Има места, градове, улици и хора, които оставят незаличим спомен в сърцето ти. Стига само да имаш очи да ги видиш, нозе да ги обходиш, душа да ги почувстваш и ръце, за да ги поемеш в прегръдката на съзнанието си.
Признавам, с огромни резерви тръгнах към побратимения на моята прекрасна Варна град. Носещ досущ нейното древно име -Одесса (град на вода). Близките бяха убедени, че ще се върна възхитена. Но аз притаявах дъх всеки път щом усетех, че времето, в което трябва да тръгвам неизбежно наближава. Нямало е защо. Приземих се в този красив град и той ме покори: с въздуха на степ и море, с полифонията от архитектурни стилове, създаващи един безкрайно романтичен, старинен, класически и аристократичен дух. Като бяла чайка разперила криле над брега се простира Одеса, градът с удивително широки и прави улици. Град създаден с много любов, въздигнат от турската крепост Хаджибей, кръстопът на сармати, гърци, скити, генуезци. За възрастта на Одеса се спори, но украинците обичат да казват, че отговарят така, както жена отговаря на въпрос за своята възраст: на толкова, на колкото изглежда.
Всичко в живота на човек започва с любов! И с една мечта, да построиш своя дом такъв, че да се дивят на красотата и уредбата му всички, които искат да го видят. Така започва да се строи и Одеса, с много желание за величественост, запомняща се екстравагантност и усет, че това ще бъде един европейски град. Така са мислели и неговите основатели - испанският адмирал Дерибас, френският военен инженер Деволан, а по- нататък херцог Де Ришельо, граф Ланжерон, граф Воронцов. Те създали от Одеса неповторим град, град, неприличащ на нито един в света, град събрал огромно количество народности (българите тук са трети по численост) - украинци, руси, гърци, италианци, евреи, татари.
Невероятна е архитектурата в този град, построен на водата, на брега на Черното море. Всяка сграда е паметник на архитектурата, съдържащ в себе си изключително майсторска и изящна изработка на фасадите. Тук почти няма сграда, която да не е паметник на културата. И нашата скромна българска група оцени тези архитектурни достижения по достойнство.
***трите снимки, кото ще последват не са мои, снимах прекрасната книга, която си купих в Одеса. Но реших, че няма да мога да покажа изключителната царственост на зданието.
Сградата на Одеската опера и театър, емблематична за града, сграда, с която с право се гордеят жителите му
Изглед от парадното стълбище
Концертната зала
Одеса с право е наречена културна перла. Пушкин, който прекарва година в изгнание тук и който е обявен за неин почетен гражданин ще напише: "Тук диша Европа". Изключителни меценатски имена ще оставят своя отпечатък в града:
Писателите - Пушкин, Александър Куприн, Иван Бунин, Леся Украинка, Исаак Бабель.
Композиторите - Лист, Чайковски, Римски Корсаков, Шостакович, Хачатурян.
Учените: Иля Мечников, Менделеев, Филатов, Пирогов.
Сградата на украинската дума
Статуята на Лаокоон и синовете му, борещи се със змиите. Оригиналът се намира в Белведере, Ватикана.
Ето тук моят любим Пушкин прекарва 13 щастливи месеца "в изгнание".
Паметникът на портокала: в самия портокал е император Павел I, който платил за строителството на Одеското пристанище в отговор на изпратените му от тукашния митнически началник 3 000 броя от най- хубавите портокали, които дошли с един от корабите от Гърция.
Паметникът на Ришельо.
Внимание, желание и красота са заложени във всеки детайл
Паметникът на Екатерина Велика - главен спомоществовател при създаването на Одеса
Войната с Русия и последвалата хиперинфлация си казват думата. Има огромно количество сгради - паметници, които не могат да бъдат стопанисвани и са оставени на влиянието на времето.
Казармата тук е все още задължителна, а охраната по улиците - запомняща се.
