Защо не карам кола или keep walking

 

Pict. by Lena Kramer

Понякога сина ми идва да ме прибере от работа с колата. Какво да кажа, не че не съм му благодарна. Това ми е от особена полза в температурната изродщина над 30 С, когато във Варна, заради влагата времето е като на тропиците и само докато изляза от сградата ми прилошава. 

През цялото останало време, обаче, независимо дали вали, дали духа, дали е -20 С, вървя пеш. Естествено, домът ми е на пешеходно разстояние от службата и едни 40 мин. в посока не могат изобщо да ме изплашат. Не разбирам хората, които сутрин се сърдят, че видиш ли нямало къде да паркират, пристигат изнервени в офиса и започват да недоволстват колко коли не са ги пуснали на светофара, как някой им е отнел предимството и пак, и пак, и така всеки ден. Дори не искам да си представям, че от седалката на колата, ще седна и цял ден ще стоя на стола. Дори не искам да си представям, че няма да пристигна в офиса поруменяла от хладния въздух навън, освежена, с ясна мисъл и ведро настроение. Дори не искам да си представям, че вечер ще седна между някакви си ламарини, ще се наредя сред останалите зомбита пътуващи сами в колите си, бълващи отвсякъде смрад, пушек, псувни, злобни, кръвясали от цял ден взиране в компютъра очи, ще се прибера у дома без да съм подишала и грам не- офисен въздух или пък ще се завра в някоя прашна фитнес зала. Не ме разбирайте погрешно, знам, че в днешно време колата е необходимост, it's a must както казват х-американците . Не разбирам също така защо е нужно да вкарваме децата си, да мъкнем колички, половината покъщнина и какво ли още не в тях. Ако живееш някъде из предградията - ок. Но в градска среда, с наличието на обществен транспорт, такси, крака, вместо гуми и сърце наместо двигател, кажете ми какъв е проблема? Просто всичко е въпрос на една добра СОБСТВЕНА ОРГАНИЗИРАНОСТ. Отгледах сина си без кола, без да го водя всеки ден в морската градина, а в близкия техникум, той израстна там. От първи клас, докато учеше в престижното тогава "Руско училище", ние се прибирахме с градския транспорт, с градския транспорт ходехме на плуване, на танци, на рожден ден, на пикник в морската градина, с "маршрутка" до ботаническата градина в Балчик, с органзиран транспорт до гробниците в Свещари, с влак до село... И това бяха незабравими екскурзии. Наскоро в тролея се качи дете на около 10 год. с баба си. Гледаше като изтребител, никога не се беше качвало на такова чудо. Стана ми странно и някак болно. Като някакво куче на каишка, това дете беше вкарвано и изкарвано от колата на родителите си без да може да разбере цветността на този живот, неговата непридвидимост и многообразие. Като онези родители, които не дават право на децата да избират, а директно ги правят вегетарианци или вегани. Искрено вярвам, че повечето от вас са достигнали състояние, при което се чувстваш еднакво добре в градския транспорт и в кола с кожен волан. Защото нито колата с кожен волан, нито градския транспорт са състояние на духа във вашия живот. И двете са средство за придвижване към места, от които да вземеш нещо или места, на които да оставиш нещо.

Колко от вас могат да кажат на какво миришеше въздуха на връщане от работа? А какъв беше цветът на залеза вчера? Започнете да тренирате в моментите, в които вървите пеш. Свикнете да попивате околния свят до най-малката подробност – точно така, както го правят най-малките деца.

 

 

 

 

 

Гарантирано ще откриете нов свят – тук и сега. Ще откриете красотата на своя град, ще погледнете на хората около вас с други, по - добри очи, ще разгледате красивите витрини, ще проблеснат вечерните градски светлини, ще се слеят в един голям, цветен калейдоскоп, ще ухае на пролет или пък есен, ще подритвате кестени, ще повървите сред жълтия шпалир от листа, ще избистрите мислите си, ще ви е леко на душата. Ще се приберете в уютния дом успокоени, усмихнати и щастливи. Защото това са малките радости от живота.

  

Със сигурност към съветите по-горе можем да добавим и още, но не в това е смисълът. Идеята на редовете по-горе е да ви накара да направите равносметка, кои са саботьорите по пътя към вашето по-щастливо и радостно ежедневие. А, когато ги откриете – бавно, но сигурно да направите необходимите промени, за да заживеете по детски – радостни, енергични и пълни с надежда.

