, пък и само едничък ден. Лятото си отива, но идва нещо още по- красиво. Есента - с цялото си великолепие, багри, вкусове, спокойствие и споделен, надявам се уют.

Нека днешното ми предложение гали небцето, а петъчната доза мъдрост - духа:

* бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден
* бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам
* бъди щедър или великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ
* бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си
* бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко
* бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса
* бъди готов да споделиш своята радост
* бъди готов да споделиш и своята скръб с другите
* бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са изгубили
* бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност
* бъди първия, който поздравява опонента си с успеха
* бъди последния, който критикува колегата, допуснал грешка
* бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка
* бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път
* обичай тези, които те обичат
* обичай тези, които не те обичат, тогава те могат да се променят