Есенна наслада или печена дюля с локум и орехи

В самото начало на петъчната публикация искам да честитя празника на всички, носещи красивото име Андрей, Адриан, Адриана и да пожелая да бъдат силни като своя светия, който покорил мечката със своята храброст и сила. Нееднократно съм казвала, че мечката е любимото ми животно. С това топло чувство към пухкавите медуни съм заразила всички около мен. Почти не признавам друг вид плюшена играчка, освен мечето. Мечката за мен е символ на сила, но и на доброта, такава, каквато само едрите хора например притежават. Винаги ми се е искало да мога да прегърна и да се сгуша в мечата козина, толкова топла, кафява и пухкава е тя. Малките мечета са толкова сладки, че мога да ги гледам постоянно и да им се радвам. Да не забравяме, че мечката е един неизучен още феномен, никой все още не е разбрал как така заспива зимен сън и издържа цяла зима без вода и храна в това летаргично състояние, когато междувпрочем се раждат и малките. Повод за тази любов е моята сестра. Тя първа ме оприличи на малко мече, тогава, когато все още бяхме много малки. От тогава неизменно по няколко пъти на ден чувам обръщението "мечо". По- късно съпружето започна да ми казва така и да измисля хиляди разновидности на това нежно обръщение - мече, медун, медведь, Мецана, bear, мечок...Даже запазен знак си имаме у дома, когато се поздравяваме за добър вечер или излизайки сутрин за работа/училище: поставяме юмрук върху дясната или лявата половина на главата си, имитирайки по този начин мечото ухо ☺☻За някой сигурно това е странно, но за нас е един вид мил ритуал.

Разказах ви много за моята меча любов, а както е известно мецанката е лакома и обича да си похапва. За днешния ден освен традиционните царевични зърна ще има и есенна наслада, по- сладка и по- ароматна и от мед.

Печена дюля с локум и орехи

Продукти:

за 4 порции

2 дюли

4 кубчета локум

шепа орехови ядки

захар на вкус

микс за канелени рулца (или канела, индийско орехче, кориандър, куркума, кафява захар)

В огнеупорна тенджерка с капаче (можете да използвате някакъв малък гювеч) наливате вода и подслаждате с две с.л. захар. Слагате измитите дюли и задушавате под капак във фурната на 200 С за около 30 мин. Така дюлята омеква, но не напълно и е много по- лесна за обработка, отколкото, ако е сурова. Освен това допълнително се подслажда от сладката вода, която е поела. Охлаждаме леко, разполовяваме и изчистваме семките. Наръсваме обилно с канеления микс, нарязаните на малки парченца локумчета и ореховите ядки. Наръсваме с малко водичка. Включваме фурната само на горен реотан и на последния ред за поставяне на тавичката слагаме без капак, колкото да се зачерви. Локумчетата се разтопяват в канелената  смес, орехите придобиват приятен вкус, а дюлите се ароматизират страхотно. 

Сервират се леко топлички. Много лесен, полезен и вкусен десерт.

И сега в последния есенен ден, който във Варна е почти летен, цели 18 С е, от утре започва баба зима, искам да ти пожелая скъпи читателю прекрасни почивни дни, пълни със златни падащи листа, последни топли лъчи и много вкусни, топли и обичливи моменти.

Днес няма да има мъдрост. Ще има мечешко посвещение:

Мецанината премяна

Повея ветрец от чука,

довея листец от бука.
Намери си го Мецана,
проводи бързо покана
до трима тънки шивачи —
черни бръмбари, рогачи.

Дойдоха те при Мецана —
да й ушият премяна.
Седнаха турски на сянка
под една гранка от джанка,
три дена пяха и шиха —
премяната й ушиха.

Пуста премяна зелена —
нещо бе лошо скроена.
Кога я Меца надяна —
много й дълъг сукмана:
през три се дола простира,
всичкия репей събира.

Асен Разцветников


Меча прегръдка и поздрав от мечата хралупа, пълна с топла шума, борови иглички и шишарки, ухаеща на мед, круши, къпини и... дюли :)

Шоколадов венец с крем

  Този шоколадов венец много се хареса на малечко, а той рядко харесва нещо изключително много. Обичайната фраза на въпросителния ми поглед за оценка е.. "Става". Ее, щом ме попита кога ще направиш пак, значи оценката е 6+.

Това е един сочен, вкусен и подходящ кекс с плънка за любителите на шоколада.

