Само на някакви си 6 км от многолюдното и пренаселено Банско се е разстлало като крилото на уморен от път щъркел малкото пиринско градче с доброто име Добринище.
Него избрахме за годишната си дъъълга отпуска тази година. Попаднахме там по традиция в края на лятото и началото на есента, когато тишината е омайваща, единствения звук тук е на дърворезачките, на стичащата се от планината вода, сутрините са студени, обедното слънце препича и покрива раменете ни с топла прегръдка. Прекрасна местна кухня, неразбираем на моменти език ☺, спокойствие, свежест, обагрена във всички нюанси планина. Величествена планина!
А мястото, еех, мястото. Била съм на много места, но смея да твърдя, че това е едно от най- добрите места, в които съм отсядала. И понеже ще ми трябва цял ден, за да разказвам за прекрасните условия, необичайно любезния и ненатрапващ се персонал, изисканата кухня, отличните SPA условия (от местен минерален извор)...Всъщност убедете се сами: Русковец резорт
Къщичките на комплекса са сред уханна борова гора.
А ранната мъглива утрин предвещава добро време. Прекрасен момент да посрещнеш изгрева на балкона с чаша топъл чай и гледка към Пирин.
След изобилна, питателна и засищаща всички вкусове закуска е време да пообиколим доброто градче.
Грабва ни с красотата и спокойствието си парка край балнеолеченицата. Тук извира лековита пиринска вода, а след като отпих веднъж до края на престоя си тук, друга вода не вкусих. С топлината на човешкото тяло, без мирис и с един сладък вкус, който те кара да се връщаш към нея пак и пак. Вода не - напита.
Историята е жива и на особена почит.
Автентичността лъха от всяка стряха.
Водата блика отвсякъде и пак красота, спокойствие и ведрост.
Охо, а кой е тук :) Моите събратя ме следват навсякъде. Като могъщи пазители на всички мои пътешествия. И как иначе, нали наблизо е парка на тъжните танцуващи мечета край Белица, за който вече разказах ето тук. Приличаме си, а?
Хм, въпреки миналото, а може би точно заради него, местните не се срамуват от героите си. Пазят ги, защото и те като острите пирински върхове са част от славната история на този тъй български край.
Добринищкият храм е внушителен и случайно или не е досами пътя за вр. Безбог.
Едва ли някога ще спра да се дивя на уникалната способност на българката с багри, любов и усет да сътвори уникална красота, дори без средства и големи възможности. Ей такива местенца ми пълнят душата.
А градът се готви за зимата: от пазара на местни производители в сряда, където есента е изплела и напълнила пъстра, изобилна кошница през лесите на които се сушат боб, домати, сливи, грозде и други есенни богатства...
До дръвцата за зимата, строени чинно като препечени самуни в хлебарница.
И поемаме нагоре. Нагоре към Безбог. Пътят с лифта е живописен, а тишината оглушителна. По- силна дори от вятъра, влизащ през шапките и свистящ в ушите ни, докато се катерим нагоре.
+
Гледката от върха не може да се сравни с нищо земно.
Защото от тук до Бог крачката е сякаш една.
Петъчна доза мъдрост: Уви, в този живот по - добър начин за пречистване и намиране на себе си, от страданието няма.
