Нуга мини негърчета

Хайде и поредните сладки за  Коледа. Всъщност само вторите, друга година правя повече видове, но тази - силите малко преждевременно ме напуснаха. За нас и тези са много имайки предвид, че от предишните една голяма кутия отиде  вече за подарък.

Нуга негърчета

За тях ще са необходими:

1 + 1/2 ч.ч. брашно, пресято с 1/2 ч.л. бакпулвер
1 пак. канелена захар - вече продават готова, но ако не намерите просто си направете такава
половин ампулка есенция ром
1/2 ч.ч. свинска мас
1 ч.ч кафява пудра захар
1 яйце
около 4 с.л. нуга крем (можете да замените с разтопен шоколад)

Свинската мас оставяме на стайна температура за половин час, за да се отпусне. Към нея прибавяме двата вида захар. С помощта на лъжица разбиваме на крем. Добавяме яйцето, есенцията ром и пресятото брашно. Замесваме бързо меко тесто. Загряваме на 180 С фурната и в тавичката от нея, предварително застлана с хартия за печене подреждаме сладките. Можете да оформите каквито искате формички или да разточите и изрежете с формичка. Аз направих нещо като лунички. Печем съвсем за кратко, следете фурната, просто да поизсъхнат и извадете. Всяка сладка потопете в нугата. Ако са станали твърдички в кутията, в която ще ги съхранявате поставете за ден 1/4 парченце ябълка.

В очакване на Коледа

Настъпи най - прекрасното време за мен - дните преди Коледа. Зимата е моя най- любим сезон - време за топлина в камината, за светлина в душите, време за най- чистия цвят - белия, за снежинки, кожухчета, време за Дом. Веднъж, когато бях ученичка в началните класове учителката ни по български език ни възложи класна работа на зимна тема. Спомням си само отделни пасажи от съчинението си, но най- живият ми спомен беше, че тя го чете пред всички 36 притихнали мои съученици, които смятаха, че има нещо неземно в мен, щом пиша толкова хубаво. Още от тогава това са любимите ми моменти. Тогава, когато купувам подаръци за най- близките си. Дори и в ранните си детски години заделях настрана от паричките за закуска, за да мога да купя подарък на мама, татко и сестричето. Сега, когато вече имам свой дом и семейство, грижата за тях, подготовката на трапезата, обмислянето и опаковането, детайлите в украсата на всеки подарък е най- голямото ми удоволствие. Дори не самият празник, а очакването, пътят до него, осъзнаването, което носи този свят ден, радостта в очите на близките ми са моят най- голям подарък. Защото празника не е само трапези и подаръци, а и тишина, спокойствие, уют, среща с близки и приятели и радост от това да дарим и да бъдем по- добри християни.

Сега ще Ви покажа два вида коледни сладки, които измайсторих. Хубаво е да се направят поне 10 дни преди Коледа, защото, колкото повече стоят, толкова по- хубави стават.


Нутела ньоки

За две тави от фурната ще са Ви необходими:

1 ч.ч. свинска мас

1 ч.ч. пудра захар

брашно за меко тесто

1 ч. ч. нутела

1 пакетче готова смес за меденки

(ако не намерите просто смесете канела, джинджифил, индийско орехче)

1/2 ч.л. бакпулвер

1/2 ампулка ванилия

1 пак. ванилена захар

около 1 ч. ч. кафява пудра захар за овалване

Разбиваме пудрата захар с маста до пухкав крем. Добавяме подправките, ванилията, нутелата. Пресяваме около 1 1/2 ч.ч. брашно с бакпулвера. Омесваме меко тесто бързичко, защото се размеква от топлината на ръцете. Ако е необходимо добавяме още брашно. Завиваме тестото с фолио за свежо съхранение и поставяме в хладилника за около 2 часа, за да се смесят добре съставките и да стегне тестото. В тавичката от фурната капваме няколко капки вода, за да залепне и не се размества хартията за печене. Откъсваме малка топка от тестото, разточваме на дълго фитилче и изрязваме малки цилиндърчета, тип ньоки. Подгряваме фурната на около 180 С и печем на средна скара. Много внимавайте с печенето, трябва съсем леко да покафенеят крайчетата иначе ньоките няма да са вкусни. В купа смесваме кафявата пудра захар с ванилената захар и още топли овалваме ньоките. Съхраняваме до месец в плътно затворена кутия.