Продукти:

кекс:

5 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. брашно
3 с.л. какао
3 с.л. топла вода

крем:
400 г заквасена сметана
80 г масло, разтопено на стайна температура
ванилия
150 г пудра захар
4-5 с.л. течен шоколад
1/2 ч.ч. счукани на едро лешници

украса:

50 г шоколадов кувертюр

5 с.л. от разбития крем

3 с.л. прясно мляко

Приготовление:

 Отделяме белтъците от жълтъците. Белтъците разбиваме със захарта до твърд сняг (добавяме на няколко приема по малко захар). Много внимателно прибавяме един по един жълтъците. В малък съд разтваряме какаото с топлата, почти гореща вода на лъскав и гладък, без бучици крем. Леко охлаждаме. Добавяме към яйчената смес и разбъркваме леко. Пресяваме брашното с бакпулвера и смесваме, леко объркваме до хомогенизиране, не бием с миксер, а запазваме въздушната консистенция на тестото. Най-лесно това става със силиконова лопатка.
  Кръгла кексова форма с дупка в средата, намазваме обилно с масло, изсипваме внимателно сместа, леко удряме формата в плота, за да се уеднакви и изпичаме в предварително загрята на 180 С фурна. Готовността проверяваме с шишче. Не препичайте много! Изваждаме от формата и охлаждаме добре. Прерязваме вече охладения кекс на два блата, долния оставяме по - дебел. Много внимателно отстраняваме горния "капак" - трябва да остане цял. Долната половина издълбаваме с ножче и лъжичка, като оставяме около 1 1/2 см борд отстрани и отдолу. Издълбаната част може да замразите за влагане в бъдещи бързи десерти.

  Разбиваме сметаната с маслото, пудрата захар и ванилията. Внимавайте да не останат бучици от маслото, не е приятно. Сипваме крема в издълбаната половина (не забравяйте да отделите за украса), отгоре поливаме с течния шоколад и наръсваме с лешниците. Запечете ги леко преди това, вкусът е по- интензивен. Покриваме с капачето.

   Кувертюра леко разтапяме в микровълнова печка заедно с млякото.. Внимавайте, става за секунди, иначе шоколада се пресича и повече не може да се ползва. Добавяме заделения крем и разбъркваме добре. Украсяваме, като гледаме добре да се стече по всички ръбчета на разреза, за да може той да се запечата и да не се отделят двете половини. Оставяме в хладилника да стегне - поне час.

  Чудесен е, с кафе, горещо какао, мляко,чай... каквото предпочитате. Заповядайте и да ви е сладко.

  Прекрасни, топли, уютни и шоколадови почивни дни ви пожелавам с днешната петъчна мъдрост:

  "Най- приятното усещане- вътрешния мир." - Майка Тереза.

С леки изменения и по вдъхновение от  тук

Солена торта "Шарлота"

  



Уау, какъв ноемвррррри настана, студено, ветровито, треперещо... Време за топъл дом, червено вино, добри приятели и гушкане ☺. Вчера чух по радиото, че 10 сек. гушкане на ден спасява от цял куп болести, ами добре съгласна съм, много приятна превенция е това.
Аз вече си отдъхвам, двете седмици сама на работа вече свършиха и сега съм тук с поредната вкусна рецепта и петъчна доза мъдрост.

   Естествено започваме с тази невероятно вкусна, питателна и красива солена Шарлота. Можете да я направите у дома с или без повод, но и в двата случая гарантирам невероятен успех.

Нужни са ни:

За 4 бр. големи, по- дебелки палачинки:                        За украса:

3 яйца                                                                                  2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. прясно мляко                                                            1 връзка магданоз
брашно за гъста каша                                                        зеленчуци за украса
1/2 ч.л. сол                                                                          (при мен разполовени чери    
сода за хляб                                                                        доматки, маслини, 1 сварено
краве масло                                                                        яйце)


За пълнежа:

5 средни сварени картофа
4 сварени яйца
250 г сирене тип "Дунавия"
200 г месо по желание - сварено, жарено, пушено
200 г сварен грах
100 г майонеза
300 г топено сирене
200 г заквасена сметана
1 връзка магданоз
1 скилидка чесън

Приготвяне на палачинките: Знам, че всички умеете да правите палачинки, но тези трябва да станат по- дебели, затова - разбиваме с миксер яйцата, като постепенно прибавяме прясното мляко, сода ( на върха на чаена лъжичка), солчица. Сипва се пресято брашно, докато получим смес с гъстотата на боза. В силно сгорещен тиган, намазан предварително с масло сипваме по два черпака от сместа и изпичаме 4 дебели палачинки. Намазваме ги със смес от топено сирене (200 г), 100 г заквасена сметана, магданоз и една пресована скилидка чесън. Навиваме ги на рула и ги оставяме да се по-охладят и стегнат малко, а през това време....

Приготвяме плънката: Филето режем на ситни кубчета, добавяме останалото топено сирене, сметаната, сварения грах, майонезата. Отделно се настъргват на едро ренде картофите, яйцата, сиренето. Подправяме с магданоз и черен пипер на вкус.

Сглобка: Обла купа обличаме с фолио за свежо съхранение. С остър намокрен нож разрязваме палачинките на парчета с дебелина 2 см и ги подреждаме по дъното и стените на купата, така че да не остава празно място. Върху така подредените палачинкови парченца изсипваме част от картофената плънка, притискаме добре, отгоре месната, отново притискаме и завършваме с остатъка от картофената или докато свършат продуктите. Изравняваме добре и покриваме с парче свежо фолио. Оставяме в хладилника поне за 4 часа, за да стегне добре.

