Здравей читателю ☺,
хип, хип, ура
време е за нещо сладичко, нещо леко и фино, че ни чакат тежки трапези. Сега е времето на цитрусите и аз ти предлагам една вкусна лека парфе- тортичка. Можеш да използваш всякакви пресни плодове, имай предвид, че тортата е без блат и всъщност си е истинско parfait ( парфе).
500 г маскарпоне
200 г сметана за разбиване
2 компота ананас
1 ампулка ромова есенция
3 пак. желатин
200 г пудра захар
1 киви
Накиснете 2 пак. желатин в няколко лъжици вода, оставете да набъбне 10 мин.и го затоплете, но без да завира. Охладете, докато почне леко да желира. Разбийте течната сметана, докато стане на гъст крем. Добавете маскарпонето и захарта и продължете да биете до хомогенен крем. Овкусете с малко есенция ром. Компотите отцедете добре. Единия компот нарежете на малки парченца, а другия запазете на цели кръгчета. Парченцата сложете в крема и разбийте. Добавете желатина и разбъркайте. Тортена форма с падащ борд, подмажете леко с кокосово или друг вид масло. Сипете крема и сложете в хладилник да стегне добре. Отгоре украсете с целите парченца ананас и киви и залейте с третото пакетче желатин, разтворен в малко сок от компота. Оставете за 4-5 часа в хладилник да стегне и поднесете.
Ами какво да кажа, стана parfait (перфектно).
Скъпи читателю, в тези предколедни пълни с надежда, доброта и усмивки дни, ти благодаря, че бяхме заедно и през тази година. Весели се, обичай, танцувай, похапвай ☺, нека е пълна къщата ти с радост, топлина, уют. Всичко останало се постига. И нека идните дни бъдат светли, за да огряват пътя ти напред, само напред. А от мен, една голяма снежна прегръдка. До нови, виртуални срещи.
Петъчна доза мъдрост: " Не прилагай толкова усилия. Всичко най- красиво се случва неочаквано." - Габриел Гарсия Маркес
Откакто се
помня, петък е моят най- любим ден от
седмицата. Още от малка, от съвсем съвсем
мъничка Нина. Петък означава край на
детската градина и два дни изпълнени с
щастие у дома, заедно с моите мама и
татко. Петък по- късно означава край на
училището и два дни пак у дома, без
училищни звънци, изпитвания, математика,
физика, химия – все неприятни за мен
неща. Сега, като работеща, пораснала
Нина, петък е специален ден за мен.
Дългочакан.
Многообещаващ, изпълнен с друг вид енергия. Най- любима ми е петък вечер. Тогава си позволявам да си почина истински. Не готвя (само в петък!). Тогава поръчвам храна или се храним навън, на ресторант, сами или с приятели. Понякога просто си купуваме нещо и си правим нощен пикник край морето... Не чистя (само в петък!). Петък вечер е време без спорт, само бавно лежерно прибиране по улиците на моята Варна, наслаждавайки се как деня отстъпва място на здрача... Понякога си купувам цветя. Петък вечер е време за домашно SPA, време за мен. И когато някой или нещо помрачи и зачерни този мой любим ден, той се променя, става един такъв натежал ден, неискан и необичан.
Този петък през ноември е "черен петък". Черен не само заради милиардите по света, които се втурват да грабят, трупат, ламтят за още и още потребление, мръсотия на планетата, ненужни боклуци. Аз се изтощавам от тази нелепост. Изморявам се от всичкия този народ тръгнал да потребява. Не си купувам нищо от т.нар. "черен петък". Това е моят начин да уважа земята, която ме е приела и която ме храни. Отказвам да се поддам на тази масова истерия, на тази повличаща тълпа , на тази изцеждаща силите и джоба психоза.
