Торта Мюнхен

      Стана традиция на Нова Година да имаме домашно приготвена вкусна торта. Така се случи, че точно торта Мюнхен приготвих за настъпващата 2015 година. Вкусна е, ефектна, много шоколадова и подходяща за специален повод.

Блат:

7 яйца
150г захар
1 ванилия
1 ч.л. бакпулвер
масло за омасляване
150 г брашно за торти
3 с.л. царевично нишесте
4 с.л. какао
щипка сол


Крем:


1 пак. шоколадов пудинг
500 мл мляко
200 г масло
50г черен шоколад
75 г захар

Глазура:

150 мл течна сладкарска сметана
100 г черен кувертюр
100 г бял кувертюр
50г масло

Първо приготвяме крема според описанието на опаковката, като към края на варенето прибавяме маслото и шоколада. Охлаждаме.
За блата отделяме белтъци от жълтъци, белтъците разбиваме със захарта на твърд сняг. Постепенно добавяме солта, ванилията, сухите съставки. Фурната нагряваме на 200 С. В тортен ринг върху тавичката от печката, застлана с домакинска хартия и добре омаслена сипваме по 6 с.л. от сместа. Изпичаме до лек загар и охлаждаме. Изпичаме 6  блата. Всеки блат напръскваме с по малко прясно мляко (може и алкохол по желание) и намазваме с крем. Оставяме в хладилник за около 2 часа да стегне. Приготвяме глазурата като сгряваме на водна баня сметаната и двата кувертюра с маслото. Внимаваме да не заври. Охлаждаме. В средата на тортата сипваме по малко от глазурата и разстиламе леко накланяйки тортата на всички страни. Не пипайте глазурата с нищо друго.

По желание за украса разтапяме черен шоколад, сипваме в пош с тънък накрайник и изрисуваме тортата. Ами това е, вкусно, празнично, божествено шоколадово.

Драги посетителю на блога ми. Много малко неща си пожелавам за настъпващата година, останалото нека бъде както дойде. На теб желая: нека е здрава, мирна, благодатна, изпълнена с щастливи и споделени с прекрасни хора мигове, нека в сърцата ни има много спокойствие, мъдрост, светлина, нека са добри делата ни, нека са чисти помислите ни, нека имаме мигове на благодат. И най- вече скъпи читателю, нека има ЛЮБОВ. Желая ти го от сърце и те прегръщам. 

 С много, много обич в сърцето:

Нина

Карамелова лава

Хм, нещо сладичко ни се прияде. Доста по- рядко приготвям десерти по обективни причини. Е, явно Бог е решил, че прекалено сладък е животът ни. Нейсе, както казват едни южни съседи ☺.

 И не може без тортичка.

Продукти:


Блат:
5 яйца
5 с.л. кафява захар
5 с.л. пълнозърнесто брашно
5 с.л. смлени орехи
100 г натрошен шоколадов кувертюр

Карамелов крем:
2 яйца
250 г кафява захар
100 г масло
50 г орехи

Ванилов крем:
1 пак. пудинг ванилия
125 г масло
400 мл прясно мляко
5 с.л. захар

Отделяме белтъци и жълтъци. Белтъците разбиваме на твърд крем със захарта. Един по един добавяме жълтъците. Внимателно объркваме с пресятото брашно, орехите, шоколада.  Изсипваме в тавичката от печката върху пергамент и печем на 200 C до леко златист блат. Охлаждаме. Срязваме тестото на три ленти всяка малко по- широка от предходната.

Яйцата разбиваме със захарта на водна баня, докато кремчето се сгъсти. Добавяме маслото и разбъкваме до стопяването му.
В дълбок съд с незалепващо покритие разтапяме 100 г захар до златист цвят, много внимателно добавяме яйченото кремче и разбъркваме чевръсто до хомогенизиране. След сваляне от котлона добавяме орехите.

Пакетчето пудинг приготвяме според инструкциите на опаковката. Добавяме маслото след леко охлаждане.

Сглобяваме тортата в следния ред: най- широк блат, карамелов крем, ванилов крем, среден блат, карамел, ванилия, най- отгоре е най- тесния блат, карамел, ванилия. Украсяваме с остатъка от някое от кремчетата.




















Е, нямам разрез на тортата, но така се случи. Вместо това, красиви рози поднесени ми с много любов и желание. Сладки, светли и топли почивни дни.