И малко коледно настроение от нашия дом

Зимна супа

Зимата освен сняг, бяла елегантност, топлина и уют, носи и неприятни емоции като простуда и грип. Неслучайно старите индианци броят човешкия живот по това колко зими си преживял. У дома всички сме болни. Не ни се ядат тежки зимни гозби, а нещо леко и сгряващо. И разбира се супичка. С наличните вкъщи продукти.

За 6 до 8 порции

4 големи картофа

1 голяма глава лук

4 големи парчета тиква

1 ч.ч. прясно мляко

1 жълтък

1/2 ч.л. едро смлян лют червен пипер

1 ч.л. смляно индийско орехче

черен пипер

сол

зехтин

4 филии бял хляб нарязан на кубчета

2 с.л. смлян пармезан

по желание за гарниране квасена сметана и парченца запечен бекон

В дълбока тенджера слагаме малко зехтин. Лукът нарязваме на 4 парчета. Тиквата обелваме, картофите също. Всичко пускаме в тенджерата при зехтина и заливаме с около 2 литра вода. Подправяме на сол и оставяме да врят до пълното им омекване. Прибавяме млякото, подправките и пасираме до абсолютно гладка смес. Застройваме с жълтъка. В тиган запържваме хлебните кубчета и наръсваме с пармезан. Поднасяме гореща.

Можете, ако не постите да добавите тънки запечени парченца бекон или лъжица квасена сметана. Дано да сте се сгряли подобаващо. А след това в леглото на топличко под дебело мъхесто одеало и почивка ☺☻☺

Трюфел Анелия

Удома много обичаме бисквити "Анелия" на Победа-Бургас. Изобщо много от техните продукти са любими в къщи. И как иначе, нали съм израстнала с техните бисквити, а по времето, когато бях тийнейджър "Еверест" бяха единствените, които ядях. Много се радвам, че през годините на прехода заводът се запази и обогати своя асортимент.
Исках да направя нещо по- различно за съботния ден и без да се замислям грабнах два пакета "Анелия". Щях да ги вложа в нещо. Реших да направя  бонбони. Получи се нещо невероятно. Топящи се в устата бонбони, толкова вкусни, че трябваше да бягам до магазина за нова доза бисквити. За приготвянето им ще са Ви нужни:

2 пакета бисквити "Анелия" - при мен и от двата вида с какао и мляко
1 пакетче висококачествено чисто масло без примеси
1 ч.ч. смлени орехови ядки
1 ампулка ром
какао, кокосови стърготини или цветна захарна украса

В блендер натрошаваме бисквитите, прибавяме хладното масло, нарязано на малки кубчета, ромът и смлените орехи. Пасираме всички продукти до гладка хомогенна смес. Правим малки топчета и овалваме в украса по избор. Можете да оставите и натюр, също са много вкусни. Да Ви е сладко!

И подготвени като подарък за любими хора.

А сега искам да Ви покажа новогодишната украса в офиса. Ежегоден подарък за служителите, съчетан с грандиозно Новогодишно парти. Собствениците на фирмата правят невероятни неща за нас. Украсата е едно от тях и е истинска зимна приказка.

В очакване сме на най- светлия празник през годината. В следващите публикации ще Ви покажа подготовката в моя дом за това велико тайнство.

Незабравимо

През изминалата седмица бях много болна. Едва изкарвах дните на работа и бързах да се прибера и да се стопля у дома. Нямах сили за нищо, дори ме болеше като държа отворени очите си. В такива дни човек се опитва да се храни здравословно и леко.

Искам да видите какво намерих една сутрин в чантата си, отивайки на работа.Банан.... с издълбано послание на него. И коленете ми съвсем омекнаха, и силите съвсем ме напуснаха. В първия момент онемях: от изненада, от благодарност, от умиление.

Това е една от най- невероятните изненади от съпруга ми, жест толкова мил, спонтанен и говорещ за това какъв човек имам до себе си.

Благодаря! Аз нямаше да се сетя.

И аз те обичам!

Благодаря ти, Боже за този толкова скъп Човек до мен.

Благодаря!

И да не забравя да поздравя всички носещи името Ана, бъдете здрави и обичани в този тъй свят ден на майчинството и добротата.