За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния мир и намиране и запазване на хармонията в иначе забързания хаос на ежедневието. Онези от нас, които нямат възможността да захвърлят всичко и да се посветят на себе си, било то и на стотици километри от работното място, винаги могат да опитат и по-достъпния и практичен начин – медитацията. Медитацията обаче се нуждае от истинско посвещаване, силно търпение и специално отредено време. Един човек не би бил готов или способен да се отдаде на самовглъбение вкъщи, докато тези, с които живее, гледат телевизия. Не би било лесно и на хората, които имат деца, тъй като те имат нужда от постоянно внимание. Какви други възможности има тогава? Ето я най-лесната и неангажираща – ходенето пеша. За разлика от условната и напътстваща медитация, която очаква от нас да изпразним главите си от всичко ненужно в рамките на няколко секунди, вървенето успява да избистри ума ни по-лесно, естествено и неочаквано, отколкото можем и да си представим. Дори да сме започнали разходката си с мисли за всичко, което ни предстои да направим днес или в близкото бъдеще, в един определен момент си даваме сметка, че вниманието ни вече е насочено към съвсем различно място – хората, тротоара, преминаващите коли или собствения ни ритъм на движение. 

Избирайте тихи улички, но понякога, само понякога редувайте с шумния булевард. Със сигурност има поне четири маршрута, по които можете да стигнете от работа до вкъщи и обратно. Сменайте ги. Ако живеете далеч, просто слезте няколко спирки по- рано. Единственият важен фактор е да бъдем сами, сами със себе си. Практикувайте ходенето пеш и в обедната почивка. Откажете се от близкия ресторант с обедно меню. Имате достатъчно контакт с колегите през останалите 8 часа. Вземете си храна от дома и се разходете в близкия парк. Не сядайте отново. Само след една седмица ще откриете, че само мисълта да седнете един час и да чакате някой да ви поднесе обяд ви се вижда неприятна.

И не на последно място, смея да твърдя, че аз съм един изключително отговорен човек. Отговорен за това, което ще оставя на тези след мен. Истински ме отблъскват бълващите постоянно черен пушек автомобили, вътре само с по един човек. Искаме чиста природа, искаме чист въздух, искаме тишина и спокойствие, а как си го доставяме? Нека възпитаме децата си, че колата е само в краен случай, нека бъдем отговорни към природата, към свръх потреблението на петрол и петролни продукти, нека се откажем да се сравяваме и надпреварваме кой по- мощна кола ще подкара. Нека се обърнем към себе си и докато имаме нозе да я обходим, очи да я обгърнем и сърце да я обикнем, да бъдем здраво стъпили на нашата прекрасна майка- Земя.

С пожелание да не спирате да вървите....напред, да откривате себе си, да разширявате кръгозора си, да надграждате, да ставате всеки ден една по- добра версия на самите себе си, до последен дъх....keep walking.....

Image:pinterest

Петъчна доза мъдрост: "Има само един успех - да можеш да изживееш живота си по свой начин." - Кристофър Морли

Добра стига в добрият град под Пирина

Само на някакви си 6 км от многолюдното и пренаселено Банско се е разстлало като крилото на уморен от път щъркел малкото пиринско градче с доброто име Добринище.

 Него избрахме за годишната си дъъълга отпуска тази година. Попаднахме там по традиция в края на лятото и началото на есента, когато тишината е омайваща, единствения звук тук е на дърворезачките, на стичащата се от планината вода, сутрините са студени, обедното слънце препича и покрива раменете ни с топла прегръдка. Прекрасна местна кухня, неразбираем на моменти език ☺, спокойствие, свежест, обагрена във всички нюанси планина. Величествена планина!

А мястото, еех, мястото. Била съм на много места, но смея да твърдя, че това е едно от най- добрите места, в които съм отсядала. И понеже ще ми трябва цял ден, за да разказвам за прекрасните условия, необичайно любезния и ненатрапващ се персонал, изисканата кухня, отличните SPA условия (от местен минерален извор)...Всъщност убедете се сами: Русковец резорт

Къщичките на комплекса са сред уханна борова гора.

А ранната мъглива утрин предвещава добро време. Прекрасен момент да посрещнеш изгрева на балкона с чаша топъл чай и гледка към Пирин.

След изобилна, питателна и засищаща всички вкусове закуска е време да пообиколим доброто градче.

Грабва ни с красотата и спокойствието си парка край балнеолеченицата. Тук извира лековита пиринска вода, а след като отпих веднъж до края на престоя си тук, друга вода не вкусих. С топлината на човешкото тяло, без мирис и с един сладък вкус, който те кара да се връщаш към нея пак и пак. Вода не - напита.

Историята е жива и на особена почит.

Автентичността лъха от всяка стряха.

Водата блика отвсякъде и пак красота, спокойствие и ведрост.

Охо, а кой е тук :) Моите събратя ме следват навсякъде. Като могъщи пазители на всички мои пътешествия. И как иначе, нали наблизо е парка на тъжните танцуващи мечета край Белица, за който вече разказах ето тук. Приличаме си, а?

