Пиле със зеленчуци на сач

       Хмм, юни отминава в своята прелест, попреминаха Еньовите билки, ей къде е Петровден, ще се завъртиш наоколо и той пристигнал, чака да поведе хорото към зимата. Да му благодарим на този първи месец от лятото, че бе прохладен и ме спаси от тъй омразните ми жеги. Имаше мегдан да се позавъртя до печката, да зарадвам домашните с нещо вкусно и питателно, че видиш ли настъпва сезонът на пресните тиквички, на свежите морковки,  дъхавите домати и крехките краставички, на патладжана тъй любим у дома, все отгледани и  откъснати от трудолюбивите и неуморни ръце на моите прекрасни родители. Ще има да хрупаме сурови зеленчуци, докато ни поомръзне. И в тези не тъй горещи все още дни се получи домашен сач, много ароматен, доста хранителен, вкусен, вкусен, а с чаша бяло студено вино ммммм. Прекрасен.

Продукти:

600 г пилешко филе
2 с.л. сос от нар
50 г зехтин
200 г пресни моркови
2 малки крехки тиквички
1 глава червен лук
2 зелени пиперки
200 г синьо сирене
200 кашкавал
100 мл течна готварска сметана
сол
черен пипер
стръкче пресен босилек

Филето нарязваме на жулиени, овкусяваме със соса от нар и оставяме да се маринова поне за час в хладилника.
Нагряваме сача, омазняваме го и след като е добре загрят изпичаме месото до златисто. Добавяме зеленчуците и разбъркваме периодично. Овкусяваме със сол и черен пипер. Изключваме сача, натрошаваме синьото сирене, заливаме със сметаната, настъргваме кашкавала. Оставяме млечните да се поразтопят и смесят с месото и зеленчуците. Украсяваме с босилек. Сервираме топличко.



















   


 

  Скъпи посетителю на блогчето ми, желая ти прекрасно лято, нека е само твое, пълно с живот, създай и изживей незабравими мигове, събирай топлинка, здраве, цветове и вкусове. Живей!

    Аз по традиция взимам влакчето до Чернево, предстои ми ярък, весел, изпълнен с усмивки, смях, вкусна, чиста и истинска храна, прекрасни хора и семейна топлинка уикенд. И не искам да свършва. А петък, ееех петък е най- прекрасния ден от седмицата. Така чакан. Желая всичко това и на теб, а петъчната доза мъдрост те чака ето така:

"Най - чистата любов - майчината" - Майка Тереза

Най- бързата ябълкова торта


  Големите жеги започнаха, а оттам и желанието за нещо леко, без ненужно висене край печката, нещо бързо, за да има време за разходки под безкрайното синьо... Тази тортичка правих за 24 май, празник толкова светъл и само наш си, български. Обичам го този ден, за мен е сбор от толкова много изживявания. Всяка година на този ден подарявам на малечко книжка. Ех, той вече не е малечко, но книжките си вървят. Защото това е един друг, чуден свят. Много съм радостна, че Георги обича да чете, също като мен, че пише без нито една правописна грешка, нещо толкова рядко срещано при съвременните младежи. Резултат от хилядите приказки, които съм му прочела, когато беше още тооолкова мъничък. Дори не му се разбираше, но на година и половина знаеше наизуст "Работна мецана" и "Маша и мечокът" (мдаа, все за мечки си говорим у дома ☺), а на година и 7 месеца познаваше цялата азбука. Не е за хвалба това май, сега е модерно да не насилваш детето. Ама аз не съм го и насилвала, той си го искаше. Много важна е и учителката, която ще те хване за ръка от първия учебен ден и ще те поведе в този чуден свят. А в Руското училище той наистина попадна на невероятна учителка, малко са вече такива. Тя ги направи едни наистина грамотни хора. Благодарим Ви, Госпожо Монова.  
На този ден у дома винаги изваждаме знамето на терасата, отиваме да погледаме парада, любуваме се по- късно на абитуриентите, ееех колко много емоции, а вечерта сме поканени на празнична вечеря. Моите прекрасни родители имат годишнина от сватбата на този ден. Какъв по- прекрасен завършек на цветния и емоционален, български празник. Ще занеса тортата за тях, а подаръкът е нещо, което се надявам да харесат- билети за "Пепеляшка" - представление на Имперския Руски балет, създаден от моята любимка Мая Плисецкая. Каква жена, какъв талант, какво изящество и грация, Боже! 
Мамо, тате, обичам ви. Истински се гордея, че съм избрала вас за мои родители. Насладете се. 

И рецептата, за тези, които искат да опитат:


























2 пакета ронливи бисквити (тип "Еверест" например)
5 средно големи ябълки
1 к.л. канела
1 лимон
125 г краве масло
1 с.л. какао
1 ч.ч. счукани орехови ядки
1 малка кофичка заквасена сметана (250 г)
1 к.ч. пудра захар (за овкусяване на сметаната)

Настъргват се ябълките на едро ренде (ако имате кухненски робот това ще ви спести много време, просто всичко става за секунди). Лимоновата кора обратно, на ситно ренде. Смесват се и се поливат със сока от лимона, за да не почерняват ябълките. Натрошавате бисквитите, също за предпочитане в робота, добавяте нарязаното на парченца размекнато масло, орехите, канелата. Хоп и ябълките при тях. Омесвате всичко до хомогенна смес. Ще е добре да ползвате тортена форма с подвижно дъно. Обличате стените с фолио за свежо съхранение, изсипвате бисквита и оформяте с ръце тортата. Притискате добре. Оставяте в хладилник за поне 2 часа. Махате подвижния борд, измазвате с овкусената сметана, наръсвате с цедка какаото. Настянявате (както се изразява един съученик на сина ми) в хладилник за поне още два часа. Добре е да подготвите тортата от предния ден, защото колкото повече престоява, толкова по- добре се напоява бисквита. Това е, да ви е сладко с парченце торта и чаша ароматно еспресо.

И нашата петъчна доза мъдрост, тоз път съвпада с темата на публикацията:
"Няма приятелство и няма любов като тези между родител и дете."