Този петък наистина е черен. Някак тръгна така от сутринта. Изчаквайки една кола да завие, момичето, което караше ми се развика: " Айде пресичай, бе!". Като човек отказващ да кара кола, не разбирам хората, които се изнервят толкова много, шофирайки. Щом това ти причинява такъв стрес, ами не го прави. После се замислих, че момичето може да си има свои проблеми. Може дететоѝ да е болно, може тя да е болна, може да си има други, тривиални грижи. Та, поздравих близките ѝ роднини мислено. После, ами послепростоѝпратих любов и пресякох. Така черно тръгна този петък. През деня в работата все тъй мрачно продължи. Но от опит знам: когато тунелът е тъмен, в края има светлинка. И моят петък ще свърши така. С блесналите светлини на града, примигваши примамливо и топло в мрака.... До следващият чакан петък.
Петъчна доза мъдрост: "Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам." - Пауло Коелю
300 г брашно 5
с.л. течна сметана 50
г разтопено
масло 1
бакпулвер 1
яйце 1
ч.л. сол олио
за тавата сусам/мак
за украса
плънка:
700
г телешка кайма 3
с.л. течна сметана 3
триъгълника топено сирене 2
глави лук 6
големи гъби 1
яйце сол,
пипер, микс от подправки по избор червен
пипер олио
Смесват
се брашното с бакпулвера, добавя се
яйцето, сметаната, разтопеното масло,
солта. Омесва се меко тесто. Нарязва се
лука на ситно, запържва се, добавят се
нарязаните на филии гъби и се запържват.
Изваждат се от тигана и се отцеждат.
Запържва се каймата в малко мазнина,
сол и черен пипер. Запържете добре и
сложете малко чили. Добавете топеното
сирене, сметаната и яйцето. Добавете
гъбите.
Тава
с диаметър 30 см. От тестото се отделя
малка топка, а другото се разточва на
тънък лист около 38-40 см. Намазваме тавата
солио и слагаме тестото така, че да
покрие дъното и стените. Сипваме плънката
и подправките. От останалото тесто
изрязваме ленти и ги кръстосваме отгоре.
Намазваме с яйце и ръсим с мак или сусам.
Силните
Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по- всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.
/В. Атанасова/
Някога искали ли сте да имате възможност
да изключите за 1 година от ежедневието? Да се оттеглите за малко от света, от
хората, които откъсват всекидневно частица от изстрадалото ви и без това сърце?
Да издигнете стени около себе си, но не за да се изолирате от живота, а за да
видите кой ще дръзне да прескочи тези стени, за да стигне до вас? Защото този,
който ги преодолее е истински приятел.Искало ли ви се е за година или дори за
няколко месеца да се отдадете само на нещата и хората, които обичате , без това
да наруши финансовата стабилност у
дома?/ Знам, вярвам, че за болшинството това е несбъдната мечта. До началото на
2017 г. и за мен. Когато се случи толкова разтърсваща случка в подредения ми с
труд и усилия, спокоен на пръв поглед живот.
Бях съкратена от работа. Бях тотално
изхвърлена като ненужна, непотребна, изхабена от носене, от години експлоатация
вещ. Претърпях истински катаклизъм. След толкова години себеотдаване някой,
някъде беше решил, че може да се разпорежда с бъдещето ми, с живота ми, със
съдбата ми. Точно с мен, която за 23 години стажв големи корпоративни,
стресиращи и изцеждащи те структури бе давала най- доброто, на което е спосбна.
Мен! Тази, която за толкова много години живееше с болките и превързваше раните
на всеки един клиент. Която пристигаше часове преди всички в офиса, за да
отхвърли работата, та след като всички дойдат и зазвънят телефоните да бъде
един истински „customer CARE”. Която ѝ пукаше за всичко и поставяше на първо място всеки клиент,
независимо дали има 1 или стотици единици оборот....Мен! Човекът, който не
пестеше истината, независимо колко тежка е тя. За когото еднакво място заемаха
не само хората с големи титли след подписа си, но и чистачката. Мен! Който
влагаше сърцето си всеки ден там да е едно по- добро място. Мен!....
Светът
ми се срина. За месеци, много месеци изгубих себе си. Изгубих посоката, сърцето
ми бе изтръгнато живо и още туптящо бе разкъсано изахвърлено. Не знаех ден ли е или е нощ? Не
чувствах, не виждах, не спях. Плачех. Само плачех. Единственото, което можех бе
да плача. Кладенец да исках можех да
напълня. Морето с моите сълзи щеше да прелее. Мъката ми би разтопила и айсберг.