Хм, въпреки миналото, а може би точно заради него, местните не се срамуват от героите си. Пазят ги, защото и те като острите пирински върхове са част от славната история на този тъй български край.

Добринищкият храм е внушителен и случайно или не е досами пътя за вр. Безбог.

Едва ли някога ще спра да се дивя на уникалната способност на българката с багри, любов и усет да сътвори уникална красота, дори без средства и големи възможности. Ей такива местенца ми пълнят душата.

А градът се готви за зимата: от пазара на местни производители в сряда, където есента е изплела и напълнила пъстра, изобилна кошница през лесите на които се сушат боб, домати, сливи, грозде и други есенни богатства...

До дръвцата за зимата, строени чинно като препечени самуни в хлебарница.

 

 

И поемаме нагоре. Нагоре към Безбог. Пътят с лифта е живописен, а тишината оглушителна. По- силна дори от вятъра, влизащ през шапките и свистящ в ушите ни, докато се катерим нагоре.

+

Гледката от върха не може да се сравни с нищо земно.

Защото от тук до Бог крачката е сякаш една.

Петъчна доза мъдрост: Уви, в този живот по - добър начин за пречистване и намиране на себе си, от страданието няма.

 

 

Да почувстваш Космоса в Гела

 

Знаехте ли, че в България се срещат някои от световните енергийни меридиани? Там, където има отрицателна йонизация, изключително мощна алфа вибрация, където хармонията с Вселената и Висшия разум се усещат изключително силно. Чували ли сте за Гела? Това е едно  енергийно място в България наред с Рупите, Кръстова гора, Рилските езера, Белинташ, Беглика и доста други, които изобилстват от Космическа енергия. Няма да досаждам, ако се интересувате може да прочетете ТУК. Не съм и голям привърженик на последните тенденции, че едва ли не от България започва света. Не мога, обаче да не отбележа изключитеното спокойствие, което ме заля стъпвайки за пръв път в Гела. Сякаш нежни Божествени ръце успокоиха тялото и ума ми, пренесоха ме в друго измерение, измерение на чистота, не само физическа, в ума ми сякаш се появи бял лист, на който невидима ръка тепърва започна да твори, душата ми се изпразни от всичко и се издигна с лекота над върховете, където се бе сгушил този тъй дивен Рай.

 

Но нека започнем отначало: Пътувайки през централни Родопи, стигайки до китното и накипрено като млада невеста с. Широка лъка ще ви се прииска да се изгубите из тесните му калдъръмени улички, ще ви замирише на Родопски клин, на вкусен пататник, на топли марудници. Ще захлопат медни чанове, ще писне родопска каба гайда, ще усетите чамовия полъх. Ще искате да останете...

 

 

 

 

Някога, когато бях мъничка, моите родители ме доведоха тук, в тази внушитела архитектурна сграда. Имаше във времето, което отмина много мисъл за културата в България, за младостта, която възпитаваме и следата , която ще оставим...

Та тук, в тази сграда посред лято пристигнахме две семейства от Варна и поискахме да влезем. Пазача малко се позачуди, но като чу откъде идем, ококори очи и ни пусна. Обухме специални терлици, вървяхме по безкрайни козяци застлани навред и с всяка заглъхваща стъпка потъвахме в тях, потапяхме се надълбокото, в дебрите на българското, в ковачницата на талант и красота. Учителската стая бе малък музей на българщината, а аз се почувствах като в храм. Спомням си много ясно малките, широки метър на метър стаички, прикрепени към всяка класна стая. Тук, както ни обясни този приятен възрастен човек, ако учителя не е доволен и ако ученика не се справя, бива затворен тук, докато не възпроизведе желания звук. Ей тъй се кове отличността. С безкраен труд, повторение, желязна воля и дисциплина, желание, обич и усет.

 

"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си." - цитат из една велика книга, съдба за цял един народ - "Време разделно".

 

 

 

Да, правилно. Тук е роден Орфей. Оттук тръгнал да търси Евридика в близкото Дяволско гърло. Гела̀ с ударение върху "а" означава усмивка. Създадено от траките, които живеели по истинските вселенски закони, това село било населявано от племето на бесите. Нали ви казах, че е едно от окултните и силно енергиийни места на Земята и в частност България! Траките са знаели къде да построят обиталищата си. Природата е уникална. От върха на планината тук виждаш до безкрая, въздухът е изключително благоприятен за такива като мен, на които разредения височинен климат не им понася. Просто дишаш, с лекота, не мислиш, всичко те изпълва с енергия и спокойствие.