Петъчна доза мъдрост:
Този, който знае - не говори.
Този, който говори - не знае.
Лао Дзъ

October - issued retrospectively

Отмина и най- шарения и богат месец за тази година. Прашинка време, миг от вечността....Сред  шпалира от жълти листа, през  който всекидневно преминавам и които ме галят по лицето, падайки, усещам успокояващата сила на есента след жаркото лято. Точно така, като е и в човешкия живот. . В своята есен човек встъпва спокойно, с богатството на всички красоти, които е събрал, с шарения и изпъстрен от събития свой живот, с пълното удовлетворение на преживяното. И много, и малко се случи през  този тъй шарен месец. 

Открихме сезона на питателните  неделни закуски, гледайки изгрева от топлия, зелен, сгушен в клоните на едно дърво, източен балкон. Тогава, когато все още никой в квартала не се е надигнал. Аз съм вече там и закусвам. И го чакам – него – Слънцето.  Поздравяваме се взаимно и всеки тръгва по пътя си...


Посрещнахме първите есенни мъгли... 







Поиграгме с котетата в морската градина 
Рижи







 И черни ☺




Посрещнахме поредните туристи,слезли от поредния лайнер в моята прекрасна Варна.




Откъснахме поредната четирилистна детелина и тихо поблагодарихме на Бог в смълчаното утро.















Повозихме се за последен път за тази година на влакчето, а вятърът се гонеше в косите ни.




Вдъхнахме аромата на 53 000 теменужки засяти в морската градина.



Намерихме ново, прекрасно кътче за отмора в обедната почивка, там откъдето спокойно, любувайки се на морето можем да похапнем своя обяд, дишайки свеж морски бриз.

Открихме сезона на дома:
С вкусни домашни печива. 
Ябълкови мъфини с орехова коричка
Целият дом ухае на ябълки и круши от градината на родителите ми...
















С топъл, домашно приготвен шипков  чай. Нека го споделим с любими хора в топлината и уюта на дома. 




С ароматно гъсто кафе в новооткрита наскоро здравословна малка кокетна сладкарничка, откъдето наблюдаваме смълчаните рано сутрин варненски улици....


Премина и това време. В очакване сме на новия месец, преход към най- чистия и бял сезон. 

С пожелание за вкусни, топли и цветни есенни дни.




















Петъчна доза мъдрост: Да живееш, значи да се бориш. Робът за свобода! Свободният за съвършенство! – надгробен надпис на Яне Сандански

Есенни лимонови пастички

Хм, отдавна не съм правила, нито показвала нищо сладичко. По ред известни и не толкоз причини. Нооо се надявам, че вече демоните са разкарани от крехкото ми телце, ха-ха-ха и ще мога да се върна назад към едно от хобитата си.



За тези толкова вкусни пастички с есенно - лимонов вкус ще са ни нужни:

Блат:

2 яйца
3 с.л. гореща вода
100 г кафява захар
1 пак. ванилия
75 г пълнозърнесто брашно
25 г натурално пшенично нишесте
10 г какао
1 пак. бакпулвер
50 г масло

Крем:

1 пак. крем за торта Dr. Oetker ванилия
200 мл студено мляко
кората на 1 лимон
4 с.л. кафява захар

Украса:

Лимонови резанки


Фурната настройваме на 180 С. Рaзбиваме яйцата с водата, добавяме захарта и ванилията. Бием до пухкав крем. Сместа трябва да утрои обема си. Добавяме по малко пресятото брашно с нишестето, какаото и бакпулвера. Разбъркваме леко до хомогенна смес. Внимателно добавяме и леко разтопеното масло. Застиламе правоъгълна тавичка с пергамент, подмазваме леко с масло, изливаме сместа и печем до приятен кафяв захар. Можете да пробвате с клечица. Охлаждаме. Блата разрязваме на три дълги ивици. Всяка ивица намазваме с крем и поставяме ивиците една върху друга. Разрязваме на квадратчета и украсяваме с лимоново резенче. Оставяме в хладилник за поне няколко часа.

N.B. Ако обичате по- сочни пастички можете да напръскате блатовете с прясно мляко или разреден във вода ром.

   Лимоновите пастички са много лесен, бърз и изискан десерт за неделно следобедно кафе, за гости, тогава, когато не можете да отделите много време или просто за насищане на душата с хубав ароматен сладкиш през студените есенни дни с чаша хубав билков чай. Аз ги спретнах набързо в събота, сред притихналия уютен дом, тогава, когато всички все още спяха и се чуваше само шума на падащите есенни листа от дървото край моя балкон.

   Вкусни есенни дни и нека е топло и приятно с близките у дома.


Есенна доза мъдрост: Когато печелиш не знаеш какво губиш. Когато губиш не знаеш какво печелиш.