Украса: В подходяща тортена чиния или поднос обръщаме внимателно тортата, махаме фолиото, измазваме добре с крема сиренето и панираме с магданоз борда. Украсяваме според личните предпочитания. Режем със студен, намокрен нож, много внимателно.

Тортата става доста хранителна предвид всички тези продукти. Повече от едно парче надали някой би могъл да изяде. Пасва добре с бяло/червено вино, светла/тъмна бира, като самостоятелно ястие, обяд, вечеря, като изискано предястие към по-лека вечеря. Доставете си едно удоволствие за студените есенно-зимни дни, когато се заседяваме повечко у дома  и ни е нужна допълнитела енергия. Все пак не прекалявайте.

Вкусни и топли почивни дни с поредната доза мъдрост.... и тя е.. че "Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.

Бързи соленки

Ноември си казва думата вече, мразовити утрини, в които следваш дъха си, тялото търси топлинка, бързо преминаваш през смълчаните улици застлани с жълт килим, обгръща те аромат на печен пипер и пушек от запалените вече тук-там коминчета. Иска ми се да си остана у дома, при детето. И на него тази сутрин не му се ставаше за училище, топлата постеля тегли да останеш още мъъъничко там, сгушен под завивките. Добре е, че идват два почивни дни, в които няма да бързаме за никъде, ще си полежим колкото ни се иска, ще пием топъл билков чай, ще си четем любимата книжка, сгушени в меко одеало.

Но стига толкова мечти, това ще бъде утре, а днес...днес искам да ви напиша рецептата за изключително лесните соленки, които приготвих за Архангелова задушница. Още топли, топли свършиха, отвън са хрупкави, отвътре мекички, много вървят с айран, а може и бяло вино привечер ☺

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно (може и още малко да ви трябва за доомесване)

400 г кисело мляко

1/2 ч.л. хлебна сода

200г натрошено краве сирене

бучка масло

малко солчица

малко мазнинка

Пресяваме брашното в подходящ съд и му правим кладенче, в което изсипваме киселото мляко и содата. Подправяме със сол, добавяме сиренето и омесваме меко тесто. С намазнени ръце правим топчета според личния вкус, които нареждаме в тава, застлана с хартия за печене. В средата на всяка соленка правим с лек натиск на пръстите вдлъбнатинка, в която слагаме парченце масло. Печем в умерена фурна до порозовяване.

Ами това е. Не ми остава нищо друго освен да пожелая по- бързо и леко изкарване на петъчния ден. И да си починете добре, че тежка седмица ни чака (поне мен, колегата е в отпуск, отсега ме боли главата ☺)


Мъдрост на деня: Ако съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца.

Мариновано овче сирене

Наскоро ми попадна хубаво овче сирене, което се прави от наши клиенти за износ. Честно си признавам,че никак не обичам овче сирене, но поради факта, че е предназначено само за износ и не се предлага в родната търговска мрежа се реших да опитам да го мариновам. Пробвах три вида марината и всички ми харесаха много. Сега ще предложа последната -  медено - пикантна. Гарантирам, че специфичния аромат на овче сирене изчезва, вместо това се настанява едно луксозно усещане, наслада за небцето, подходящо предястие, мезе или лека закуска. Поднесете с добре изстудено бяло вино и меко хлебче. Остатъкът от маринатата използвайте като дресинг за салати.

Продукти:

1 кг овче сирене

200 г пресни гъби

няколко скилидки чесън

100 мл бял оцет

1/2 с.л. захар

няколко дафинови листчета

сух риган

 изсушена мащерка

изсушен босилек

бял пипер

лют червен пипер (чили)

зехтин, прибл. 500 мл

2 ч.л. мед

В 200 мл гореща вода разтваряме оцета, захарта, спускаме дафиновия лист и оставяме да заври. Прибавяме гъбите и мариноваме във вряща вода за 5 мин. Отцеждаме.

Сиренето нарязваме на малки хапки и редим в буркан ред сирене, подправки, гъби, чесън, отново сирене и така до изчерпване на продуктите. Отгоре поливаме с течен мед и покриваме всичко догоре със зехтин. Затваряме, разклащаме и оставяме да отпочине в хладилник за около 2 седмици преди консумация, като от време на време разклащаме.

Утре е Архангелова задушница, една от големите задушници в християнския календар, когато си спомняме и почитаме любими хора, които вече не са сред нас. Поверието гласи, че ако до нас бръмне мушица, пеперуда или пчеличка, това е някоя близка душа, слязла от небето, за да ни навести. Спокойствие, светлина и разбирателство в домовете ви за предстоящите почивни дни.




И петъчната доза мъдрост: (на английски е, знам, че няма да има проблем) - Patience and time do more than strenght and passion - Jean De La Fonten.