Мечи лук

Много скоро научих за едно лакомство, наречено Мечи лук, нали нищо мечешко не ми е чуждо ☺☻.

Мечият лук е известен още и с името левурда и е вид листен зеленчук. Листата му са широки, но много фини. Продава се на връзки по пазарите, разбира се, ако расте във Вашата градина или го намерите на някоя поляна лятото ще е най- хубаво. Лично аз си го взех от близкия супермаркет, където да си призная изключително се изненадах, че мога да го намеря. 

Мечият лук можете да използвате за супички, дипове, изсушен като добавка на мерудия,   прибавен към тестени изделия и т.н. възможностите са много според личните предпочитания. Има изключително фин аромат на свеж много, много млад чесън.

Аз реших да направя дип с мечи лук и така:

За 1/2 кг дип ще са Ви нужни:

една връзка мечи лук

една кофичка, 500 гр кисело мляко

половин кофичка майонеза, лека

200 гр краве сирене натрошено

черен пипер

шепа смлени печени фъстъци (по желание)

2 ч.л. лимонов сок

1/2 връзка копър

Блендираме всички продукти до хомогенна смес,  като мечият лук (предварително измит и подсушен) се нарязва на много тънки ивички. Поднасяме с препечени филийки.

Много фин и изтънчен вкус се получава. Опитайте.

И нашата топла петъчна вечеря е готова - пълнени картофи с кайма, гъбки и топено сиренце във винен сос. Нищо претенциозно, пълна импровизация, но пък вкусно се получи :)

Идва първият уикенд на декември, надявам се, че ще ми остане време малко по малко да започна с коледната подготовка.

Благодаря, че се отбихте при мен. Целувки.

Агнески и принцески

Хайде на поредната петъчна публикация :)) Стоя си на топличко, навън е около нулата, гледам през прозореца и ми е тооолкова уютно.

Моето момченце е много болно и наред с постоянните супички ми поиска нещо сладичко. Един от любимите му десерти е Агнес. Направих му го с голямо удоволствие, за да му доставя радост и наслада.

Агнес:

За тестото:
1 1/2 пак. качествено краве масло без примеси
1 1/2 ч.ч. пресята пудра захар
250 г брашно
3 яйца
1/2 ампулка ванилия
2 ч.ч.счукани орехови ядки, може да бъдат оставени и малко по - едрички
1/2 пак. бакпулвер

За глазурата:
1 ч.ч. пудра захар
2 жълтъка (останали от тестото)
ако искате кафяв цвят по желание 1 ч.л. пресято какао

Отделяме белтъците от жълтъците. Разбиваме на твърд сняг белтъците, добавяме изключително внимателно орехите, пресятата пудра захар, пресятото брашното с бакпулвера и единия разбит жълтък с ванилията. Останалите два жълтъка ще ни служат за глазура. В неголяма тавичка изсипваме сместа. Можете да изберете обикновена тавичка, намазана с масло и наръсена с брашно, тефлонова или стъклена, керамична тава или просто готварска хартия, но при всички случаи намажете обилно с масло, за да можете след това да отделите лесно. Поради основно белтъчната смес тестото става леко сухичко, но със следобедното кафе е един изключително приятен десерт. Изпичаме на 180 С около 30 мин или проверяваме с клечица, да излезе суха. Оставяме да изстине напълно.

Приготвяме глазура от двата разбити жълтъка и пресятата пудра захар и какаото. Намазваме сладкиша и заглаждаме с шпатула. И тук идва големия въпрос дали или? Дали ще го пъхнете обратно във фурната, за да се изсуши леко глазурата или ще го оставите да престои една нощ, за да стегне е Ваш избор и въпрос на налично време. Имайте предвид обаче, че ако го оставите да престои една нощ трябва да имате гарантирано пресни яйца, тъй като жълтъците в глазурата остават сурови. Обикновено аз го оставям така, защото е по- вкусен и сочен, но нямам вяра на яйцата в магазина, а този път нямах домашни и го пъхнах във фурната за 10 мин.

Това е един много известен сладкиш от миналото, когато нямаше изобилие на сладки по магазините. И затова изключително сполучлив и харесван от мен.