Първите утринни лъчи

   

    Открих Фабио Воло съвсем случайно и останах завинаги при него. Защото стилът, точната преценка и изказ ме намериха точно в момент, когато потънах до дъното. А оттам, както знаем се оттласкваш най- силно. Явно имах нужда от нещо разтърсващо, дълбоко интимно, крайно съкровено и много прецизно изказано, за да открия себе си. И да се изчистя. Донякъде. Все още продължавам с чистенето. Вътрешно....и външно. Ще успея, защото знам какво търся и към какво се стремя. Най – хубавото наистина предстои.

     Книгата е уникална,  наистина препоръчвам на всяка жена да я прочете. Още повече, че Фабио Воло за пръв път пише от името на жена и показва завидни познания за нежната психика ☺. С пожелание тази книга да достигне до повече нуждаещи се от здрав начален тласък и старт в търсенето на желаното. И с молитва, надежда и възхита за смелостта на всички, които съумеят да намерят другата половинка на ябълката ☺

       Отскоро чета с молив в ръка. Оказва се добра практика. Извадките по- долу са малка част от дълбоките прозрения, до които героинята стига. Дано се харесат.

• Всяка жена би трябвало да срещне мъж, който да я хване за ръка и да я отведе към собствената и интимност. Мъж, способен само с прегръдка да сложи в ръцете ти цял един живот.

• В моя характер, в моя начин да бъда, съществува нещо, което ми убягва, нещо, което не си обяснявам и не разбирам.

• В живота има мигове, моменти, частици от секундата , в които едно „не“ може да се превърне в „да“. Години наред  чаках животът ми да се промени, но сега вече знам, че той е очаквал аз да се променя.

• Бих си позволила лукса да видя какво ще се случи. Винаги си вършила това, което останалите смятат за правилно. Позволи си грешка: дай си пространство за грешка и пространство за израстване.

• Има моменти в живота, в които трябва да съумееш да спреш навреме.

• Чувствам се сама в тази къща, в този брак, чувствам се сама дори, когато се возя с него в колата. 

• Истината е, че той не можеше да отговори на очакванията ми. Никога не съм искала да ги изразя пред него, защото желаех да ги види и удовлетвори, без да го поискам направо. 

• Няма го удоволствието от споделянето, прилича повече на обикновен отчет, на списък със случки, без никога да се промъкне ново чувство. Не живеем заедно, заедно убиваме времето. Глупаво сме си мислели, че две обединени нещастности могат да родят щастие. Връзката ни така и не ни избави от собствените ни самоти.  А в очите на останалите нашият брак е за завиждане. Описват ни като щастлива двойка.

• „Изграждане на връзка“. Колко пъти съм чувала тези думи. Но връзките не се изграждат, а се изживяват, и докато живееш в тях, укрепват. Сега го разбрах. В противен случай се изчерпват. Не би трябвало да се дават обещания, никой не може да заложи на себе си в бъдещето. Ако спазваш обещанията, рискуваш както в моя случай да създадеш една балсамирана връзка.

• Грешката сама по себе си няма кой знае какво значение, има значение това какви ставаме след тази грешка, какво влияние ни оказва, как ни променя. Можеш да станеш една по- добра ти. Кой би могъл да го каже?

• Да бъдеш щастлив за мен не означава да не се чувстваш зле. В моето щастие има място и за меланхолия, както и за присъщите ми слабости.

• В онзи момент от живота си все още изпитвах нужда да знам как е изживял, как е възприел другия това, което сме направили заедно, за да съумея да oценя. Фактът, че не ми се обади повече, ме караше да гледам на срещата ни като на не толкова специална, все едно бъдещето би могло да отнеме или да добави нещо към онова, което бяхме изпитали. Трябваха ми години, за да се науча да разпознавам стойността на преживяното в момента, в който ми се случва, а не по това, което става на следващия ден.

• В живота ми вече имаше място за неочакваното. Бях се освободила от натрапчивата необходимост да държа всичко под контрол.

• Това, което желаех преди, сега не ми е достатъчно. Дори къщата в която живея, вече не е наредена така, както бих искала да бъде в момента. Ако някой ден имам нова, ще е напълно различна.

• Това са въпроси, на които само времето може да отговори. Сега съм принудена да живея, за останалото се налага да чакам.

