Pict. by Lena Kramer
Понякога сина ми идва да ме прибере от работа с колата. Какво да кажа, не че не съм му благодарна. Това ми е от особена полза в температурната изродщина над 30 С, когато във Варна, заради влагата времето е като на тропиците и само докато изляза от сградата ми прилошава.
През цялото останало време, обаче, независимо дали вали, дали духа, дали е -20 С, вървя пеш. Естествено, домът ми е на пешеходно разстояние от службата и едни 40 мин. в посока не могат изобщо да ме изплашат. Не разбирам хората, които сутрин се сърдят, че видиш ли нямало къде да паркират, пристигат изнервени в офиса и започват да недоволстват колко коли не са ги пуснали на светофара, как някой им е отнел предимството и пак, и пак, и така всеки ден. Дори не искам да си представям, че от седалката на колата, ще седна и цял ден ще стоя на стола. Дори не искам да си представям, че няма да пристигна в офиса поруменяла от хладния въздух навън, освежена, с ясна мисъл и ведро настроение. Дори не искам да си представям, че вечер ще седна между някакви си ламарини, ще се наредя сред останалите зомбита пътуващи сами в колите си, бълващи отвсякъде смрад, пушек, псувни, злобни, кръвясали от цял ден взиране в компютъра очи, ще се прибера у дома без да съм подишала и грам не- офисен въздух или пък ще се завра в някоя прашна фитнес зала. Не ме разбирайте погрешно, знам, че в днешно време колата е необходимост, it's a must както казват х-американците 
. Не разбирам също така защо е нужно да вкарваме децата си, да мъкнем колички, половината покъщнина и какво ли още не в тях. Ако живееш някъде из предградията - ок. Но в градска среда, с наличието на обществен транспорт, такси, крака, вместо гуми и сърце наместо двигател, кажете ми какъв е проблема? Просто всичко е въпрос на една добра СОБСТВЕНА ОРГАНИЗИРАНОСТ. Отгледах сина си без кола, без да го водя всеки ден в морската градина, а в близкия техникум, той израстна там. От първи клас, докато учеше в престижното тогава "Руско училище", ние се прибирахме с градския транспорт, с градския транспорт ходехме на плуване, на танци, на рожден ден, на пикник в морската градина, с "маршрутка" до ботаническата градина в Балчик, с органзиран транспорт до гробниците в Свещари, с влак до село... И това бяха незабравими екскурзии. Наскоро в тролея се качи дете на около 10 год. с баба си. Гледаше като изтребител, никога не се беше качвало на такова чудо. Стана ми странно и някак болно. Като някакво куче на каишка, това дете беше вкарвано и изкарвано от колата на родителите си без да може да разбере цветността на този живот, неговата непридвидимост и многообразие. Като онези родители, които не дават право на децата да избират, а директно ги правят вегетарианци или вегани. Искрено вярвам, че повечето от вас са достигнали състояние, при което се чувстваш еднакво добре в градския транспорт и в кола с кожен волан. Защото нито колата с кожен волан, нито градския транспорт са състояние на духа във вашия живот. И двете са средство за придвижване към места, от които да вземеш нещо или места, на които да оставиш нещо.
Колко от вас могат да кажат на какво миришеше въздуха на връщане от работа? А какъв беше цветът на залеза вчера? Започнете да тренирате в моментите, в които вървите пеш. Свикнете да попивате околния свят до най-малката подробност – точно така, както го правят най-малките деца.
Гарантирано ще откриете нов свят – тук и сега. Ще откриете красотата на своя град, ще погледнете на хората около вас с други, по - добри очи, ще разгледате красивите витрини, ще проблеснат вечерните градски светлини, ще се слеят в един голям, цветен калейдоскоп, ще ухае на пролет или пък есен, ще подритвате кестени, ще повървите сред жълтия шпалир от листа, ще избистрите мислите си, ще ви е леко на душата. Ще се приберете в уютния дом успокоени, усмихнати и щастливи. Защото това са малките радости от живота.
Със сигурност към съветите по-горе можем да добавим и още, но не в това е смисълът. Идеята на редовете по-горе е да ви накара да направите равносметка, кои са саботьорите по пътя към вашето по-щастливо и радостно ежедневие. А, когато ги откриете – бавно, но сигурно да направите необходимите промени, за да заживеете по детски – радостни, енергични и пълни с надежда.
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния мир и намиране и запазване на хармонията в иначе забързания хаос на ежедневието. Онези от нас, които нямат възможността да захвърлят всичко и да се посветят на себе си, било то и на стотици километри от работното място, винаги могат да опитат и по-достъпния и практичен начин – медитацията. Медитацията обаче се нуждае от истинско посвещаване, силно търпение и специално отредено време. Един човек не би бил готов или способен да се отдаде на самовглъбение вкъщи, докато тези, с които живее, гледат телевизия. Не би било лесно и на хората, които имат деца, тъй като те имат нужда от постоянно внимание. Какви други възможности има тогава? Ето я най-лесната и неангажираща – ходенето пеша. За разлика от условната и напътстваща медитация, която очаква от нас да изпразним главите си от всичко ненужно в рамките на няколко секунди, вървенето успява да избистри ума ни по-лесно, естествено и неочаквано, отколкото можем и да си представим. Дори да сме започнали разходката си с мисли за всичко, което ни предстои да направим днес или в близкото бъдеще, в един определен момент си даваме сметка, че вниманието ни вече е насочено към съвсем различно място – хората, тротоара, преминаващите коли или собствения ни ритъм на движение.
Избирайте тихи улички, но понякога, само понякога редувайте с шумния булевард. Със сигурност има поне четири маршрута, по които можете да стигнете от работа до вкъщи и обратно. Сменайте ги. Ако живеете далеч, просто слезте няколко спирки по- рано. Единственият важен фактор е да бъдем сами, сами със себе си. Практикувайте ходенето пеш и в обедната почивка. Откажете се от близкия ресторант с обедно меню. Имате достатъчно контакт с колегите през останалите 8 часа. Вземете си храна от дома и се разходете в близкия парк. Не сядайте отново. Само след една седмица ще откриете, че само мисълта да седнете един час и да чакате някой да ви поднесе обяд ви се вижда неприятна.
И не на последно място, смея да твърдя, че аз съм един изключително отговорен човек. Отговорен за това, което ще оставя на тези след мен. Истински ме отблъскват бълващите постоянно черен пушек автомобили, вътре само с по един човек. Искаме чиста природа, искаме чист въздух, искаме тишина и спокойствие, а как си го доставяме? Нека възпитаме децата си, че колата е само в краен случай, нека бъдем отговорни към природата, към свръх потреблението на петрол и петролни продукти, нека се откажем да се сравяваме и надпреварваме кой по- мощна кола ще подкара. Нека се обърнем към себе си и докато имаме нозе да я обходим, очи да я обгърнем и сърце да я обикнем, да бъдем здраво стъпили на нашата прекрасна майка- Земя.
С пожелание да не спирате да вървите....напред, да откривате себе си, да разширявате кръгозора си, да надграждате, да ставате всеки ден една по- добра версия на самите себе си, до последен дъх....keep walking.....
Image:pinterest
Петъчна доза мъдрост: "Има само един успех - да можеш да изживееш живота си по свой начин." - Кристофър Морли