 

Винаги, когато погледна тази снимка се сещам за малкия ми син, нали сме семейство любители на мечетата, а и винаги се умилявам кога беше тоолкова мъничък и послушен.

За мама и татко ще има нещо по- сериозно - принцески за водка, рецептата от тук

Невероятно мезе за водка, бяло вино, бира. Можете да го ползвате и като добавка към зелена салата или да го похапвате просто така.

Хайде приятна почивка от мен :))

Ден на християнското семейство

Колко хубав, хубав ден е днес - Въведение Богородично или както повечето го знаем Ден на Християнското семейство. Днес цялото семейство трябва да се събере у дома или да посети родителите си. Защото за българина от векове семейството и домът са били най, най- важните в живота, здравето и щастието на децата му - най- висш идеал. Мъжът е бил темелът, а жената душата и красотата му. И аз днес отидох и се помолих в църквата за здравето и целостта на моето семейство и благодарих на Бог, че ми е отредил толкова чудесни родители, добър съпруг и прекрасно дете.

Хубаво е на днешния ден да се подарят на децата лакомства. И в духа на традицията направих едно много, много вкусно малиново изкушение и опекох кифлички със сливов мармалад и попарени във вряло мляко орехови ядки.

Давам рецептата само на кремчето, то е моя интерпретация.

Малинова наслада:

За 4 броя

1 кофичка кис. мляко натурална активия

1 кутийка активия напитка нар и малина

1 пак. желатин Dr. Oetker

1/3 ч.ч. пудра захар

1/2 ч.ч. пресни малини

няколко зрънца нар

Разтваряме желатина в 5 с.л. вода и го изчакваме да набъбне. След това го слагаме на гореща водна баня и при непрекъснато разбъркване го разтваряме напълно. Внимаваме водата да не заври. Охлаждаме. В два отделни съда изсипваме двете активии. Разпределяме желатина по равно в двата съда и разбъркваме. В натуралната активия разбъркваме пудрата захар добре, за да не останат бучици. На дъното на порционни купички поставяме няколко малини, малко от натуралната активия, отново малини и отгоре малиновата активия. Поставяме в хладилник да стегне. След като извадим украсяваме с малини и нар.

Споделяме насладата с цялото семейство.

Пожелавам Ви светла и топла празнична вечер. И нека най- обичаните ви хора бъдат близо до вас.

Поздрав от сърце

Нина :)

Есенни листа

Ооо, колко студено стана навън! Сякаш е зима. Само жълтия килим по улиците все още напомня, че е едва ноември и мразовитата зима тепърва предстои. По това време неизменно се сещам за малкото лястовиче на Ангел Каралийчев от приказката "Майчина сълза":

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.


Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
 
Много, много мъчно ми става винаги, когато чета тази приказка, сякаш нещо ме хваща за гърлото и ме задушава. А на сина си я прочетох само веднъж, когато беше мъничък. Той толкова се разстрои, че ми забрани повече никога да не му я чета.
 
 
И в духа на мрачния есенен ден, сгушени в топлото одеалце с чаша чай в ръка ни се прияде нещо  сладичко. Сътворих едни есенни листенца, много подходящи за похапване с кисело млекце или за мишкуване по никое време :)))
 
 

 

 

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно
1 ч. л. бакпулвер
1/3 ч.ч. овесени трици
2/3 ч.ч. кафява захар
1/2 ч.ч. шоколадов чипс
1 яйце
малко цитронена есенция
2/3 пак. чисто краве масло,нарязано на парченца и оставено съвсем леко да се отпусне
 
Брашното пресяваме с бакпулвера, добавяме захарта, триците, шоколадовия чипс. Прибавяме маслото, яйцето и есенцията и бързо замесваме тесто, което да е със средно твърда консистенция, така че да може да се разточва без да лепне. Оставяме за половин час в хладилника, покрито с фолио за свежо съхранение да отпочине и да стегне, защото се е размекнало от топлината на ръцете.
Разточваме на кора с дебелина около 1,5 - 2 см и изрязваме формички. Аз предпочетох цветчета. Печем в предварително загрята на 180 С фурна до покафеняване на крайчетата.
Охлаждаме върху решетка.
 
С нетърпение очаквам да се спусне вечерта и семейството да се събере на топличко.
 
Вкусни и уютни почивни дни.