Агнески и принцески

Хайде на поредната петъчна публикация :)) Стоя си на топличко, навън е около нулата, гледам през прозореца и ми е тооолкова уютно.

Моето момченце е много болно и наред с постоянните супички ми поиска нещо сладичко. Един от любимите му десерти е Агнес. Направих му го с голямо удоволствие, за да му доставя радост и наслада.

Агнес:

За тестото:
1 1/2 пак. качествено краве масло без примеси
1 1/2 ч.ч. пресята пудра захар
250 г брашно
3 яйца
1/2 ампулка ванилия
2 ч.ч.счукани орехови ядки, може да бъдат оставени и малко по - едрички
1/2 пак. бакпулвер

За глазурата:
1 ч.ч. пудра захар
2 жълтъка (останали от тестото)
ако искате кафяв цвят по желание 1 ч.л. пресято какао

Отделяме белтъците от жълтъците. Разбиваме на твърд сняг белтъците, добавяме изключително внимателно орехите, пресятата пудра захар, пресятото брашното с бакпулвера и единия разбит жълтък с ванилията. Останалите два жълтъка ще ни служат за глазура. В неголяма тавичка изсипваме сместа. Можете да изберете обикновена тавичка, намазана с масло и наръсена с брашно, тефлонова или стъклена, керамична тава или просто готварска хартия, но при всички случаи намажете обилно с масло, за да можете след това да отделите лесно. Поради основно белтъчната смес тестото става леко сухичко, но със следобедното кафе е един изключително приятен десерт. Изпичаме на 180 С около 30 мин или проверяваме с клечица, да излезе суха. Оставяме да изстине напълно.

Приготвяме глазура от двата разбити жълтъка и пресятата пудра захар и какаото. Намазваме сладкиша и заглаждаме с шпатула. И тук идва големия въпрос дали или? Дали ще го пъхнете обратно във фурната, за да се изсуши леко глазурата или ще го оставите да престои една нощ, за да стегне е Ваш избор и въпрос на налично време. Имайте предвид обаче, че ако го оставите да престои една нощ трябва да имате гарантирано пресни яйца, тъй като жълтъците в глазурата остават сурови. Обикновено аз го оставям така, защото е по- вкусен и сочен, но нямам вяра на яйцата в магазина, а този път нямах домашни и го пъхнах във фурната за 10 мин.

Това е един много известен сладкиш от миналото, когато нямаше изобилие на сладки по магазините. И затова изключително сполучлив и харесван от мен.


 

Винаги, когато погледна тази снимка се сещам за малкия ми син, нали сме семейство любители на мечетата, а и винаги се умилявам кога беше тоолкова мъничък и послушен.

За мама и татко ще има нещо по- сериозно - принцески за водка, рецептата от тук

Невероятно мезе за водка, бяло вино, бира. Можете да го ползвате и като добавка към зелена салата или да го похапвате просто така.

Хайде приятна почивка от мен :))

Ден на християнското семейство

Колко хубав, хубав ден е днес - Въведение Богородично или както повечето го знаем Ден на Християнското семейство. Днес цялото семейство трябва да се събере у дома или да посети родителите си. Защото за българина от векове семейството и домът са били най, най- важните в живота, здравето и щастието на децата му - най- висш идеал. Мъжът е бил темелът, а жената душата и красотата му. И аз днес отидох и се помолих в църквата за здравето и целостта на моето семейство и благодарих на Бог, че ми е отредил толкова чудесни родители, добър съпруг и прекрасно дете.

Хубаво е на днешния ден да се подарят на децата лакомства. И в духа на традицията направих едно много, много вкусно малиново изкушение и опекох кифлички със сливов мармалад и попарени във вряло мляко орехови ядки.

Давам рецептата само на кремчето, то е моя интерпретация.