Но пък тук почти няма да видим жена облечена в панталон. Повечето дами тук носят рокли, високи токчета, изглеждат прекрасно и май че са самьiе лучшие девочки в мире ☺ Всъщност гена на украинците е прекрасен, също като на руснаците, стройни руски берёзки. Същински манекени са и дамите и господата.
И отивайки на обяд все се чудя как тъй всичко си изяждат, а иначе си стоят фини млечни шоколади. Тук ще ни направи впечатление галантността и влиянието на руската култура. Всички нрави са взаимствани от френските и аз като един ценител на добрите маниери ще бъда приятно изненадана, че още от входа на ресторанта поемат връхната ми дреха, че виждайки ме с тежкия куфар портиера ще го грабне и ще се изуми: "Куда же ты, с етий огромной чемодан, ты такая же маленькая!"
И когато споменахме за ресторанти, изумлението ми се увеличава с всяка измината улица. Ресторант до ресторант, няма празно място, не можеш да скучаеш нито за миг. Всичко е обсипано в светлина, ресторантите са с абсолютно развита интериорна визия, дори санитарните помещения са тематично свързани. Какво по - необикновено от това да си измиеш ръцете във варел, да намериш на местата, където и царят ходи сам бутилки с вино, кацнали на стената колелета, кошници с плодове.... Ех, неповторима, моя, Одеса...
Ресторант "Компот" - Украинците навсякъде сервират нещо подобно на нашия компот, но този е от червени боровинки и с много приятен и лек вкус.
И отвън, и отвътре оформлението на всяко едно кафене, ресторант, бирария е уникално.
Ето така изглежда менюто в едно от кафенетата, когато всичко е направено с желание, усет и любов - това си личи.
След изтощителния ден - фреш! И разбира се брюлеееее, уникален вкус и изпълнение.
Ей това е нещо подобно на нашенските "обедни менюта".За сравнение 1 лв. = 15 украински гривни. Все си мисля, че тези хора вече са построили комунизма ☺
Това е то, типично или не украинско санитарно помещение :)) Добре, че ме беше срам да се навирам с апарата вътре, иначе щях да си поснимамм на воля.
Ей така, посред нощ можеш да се разходиш по улиците на Одеса... на кон ☺
Красотата на Одеса не отсъпва по приказност нощем на всеки един европейски град. Окъпана в светлина и музика, романтика, свеж въздух, пищност и тайнственост.
Някакси, не се надявах да видя тук хора, които така безапелационно, с откритост и плам да изразяват своята любов. От младите влюбени по улиците, които се прегръщат на всяка крачка, до сплотените семейства, които трудно се разделят на летището. И в подкрепа на това: монумент на семейните ценности, мотото на който гласи: "Любите и будьте любимыми"
Това беше моята малка, красива прашинка от времето, която ми бе дадено да изживея. Миг от Вечността, Вечност с името Одеса. С обещанието да се върна отново на мястото оставило своя незаличим отпечатък в сърцето ми, сред красотата, необятността и неповторимостта на този тъй красив град. Един град на водата.
*** Скъпи читателю, посетителю на моя свят, на финала на днешната публикация бих искала да те поздравя с една песен, която избрах за теб. Песента е от един диск, който си купих на връщане от Одеса, на Истанбулското летище. Ако очакваш да е украинска, не е, турска е. Но е от една култура, която открих наскоро и заради която отнасям много критики. Само че аз не се срамувам, че освен своята култура, обичам и другите, че освен своята религия, признавам и останалите, защото преди да започнеш да обичаш себе си, трябва да можеш да обичаш целия свят. Безрезервно.
Ако ти е интересно чуй я. Ако искаш поинтересувай се за изпълнителя. Виж колко напред в много отношения са нашите съседи. И въпреки огромното ми шашардисване на Истанблското летище, когато видях как 20 забулени жени си мият едновременоо краката в мивката, аз им се възхищавам. За желанието да вървят напред.
За теб:
