Селски пирог

Здравей, виртуални ми приятелю,

Забравихме се, а?

Дълго време трябваше да остана сама със себе си и да направя това, което сърцето ми подсказва отдавна. Нямаше ме, бях се покрила от света за малко.

Обаче "пролет пукна, ние не", хей ме на вече нова - новеничка, пролетно засмяна и свобооодна, ехееей.

Гергьов ден иде, най- големият празник у дома след Коледа. И как не - цели двама са имениците. Затова ето и нашето угощение за празника, наред разбира се с печеното агънце, свежата салата, дроб-сърмата и лекото и пивко вино на моя баща.

Селски пирог:

 

1/2 ч.ч. топло мляко

1/2 пак. прясна мая

1 ч. л. захар

1 яйце

2 с.л. зехтин

2 ч.ч брашно

50 г пармезан

1 ч. л. сол

 

 

Плънка:

 

1 кофичка рикота

300 г саламурено сирене по избор (краве, овче, козе или смес)

100 г пушен кашкавал

1 бохчичка моцарела

10 резена луканков салам

2 яйца

2 домата

2 стръка зелен лук

босилек

магданоз

черен пипер

Маята разтворете в прясното мляко със захарта и 1-2 с.л. брашно и оставете да шупне. В брашното направете кладенче и сипете яйцето, леко разбито,зехтина, солта, пармезана, шупналата мая. Замесете меко тесто и оставете да почива на топло за час.
През това време подгответе плънката - всички сирена и кашкавали нарежете на ситно или настържете. Добавете рикотата, разбитите яйца, подправките, доматите на малки кубчета, без меката част, лука. Объркайте много добре.
От тестото отделете 6 малки колкото орех топчета. Останалото разточете върху пергамент с диаметър малко по - голям от този на тавата, в която ще печете. Прехвърлете заедно с пергамента в тавата като отстрани изработвате борд по стените. Върху тестото подрете парчетата салам, внимателно излейте и плънката и подравнете. От 6-те топчета направете тънки фитилчета и ги кръстосайте отгоре като мрежа ( по 3 от всяка страна). Намажете с жълтък и печете на 200 С около 40 мин.


Сервирайте с айран или чаша розе.

Да Ви е сладко!

 

 

Весели почивни дни читателю! Слънчеви и усмихнати, здрави и добри и нека спокойствието, радостта, светлината и истинското щастие навестят и теб! Пролет е!

 

 

Петъчна доза мъдрост: Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.

Приятел: 1+1=1 (една душа в две тела)

 


Странно е как хората се забравят. Колко бързо вече не забелязваш нечия липса. Довчера си делил радост и скръб, тревоги, страхове, празнували сте заедно, помагали сте си, плакали сте и сте се смели едновременно, обичали сте и сте мразили, докосвали сте се, срещали сте хора и погледи, мечти и мисли, празнували сте всеки нов ден, всяко ново начало, усмивките ви са се събирали в една. Поделяли сте леглото в съня си, удряли сте тънкостенни чаши за наздравица, подавали сте шала си в студени зимни дни. Били сте нещо повече от приятели. Душата на единия е била огледало за другия. Най- фините кътчета на душите ви са се познали и са пожелали да се слеят. Знаели сте всичко един за друг и въпреки това сте се обичали.


И хоп съдбата ви хвърля на различни страни, някой решава, че може да си играе с живота ви, или просто Бог така е решил... Чувате се известно време, след това всеки се завърта в своя кръговрат, от който трябва силен тласък, за да бъдеш изхвърлен. И ти е мъчно, и болно, и се дразниш, защото разбираш, че си се лъгал. Че приятелството явно не е било, онова, което и през водовъртежи и бури да премине, все цяло ще си стои, неопустошено ще излезе. Разбираш, че явно не е било твоето приятелство, а може би дълбоко в себе си ти все пак си го знаел. Мъничкото червейче на съмнението малко по малко е разяждало здравото ти и щастливо сърце, така добре кътащо това удобно приятелство. Mоже би е имало нужда да си тръгне от твоя живот, било е счупено приятелство. И приемаш, че дори, когато си обичал приятел през две трети от своя живот, понякога това може да свърши. Че ако накрая си изгубил всички свои приятели на Земята, трябва да ти е останал поне още един приятел и този приятел да е вътре в теб.

Ще минат дни, а може би години, сърцето ще се отвори за ново приятелство, ще го намери, ще го познае, ще го обгрижва и ще го пази, ще го погали и ще го гушне като бебе, надявайки се то да е истинското, неподправено и неподвластно на всички географски, времеви и човешки разстояния.






Скъпи читателю, посетителю на моето уютно кътче, в навечерието на 3-ти март, един от най- важните и святи празници във вековната ни история, днес, когато България празнува, ти пожелавам да не забравяш и губиш нито един приятел, да имаш верни другари, сродна душа, да помниш славната си история, да не се отделяш от корена си, да го чуваш, да го пазиш и тачиш. Да цениш повече от всичко свободата, своята и на народа си, към който си избрал да принадлежиш. За да пребъде България.





Петъчна доза мъдрост: Sois belle et tais toi

Малка лична инвентаризация

  
 

 

Известно е, че някъде около рождения си ден хората изпадат в т.нар. сатурнова дупка. И тъй като моя рожден ден съвпада донякъде и с началото на всяка Нова Година реших да си направя една малка лична инвентаризация. Понеже 2017 обещава да бъде едно мощно начало, на чисто, с много нови хора около мен, с изчистване на неприятните такива, с една пълна, всеобхватна и много чакана промяна. За добро!

I. Какво ме вдъхновява:

- прегръдката сутрин и целувката вечер 

- пухкавият сняг, галещото слънце, пълната луна, тихият и напоителен дъждец, прохладният вятър, едрите звезди

- природата в цялата и величественост, простота, необятност и съвършеност. Ще ми липсва там, някъде, някога...

- изгревът на всеки нов ден

- музиката

- хубавата книга с топло одеало

- топлината у дома, когато навън има буря

- спокойствието

- дълбокото дишане

- йогата

- красотата във всичките и форми

- децата

- вкусната и здравословна храна

- къщата на село

- врабците в клоните на дървото

- танцуването

- живописта

- пътуванията

- творчеството

- хората с ясни, големи очи и нежен, спокоен глас. Защото очите са огледало на душата, а гласът - нейната музика.

- чисти и подредени домове

- пламък на свещ

- морето

- нежността, която ме описва най- добре

 

II. Какво ме наранява:

- фрустрацията

- гръмогласността

- обсебването

- нахалството

- простащината

- емоционалната нищета

- неоправени и мръсни стаи

- насилието

- тоталитаризма

- егоизма

- безразличието

- принудителното бездействие

- конформизма

- нетактичността

- неграмотността

- мързела

- грубостта

III. Какво ме плаши:

- неизвестността

- болестите

- нищетата

- природните бедствия

- геноцидът

- войната

- загубата на близки хора

- недобросъвестните шофьори

- големите височини

- влечуги и насекоми

- самотните улици през нощта

 

 

 

 

Петъчна доза мъдрост: Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.