• Самотата ме научи да си задавам въпроса какво искам и какво желая. Може да изглежда нещо нормално, но за мен никога не е било така. Научих се да откривам вътре в себе си обхвата и мотивите за своето съществуване. Разбрах, че трябва да искам да бъда такава, каквато ще съм, че не мога повече да живея, за да се харесвам някому, принуждавайки се да бъда такава, каквато не съм. В огледалото в тази къща видях човека, който чувствам, че съм – жена, която бях забравила и избутала встрани, без да го усетя дори. В ума ми се завърнаха спомени от времето, когато бях малка и си мечтаех да променя света. Преоткрих желанието да знам, да познавам, да разбера. Всяко откритие е прекрасен подарък за мен. Вълнувам се, когато прозра нови значения. 

• В жената, която съм, виждам различно бъдеще.

Grazie, Fabio

Петъчна доза мъдрост: Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър - Сенека

Истанбул, моя любов

     След дълги години неприемане на този тип култура едно "малко цветно камъче" преобърна каруцата и сърцето ми остана завинаги влюбено в този прекрасен град. Разказ в снимки и съвсем малко обяснения. Защото Истанбул трябва не само да се види, той трябва да се усети и преживее, за да можеш да се слееш с града така, както човек може да усети и да диша с пулса на даден град единствено и само, ако е роден и отрасъл в него.

Египетският обелиск (почти целия културен туризъм на Турция е изграден на основата на Византийската история. Понякога се ядосвам на гърците, че са изпуснали тези невероятни дадености и културно наследство. Дори не ми се мисли, как щеше да изглежда най- важната част на Европа - тази на кръстопътя с Азия в ръцете на европейци. Но, уви, Бог е отредил друго).

Религиозността на съседите е впечатляваща. Както ни обясниха колкото повече минарета има една джамия, с толкова по- голямо значение е тя. 

Една от двете глави на Горгона Медуза, нарочно обърната обратно, случайно открита във водохранилището Йеребатан, захранвало в миналото цял Константинопол в случй на обсада. Съоръжение, намиращо се дълбоко под Земята, с изключително чист въздух и успокояващо действие, заради водата в него.

Църквата Св. София, носеща в себе си белезите на две религии. Още едно потвърждение, че Бог е един за всички човеци.

И това е Истанбул

"Високата порта" в двореца Топкапъ, където султанът и неговите везири взимали съдбовните решения. Тук са изложени много от богатствата на султаните от вековете, невероятни скъпоценни камъни, които обаче ни беше забранено да снимаме.

Толкова много злато не бях виждала накуп никъде другаде. Свещници, полилеи, врати, бижута.... Все още обaче нищо не съм видяла. Този дворец не е така пищен и европейски като другия, за който ще стане дума по- нататък.

До харема не отидохме, както ни предупредиха е доста скромно обзаведен. Бяхме толкова уморени, че пропуснахме тази част.

Мостът Ататюрк над Босфора, с който турците толкова много се гордеят и има защо. Впечатляващо съоръжение е, особено нощем, когато Истанбул е тъй романтичен ...Мостът свързва двата бряга на европейската и азиатската част на Турция.

Едно от многото лица на Истанбул... дънково яке и забрадка ☺

Хм, Истанбул освен всичко друго е един огромен, космополитен, много модерен европейски град, чийто население варира между 14 и 18 млн. души.

Град, в който магазините работят денонощно. А при всички сладки изкушения, от които свят ти се завива и ти трябва постоянна доза инсулин ☺ не ми става ясно как повечето турци изглеждат толкова фини.

Градът, който е в постоянно, денонощно свръх движение. Не знам кога спят и кога си почиват тези хора, улиците са препълнени и нощем с народ, който все нанякъде бърза. Всичко направо ти се размазва пред погледа от високи обороти и скоростта на преминаващите като на филмова лента автомобили.

Мостът е красиво осветен и сменя постоянно цветовете си.

А Истанбул наистина никога не спи.

Трамваят, който има единствено сантиментална стойност, отиващ до прочутия площад Таксим. Иначе транспорта в Истанбул е организиран перфектно - метро, трамваи, автобуси, както и наскоро откритата подземна железница Мамая, гордост на сегашното правителство свързващо само за три минути Азия с Европа под вода през Босфора. Наистина велико.

Нашите прекрасни екскурзоводи, веещи с гордост българското знаме пред групата. Самите те изселници преди много години, но запазили българското в себе си. С гордост показват своя град, с право. Но от тях научих неща за българската история, които никога тук в България не бях чула, разказани с признание, увлекателно и най- вече с любов. Изобщо организацията беше на изключително ниво. Фирма Караджътурс се представи великолепно, а ние с удивление научаваме, че това е и една от най- влиятелните фамилии в Турция, занимаваща се основно с производство на порцелан. Имаща своите представителства в България под формата на туроператорски фирми.