Не мислех, че вече нещо може да ме съсипе така. Бях абсолютно изнемощяла от
плач. За шок и ужас на семейството ми, които виждаха, че бавно, ден след ден се
погубвам. Разяждах се от гняв, унижение, обида, оскърбление, наранено
самочувствие, сринат авторитет, поболявах се от нерви, сълзи, пак нерви и пак
сълзи. Самопогубвах се. Казвах си, че
явно от мен нищо не става. Че явно от всичките тези години не е имало смисъл.
Самобичувах се, че когато имах възможност преди години с предложения от
конкуренцията не си тръгнах, защото бях лоялна. Мятах се от полуживо състояние
до умопомрачение.
И тялото ми не издържа. Поддаде. Повярва и
то, че не е добро, че е необичано, ненужно. Разболя се. От рядка болест, за
която даже не бях чувала. Е, аз обичам да уча, всеки ден, поне по едно нещо
ново. И за нея научих. Тотално се срутих. Даже от леглото не можех да стана. По
същото това време една вечер мъжът ми излезе да кара колело и до късно не се
прибра. Когато влезе беше със счупени ръце. И двете. Едно детенце изкочило на
велоалеята и той, за да не го блъсне набил спирачки и през глава паднал на лактите си. Тежки дни бяха. Нямаше
кой една супа да ни направи, нямаше кой една дреха да изпере, нямаше кой един
хляб от магазина да ни купи. Трябваше да се надигна. Освен за себе си, трябваше
да се грижа и за него. Нямаше кой друг. Малко, по малко, ден след ден изчиствах тялото и душата си, счупеното
заздравяваше, слънцето пак си пробиваше път през измитите (от мен!, успях,
намерих му колая) прозорци. Сърцето ми пак започваше да тупти, беше си събрало
парченцата, беше се изчистило от мръсотията, беше си намерило мястото, там от
ляво. Очите ми пак виждаха кра(сивото). Душата ми пак искаше.
И аз разбрах. Видях след всичко изчистено
кое се е криело под пластовете натрупвана нечистотия. Разбрах, че ми е дадена
година за почивка, за оттегляне, за размисъл и равносметка, за нови начала. Но
начала написани на бяло, на чисто. Не закърпени, не замазани, не хвърлени като
прах в очите.
Разбрах, че съм късметлийка. Защото аз
вътрешно отдавна бях готова за промяната, за новото учене, за новите хора в
живота ми, за ново качество, за пространство и простор. Бяха ми дадени не ръце,
които да ме носят, бяха ми дадени криле, на които да полетя. Защото ми бяха
изпратени изпити, които аз преодолявах с лекота. И навсякъде, където решах, че
можех да отида, виждах очи, които ме искаха до себе си, Спечелих поне десет
конкурса ( включително и такъв с 492 кандидата). И не, не мисля, че съм с нещо
повече от някого. Но вече повярвах, че нося в себе си нещо различно, мама все
ми го повтаряше, нещо чисто и неподправено, гарнирано с добър опит и ясни, широко отворени очи, през които
прозира сърцето. А то не може да лъже.
Сега вече знам. Всяка промяна е за мое добро.
Всеки нов ден е едно ново начало. Хубавите неща се случват на хубавите хора.
Заслуженото идва след дълъг труд. И остава за дълго.
След толкова много даване, сега и на мен ми
бе дадено. Сега знам! Аз просто имах an year off.
Време е за моят единствен и неповторим миг. Той ме
очаква!
Вярвам!
One moment in time - Whitney Houston
Една частица време Всеки ден, който изживявам искам да бъде ден, в който да вложа най-доброто от себе си. Единствена съм, но не и сама, а най-успешният ми ден предстои.
Разбивах сърцето си при всяка спечелена битка, за да усетя сладостта от победата, сблъсквах се с болката, падах и ставах, преминах през всичко, това толкова много ми напомня.