Малинова наслада:

За 4 броя

1 кофичка кис. мляко натурална активия

1 кутийка активия напитка нар и малина

1 пак. желатин Dr. Oetker

1/3 ч.ч. пудра захар

1/2 ч.ч. пресни малини

няколко зрънца нар

Разтваряме желатина в 5 с.л. вода и го изчакваме да набъбне. След това го слагаме на гореща водна баня и при непрекъснато разбъркване го разтваряме напълно. Внимаваме водата да не заври. Охлаждаме. В два отделни съда изсипваме двете активии. Разпределяме желатина по равно в двата съда и разбъркваме. В натуралната активия разбъркваме пудрата захар добре, за да не останат бучици. На дъното на порционни купички поставяме няколко малини, малко от натуралната активия, отново малини и отгоре малиновата активия. Поставяме в хладилник да стегне. След като извадим украсяваме с малини и нар.

Споделяме насладата с цялото семейство.

Пожелавам Ви светла и топла празнична вечер. И нека най- обичаните ви хора бъдат близо до вас.

Поздрав от сърце

Нина :)

Есенни листа

Ооо, колко студено стана навън! Сякаш е зима. Само жълтия килим по улиците все още напомня, че е едва ноември и мразовитата зима тепърва предстои. По това време неизменно се сещам за малкото лястовиче на Ангел Каралийчев от приказката "Майчина сълза":

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.


Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
 
Много, много мъчно ми става винаги, когато чета тази приказка, сякаш нещо ме хваща за гърлото и ме задушава. А на сина си я прочетох само веднъж, когато беше мъничък. Той толкова се разстрои, че ми забрани повече никога да не му я чета.
 
 
И в духа на мрачния есенен ден, сгушени в топлото одеалце с чаша чай в ръка ни се прияде нещо  сладичко. Сътворих едни есенни листенца, много подходящи за похапване с кисело млекце или за мишкуване по никое време :)))
 
 

 

 

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно
1 ч. л. бакпулвер
1/3 ч.ч. овесени трици
2/3 ч.ч. кафява захар
1/2 ч.ч. шоколадов чипс
1 яйце
малко цитронена есенция
2/3 пак. чисто краве масло,нарязано на парченца и оставено съвсем леко да се отпусне
 
Брашното пресяваме с бакпулвера, добавяме захарта, триците, шоколадовия чипс. Прибавяме маслото, яйцето и есенцията и бързо замесваме тесто, което да е със средно твърда консистенция, така че да може да се разточва без да лепне. Оставяме за половин час в хладилника, покрито с фолио за свежо съхранение да отпочине и да стегне, защото се е размекнало от топлината на ръцете.
Разточваме на кора с дебелина около 1,5 - 2 см и изрязваме формички. Аз предпочетох цветчета. Печем в предварително загрята на 180 С фурна до покафеняване на крайчетата.
Охлаждаме върху решетка.
 
С нетърпение очаквам да се спусне вечерта и семейството да се събере на топличко.
 
Вкусни и уютни почивни дни.

Златна есен

Такава жълта есен не сме имали отдавна във Варна. Може би защото хубавото време продължава и през ноември. Толкова е хубаво! Докъдето окото ти стига се простира жълт килим от листа. Вдигнеш ли поглед нагоре небето отново сякаш е жълто,  с тук таме мяркащи се бяло - сини облачета. Пожелавам си и през почивните дни да продължи цветната и топла есенна приказка.
А от моя прозорец се вижда ето това дърво. Толкова е златно та чак не ми се пускат щорите вечер, а сутрин нямам търпение да ги вдигна, за да му се любувам.

Често се шегувам, че живея кацнала в клоните на едно дърво. Живея на първия етаж, за повечето хора това е ужасно, но за мен сред клоните на дървото сред цялата зеленина напролет, сред пълната сенчеста корона лете и златните краски през есента е невероятна възможност да усетя природата близо до себе си в големия и прашен град. А мои верни приятели са най- дребните и мили дървесни обитатели, моите любими врабчовци. Мога да седя до прозореца и да ги наблюдавам с часове, скокливи, чирикащи и едни такива тумбестички.

Показвам нашата есенна вечеря - карфиолена запеканка с пармезан, лека и вкусна, събрала в себе си много аромати. Топла вечеря и чаша бяло вино, какво по- хубаво за петъчна вечер.

Утре е Архангелова задушница, не забравяйте близките си, които вече не са сред Вас.

Много слънчеви почивни дни.