О, прекрасен е Истанбул гледан откъм морето. Къщите покрай брега са на най- влиятелните и богати турски фамилии, впечатляващи в подредбата си, пред почти всяка има яхта, прекрасен двор, басейн, шезлонги....Изобщо бях за малко в рая.

Без малко да се разминем с корабната разходка по Босфора, заради провеждащото се състезание с платноходи. Влиятелността на фирмата обаче, си каза думата.

Част от крепостта, пазила Константинопол

Входа към двореца Долма Бахче (запълнената градина). Султанът запълнил брега, за да си построи дворец, нещо наистина невероятно, което непременно си заслужава да бъде видяно. В самия дворец снимките бяха забранени, естествено бяхме обути с предпазни обувки, за да не повредим безценните копринени килими и други вещи изложени тук.

Но пък в градините на двореца се наснимах на воля. И въпреки, че точно от тях сме донесли българската казанлъшка роза дамасцена, нашите рози са по- разкошни някак. При нас, българите те май са си намерили мястото ☺

Дворецът е с няколко входа, а този е откъм морето. От тук влизал султана.

Еех, мога да си остана тук в сарая во веки веков.

И другото лице на Истанбул, което за мен е меко казано непонятно. В Истанбул бях преди десетина години и почти не видях забулени жени. С наложените от Ердоан и неговото крайно управление закони, турците помоему са се върнали години назад. В недобър смисъл обаче. Не разбирам култа към бурката, в случай, че отдолу си облечен в дънки, маратонки, носиш последна мода колекция чанти Прада, безупречен маникюр, прекрасна кожа, говориш с последна дума на техниката, държиш приятеля си през кръста.... 

И ако наистина искате да усетите Истанбул трябва за малко да спрете на Египетския пазар. Тук най- силно ще усетите духа на Истанбул. Мирисът на подправки, крясъкът на чайка, писък на дете, вика на продавача на симид, аромата на печена царевица, тръбата на потеглящ кораб, глухият шум от кордата на десетките рибари , топлината на изгарящото слънце, плясъкът на вълните, чудния разхлаждащ бриз, тълпите туристи и местни, смесвайки се в един невероятен шумен, цветен, многолюден човешки поток. О да, това е Истанбул. Вечния....

Прекрасни рибни ресторантчета, в които клиентът е Бог. Турците го умеят, да те накарат да се чувстваш единствен, специален, вдигат те на пиедестал и не можеш да им откажеш гостоприемството. А тук всичко е така вкусно - и патладжана и месцето (вода и хляб са безплатни), и сладките дини, които режат и продават на всеки ъгъл и сладостите.. ааах и дондурмата местния сладолед, който се реже направо с нож, толкова е гъст, покупката на който е невероятно представление. В продължение на 5 минути те лъжат, че аха всеки момент ще изтърват фуниййката, вземат го от ръцете ти, викат, смеят се, продавачите са все млади момчета, които са инстински виртуози в поднасянето.

Имахме честта да сме в Истанбул по времето на Шекер байряма. Града е невероятна навалица от поклонници, които спят в градинките пред джамиите, цели семейства с маки деца, чакащи службата.

Цветен и многолик е Истанбул. На места модерен, на други истински патриархален. Ататюрк преди около половин век и извел Турция от дълбокия сън, от дебрите на Исляма....Неслучайно всички часовници в Турция са спрели на 9:05 часът на смъртта му. Тук култът към личността му е огромен, заради невероятния завой, който Турция прави към света и Европа по време на неговото управление. И който Ердоган и приближени с толкова лека ръка се опитват да изтрият сега. Турция обаче вече е будна, нека си спомним демонстрациите на Таксим и жените, които се събличаха по бански, държейки цигара в ръка, в знак на протест срещу новото ислямизиране. Защото колко по- лесно е да държиш чрез религията в подчинение един непросветен народ. Образованието, здравеопазването, модерното, новото тук са издигнати в култ и са в пъти по- развити, отколкото в България. И това само за последните 20 години. 

Тюркоазооо - модерен и много интересен аквариум в един огромен мол, където наистина е възможно да се загубиш.

Мястото, откъдето тръгна всичко - кула Галата


Още много, много, може да се говори за този прекрасен, дивен и загадъчно-романтичен град. Обещавам си, че пак ще се върна, за да повървя по безбройните сокаци с цветни къщи, за да усетя пулса, ритъма и сърцето на моята нова любов Истанбул.