Сигурно се чудиш, посетителю на блога ми, къде са всичките ми снимки.
С едно мигване на Господ изгубих всяка една от тях, години труд...Нейсе, не за пръв път в живота ми всичко градено отлита с един дъх. Явно не е било важно за мен. Останаха текстовете, но какво са те без снимки...като тяло без очи...
Въздъхвам и продължавам напред, защото нищо друго не мога да сторя.