 

Населението тук е само около 50 души, къщичките обаче са поддържани и спретнати. И тихи. Всъщност тишината тук е основополагаща. Когато усетиш тишината всеки шум те изпълва с недоумение.

 

Няма да възхвалявам хотела, където бяхме отседнали. Ще дам ЛИНК и ще споделя само няколко снимки. Но ви пожелавам искрено да успеете някога да стигнете там. Заслужава си.

Родопчанинът бил буфер между Османката империя и българите. Но той не се предал, останал твърд, това безкрайно мачкане не счупило характера му. И въпреки невероятно трудния живот във всяка къща тук има гайда. Хората по тези места продължават да живеят простичко. Животът много малко се е променил за последните 100 години. Все тъй изкарват животните на паша по безкрайните поляни над селото, обработват земята си примитивно, живеят леко и спокойно. И мъдро. А гости посрещат ей така.

 

 

Новата ми приятелка веднага се настани опряла се до мен на грубата, застлана със селска черга орехова пейка.

А сутрин, преди всички с изгрева на родопското слънце, любимият ни сутрешен спорт е ходенето по тревата боси. За да приемем енергията на земното ядро, така силна тук.

 

 

Дори готвачките все още не са изпили сутришното си кафе. И си шепнат нещо, да не разбудят посетителите.

На мен обаче, най- върлия ранобудник, правят билков чай, принасят истински планински мед. След малко от един дървен сандък ще извадят една огромна сочна любеница. По- късно ще ми опекат баница... Ей така се започва деня, на чисто, със свежа, истинска храна.


А сега за повода, заради който сме тук и не само. Гайдарското надсвирване в Гела. Изумена бях колко коли натоварени до изтощение с палатки, храна, люде, черги, знамена, покъщнина превземаха баира над селото ежеминутно. После прочетох, че е имало около 6 хиляди БЪЛГАРИ.

 

Като това младо семейство, пременено с народни мотиви. Умиляваш се, удивляваш се, слушаш със сърцето си, докато очите ти се пълнят с цвят, а ушите се докосват до безкрайно добрата акустика на магията, наречена Родопи.

 

Надсвирването е ежегодно и се провежда в първия уикенд на август. Ако и да беше изгарящо слънцето, разделените в различни възрастови групи гайдари, повечето наследници на гелските гайдаджии, доайените - майстори в родопската каба гайда и възпитаници на музикалното училище в с. Широка лъка бяха облечени  подобаващо. За желаещите имаше уроци, напълно безплатни, свирнята продължава, докато има желаещи.

Шарена и пищна картина, хора, коли, върволяк, пъплят нагоре като мравки, а стигнеш ли поляните на върха се изумяваш от зрелището, автентични козяци, грънци, пъстрота до Господа. Да се чудиш как неуката българка през вековете е изваяла с майсторство и безкрайна любов толкоз много красота.

 

И някак настръхваш, прекланяш се пред силата на българското, зачетена тук от японци, унгарци, австралиийци, които наред с българите, а понякога и по- добре от тях тропат истински български хора и ръченици, пременени досущ като нас.

Поляните са осеяни с палатки, хиляди са пренощували под звездното небе.



Урок по родолюбие от земята на Орфей. Тук няма завист между гайдарите, няма надпревара, те заедно настройват инструмените си, искрено се радват един на друг. Защото със сърцето се свири по- вярно, отколкото с пръстите.

 

 

Голямо и мало, младо и старо, модерни и не дотам, тук всички са равни, всички пеят, свирят, сърцата туптят, играят, а отсрещните върхове повтарят ехото от гайдите. И сякаш планина и хора се сливат в едно, разтварят се, говорят си и се прегръщат. С обещанието да се слеят пак.

Толкова радостно- замечтани, унесено- влюбени, добри и спокойни ставаха всички. Сякаш Космоса слезе в Гела.

 

 

 

Звукът на гайдата се извисява, докосва крилото на птица, слиза в ниското, обира билките, погалва цветята, целува сърцата на слушателите, после погалва звездите, разтваря се в небето и създава истински, неземен оркестър от звуци, цвят, хармония и благодарност.

 

 

 

                               А над цялата тази пъстра човешка радост бди Бог!




                                                                 Обичам те, Гела!








Петъчна доза мъдрост:


Бъди промяната, която искаш да видиш в света

цитати от Махатма Ганди

Око за око и светът ще ослепее!

• Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.
• Силата на мнозинството е наслада за плахите.
• Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами.
• Насилието е оръжието на слабите, ненасилието на силните.
• Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния.
• Мразя привилегиите и монополите. Отричам всичко, което не може да се сподели с масата на народа.
• Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.
• Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.

*** две от снимките не са мои, просто не можах да се вклиня сред множеството, за да снимам.