An Year Offff-ффффф!

Силните

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.

Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!

Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.

Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.

Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.

Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.

Мъката не ги ломи,
прави ги по- всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

/В. Атанасова/



       Някога искали ли сте да имате възможност да изключите за 1 година от ежедневието? Да се оттеглите за малко от света, от хората, които откъсват всекидневно частица от изстрадалото ви и без това сърце? Да издигнете стени около себе си, но не за да се изолирате от живота, а за да видите кой ще дръзне да прескочи тези стени, за да стигне до вас? Защото този, който ги преодолее е истински приятел.Искало ли ви се е за година или дори за няколко месеца да се отдадете само на нещата и хората, които обичате , без това да наруши финансовата стабилност  у дома?/ Знам, вярвам, че за болшинството това е несбъдната мечта. До началото на 2017 г. и за мен. Когато се случи толкова разтърсваща случка в подредения ми с труд и усилия, спокоен на пръв поглед живот.

      Бях съкратена от работа. Бях тотално изхвърлена като ненужна, непотребна, изхабена от носене, от години експлоатация вещ. Претърпях истински катаклизъм. След толкова години себеотдаване някой, някъде беше решил, че може да се разпорежда с бъдещето ми, с живота ми, със съдбата ми. Точно с мен, която за 23 години стажв големи корпоративни, стресиращи и изцеждащи те структури бе давала най- доброто, на което е спосбна. Мен! Тази, която за толкова много години живееше с болките и превързваше раните на всеки един клиент. Която пристигаше часове преди всички в офиса, за да отхвърли работата, та след като всички дойдат и зазвънят телефоните да бъде един истински „customer CARE”. Която ѝ пукаше за всичко и поставяше на първо място всеки клиент, независимо дали има 1 или стотици единици оборот....Мен! Човекът, който не пестеше истината, независимо колко тежка е тя. За когото еднакво място заемаха не само хората с големи титли след подписа си, но и чистачката. Мен! Който влагаше сърцето си всеки ден там да е едно по- добро място. Мен!....

    Светът ми се срина. За месеци, много месеци изгубих себе си. Изгубих посоката, сърцето ми бе изтръгнато живо и още туптящо бе разкъсано и  захвърлено. Не знаех ден ли е или е нощ? Не чувствах, не виждах, не спях. Плачех. Само плачех. Единственото, което можех бе да плача.   Кладенец да исках можех да напълня. Морето с моите сълзи щеше да прелее. Мъката ми би разтопила и айсберг. Не мислех, че вече нещо може да ме съсипе така. Бях абсолютно изнемощяла от плач. За шок и ужас на семейството ми, които виждаха, че бавно, ден след ден се погубвам. Разяждах се от гняв, унижение, обида, оскърбление, наранено самочувствие, сринат авторитет, поболявах се от нерви, сълзи, пак нерви и пак сълзи.  Самопогубвах се. Казвах си, че явно от мен нищо не става. Че явно от всичките тези години не е имало смисъл. Самобичувах се, че когато имах възможност преди години с предложения от конкуренцията не си тръгнах, защото бях лоялна. Мятах се от полуживо състояние до умопомрачение.

    И тялото ми не издържа. Поддаде. Повярва и то, че не е добро, че е необичано, ненужно. Разболя се. От рядка болест, за която даже не бях чувала. Е, аз обичам да уча, всеки ден, поне по едно нещо ново. И за нея научих. Тотално се срутих. Даже от леглото не можех да стана. По същото това време една вечер мъжът ми излезе да кара колело и до късно не се прибра. Когато влезе беше със счупени ръце. И двете. Едно детенце изкочило на велоалеята и той, за да не го блъсне набил спирачки и през глава  паднал на лактите си. Тежки дни бяха. Нямаше кой една супа да ни направи, нямаше кой една дреха да изпере, нямаше кой един хляб от магазина да ни купи. Трябваше да се надигна. Освен за себе си, трябваше да се грижа и за него. Нямаше кой друг. Малко, по малко, ден след  ден изчиствах тялото и душата си, счупеното заздравяваше, слънцето пак си пробиваше път през измитите (от мен!, успях, намерих му колая) прозорци. Сърцето ми пак започваше да тупти, беше си събрало парченцата, беше се изчистило от мръсотията, беше си намерило мястото, там от ляво. Очите ми пак виждаха кра(сивото). Душата ми пак искаше.

    И аз разбрах. Видях след всичко изчистено кое се е криело под пластовете натрупвана нечистотия. Разбрах, че ми е дадена година за почивка, за оттегляне, за размисъл и равносметка, за нови начала. Но начала написани на бяло, на чисто. Не закърпени, не замазани, не хвърлени като прах в очите.

   Разбрах, че съм късметлийка. Защото аз вътрешно отдавна бях готова за промяната, за новото учене, за новите хора в живота ми, за ново качество, за пространство и простор. Бяха ми дадени не ръце, които да ме носят, бяха ми дадени криле, на които да полетя. Защото ми бяха изпратени изпити, които аз преодолявах с лекота. И навсякъде, където решах, че можех да отида, виждах очи, които ме искаха до себе си, Спечелих поне десет конкурса ( включително и такъв с 492 кандидата). И не, не мисля, че съм с нещо повече от някого. Но вече повярвах, че нося в себе си нещо различно, мама все ми го повтаряше, нещо чисто и неподправено, гарнирано с добър опит  и ясни, широко отворени очи, през които прозира сърцето. А то не може да лъже.

  Сега вече знам. Всяка промяна е за мое добро. Всеки нов ден е едно ново начало. Хубавите неща се случват на хубавите хора. Заслуженото идва след дълъг труд. И остава за дълго.

  След толкова много даване, сега и на мен ми бе дадено. Сега знам! Аз просто имах an year off.

  Време е за моят единствен и неповторим миг. Той ме очаква!

   Вярвам!




                                                One moment in time - Whitney Houston


Една частица време Всеки ден, който изживявам
 искам да бъде ден,
  в който да вложа най-доброто от себе си.
 Единствена съм, но не и сама,
 а най-успешният ми ден предстои.

 Разбивах сърцето си при всяка спечелена битка,
 за да усетя сладостта от победата,
 сблъсквах се с болката,
 падах и ставах,
 преминах през всичко,
 това толкова много ми напомня.

 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще почувствам,
 ще почувствам вечността!

 Живеех за да бъда най-добрата,
 искам всичко, няма време за губене.
 Предначартах си планове
 и сега държа своя шанс -
 тук, в ръцете си.
 
 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще почувствам,
 ще почувствам вечността!

 Ще си победител за цял живот,
 ако сграбчиш тази частица време
 и я направиш своя блестящ момент!

 Искам само една частица време,
 в която да съм повече от това,
 което мисля, че мога да бъда.
 Когато изгубя тръпката да мечтая,
 когато всички отговори са ми ясни -
 дай ми една частица време,
 в която да бъда галеница на съдбата,
 в тази частица време,
 ще бъда,
 ще бъда свободна!