Искам само една частица време, в която да съм повече от това, което мисля, че мога да бъда. Когато изгубя тръпката да мечтая, когато всички отговори са ми ясни - дай ми една частица време, в която да бъда галеница на съдбата, в тази частица време, ще почувствам, ще почувствам вечността!
Живеех за да бъда най-добрата, искам всичко, няма време за губене. Предначартах си планове и сега държа своя шанс - тук, в ръцете си.
Искам само една частица време, в която да съм повече от това, което мисля, че мога да бъда. Когато изгубя тръпката да мечтая, когато всички отговори са ми ясни - дай ми една частица време, в която да бъда галеница на съдбата, в тази частица време, ще почувствам, ще почувствам вечността!
Ще си победител за цял живот, ако сграбчиш тази частица време и я направиш своя блестящ момент!
Искам само една частица време, в която да съм повече от това, което мисля, че мога да бъда. Когато изгубя тръпката да мечтая, когато всички отговори са ми ясни - дай ми една частица време, в която да бъда галеница на съдбата, в тази частица време, ще бъда, ще бъда свободна!
Tази публикация отлежава вече почти година, но тъй като навлизаме в сезона на ягодите, розите, галещото слънце и приятните вечери на открито, реших че е дошло време да я споделя. Нарекох я "Песента на розовите листенца", защото, докато ги берях те нежно ми нашепваха обещания за красиво бъдеще, за розово-захарни дни, за нежност, така присъща и на тях, и на мен, за царствено величие, толкова царствено, каквото може да има само тя- царица Роза. И не ме излъгаха, топяха се в устата, а ягодово- сметановото вълшебство разгръщаше още по- богато и по един удивителен начин, техния царствено - деликатен вкусо-аромат.
А ето ги и тях:
Прекрасни са, нали, толкова розови и нежни.
За направата им ще са Ви нужни розовите листенца на една ядлива роза. (по принцип всички рози са ядливи, но маслодайните са с много наситен аромат). 1 белтък и фина кристална захар. Още: голяма тава, хартия за печене и... търпение.
Измивате много внимателно и старателно листенцата и ги оставяте да изсъхнат на стайна температура. Поставяте ги в тавата, в която ще ги сушите, застлана с хартия за печене. Намазвате всяко листенце с белтък и овалвате и от двете страни в кристална захар. Оставяте на проветриво място, без пряк слънчев достъп да се изсушат. Това отнема около ден-два. За да не се прашат бихте могли да покриете с фин плат или тензух. Вашите листенца са готови и чакат да украсят поредния Ваш творчески шедьовър.
,
А в случаяЯгодова райска торта със сметана и розови листенца.
Продукти:
120 г масло на стайна температура
35 г кристална захар
100 г пудра захар
80 г брашно
50 г нишесте
4 жълтъка + 2 белтъка
кората на 1 лимон
1 ч. л. бакпулвер
1 щипка сол
за крема:
500 г маскарпоне
200 г кондензирано мляко
100 г сметана за разбиване
100 г пудра захар
1 пак. желатин
300 г ягоди
Белтъците разбийте с кристалната захар, маслото с пудрата захар. Добавете жълтъците и всички сухи съставки. Накрая смесете двете смеси внимателно и изпечете на 180 С до порозовяване. Разрежете на блатове след охлаждане.
За крема разбийте маскарпонето с пудрата захар и сметаната. Разтворения и набъбнал желатин загрявате на водна баня без завиране до пълното му разтваряне. Охлаждате. Сипвате при маскарпонето и добавяте кондензираното мляко. 1/3 от крема отделяте за украса, а останалите 2/3 смесвате с измитите, почистени и нарязани ягоди и част от по - дребните розови листенца. В тортена форма поставяте единия блат, отгоре част от крема и отново блат- крем. Оставяте за около 3 часа в хладилник тортата да стегне. Останалия за украса крем нека стои извън хладилника. След стягането на крема изваждате тортата от формата и измазвате отстрани с останалия крем. Украсявате по желание с розовите листенца.
Чудесна е нали, толкова нежна, райски вкусна и топяща се по небцето. Поднесете с подходяща напитка. Чаша просеко например страхотно допълва вкуса на рая ☺ и топлите летни вечери.
