Кръстина и райските ябълки



Този пост започвам с ясното съзнание, че след прочетената на един дъх вчера книга вече няма да съм същата. Много обичам книги, които ме разтърсват из основи, карат ме да мисля, да чувствам, карат ме да ставам по - добра и да крача напред по- смело. Една от любимите ми авторки - Красимира Кубарелова. Знам, че съм пристрастна, защото и тя като мен е варненка и тя обича своя град и работи в почти същата сфера, както и аз. Но както тя казва в книгата е от "моите хора", хора с душа, а не само меркантилна обвивка. Аз ги наричам хора с вътрешност. Ако още не сте чели предишните две книги от същата авторка (Стари шлагери и крем брюле и Розов храст и сладко от смокини), направете го. Жанрът е дамска проза или т. нар. чиклит, но сигурна съм ще откриете нещо от себе си.

"За мен умрели хора няма. Има хора, с които съм започнала един разговор, а има и други, с които дума не съм обелвала, освен "здравей, здрасти". Те може да са живи, но за мен са умрели, тоест не съществуват."

" Не плачете за умрелите. На тях им е по- леко. Живите остават на тази грешна земя и правят всичко, което трябва да бъде направено. Ние, мъртвите, плачем за живите. Когато вали дъжд и мокри косите, когато летният вятър милва лицето, когато първата снежинка се разтопи в дланта - това са сълзите ни...".

" Винаги, когато бях добра, бях щастлива, а ако не ме застигнеше добро, просто не се обръщах назад. Вървях си напред. И си личеше, че пътят ми ще е дълъг. Защото, когато вървиш сам по пътя, той ти се струва много по- дълъг."

"...няма бивш мъж или жена в живота на човека. Определено ти е да се срещнеш с известен брой хора и те те правят по- различен: понякога по -тъжен, по- огорчен, дори по- озлобен. Но такъв, какъвто си, ставаш едва когато се срещнеш с определен брой хора. Те те правят човек. И нещата, които преживяваш с тях или заради тях. То всъщност е заради теб самата. Но още не знаеш това. И страдаш, а не би трябвало."

"Ако някога пак се събера с мъж, то искам той да знае да прави вино, а ако той не може да прави, аз ще го науча, защото знам рецептата, дядо ми я каза..."

"Поколения минават, докато мъжете от една фамилия се научат да правят вино. И много деца порастват, докато жените разказват истории, от които се раждат приказки... Има мъже, които не могат да правят вино. Да могат да поръчват и да го правят са две различни неща. И ние, жените, винаги безпогрешно усещаме кой може да прави вино и кой може да пие вино. А мечтаем за мъжете, които могат и двете. ... Но има хора, които не могат да пият вино. И да почувстват жена не могат. И да любят не могат."

А аз бих казала, че има хора, които не знаят да четат книги. Не знаят колко са загубили. Това е един друг, чуден свят.

Още малко от моят свят

Тази година Св. Валентин, Трифон Зарезан и Задушница се празнуваха в един ден. Това е нашата маса за закуска в очакване на Св. Валентин.
Задушница
Трифон Зарезан
Пролетни багри и настроение
Летен десерт приготвен от моя син
Торта "Палма" по случай 15 годишнината на моето момченце
Еклерова торта за Голяма Богородица

Снимки от моят свят

Няколко снимки от моят свят, които все нямам време да кача. Първата е от есенната ни разходка с моя син в парка и разбира се любимото животно - Мечока.
Това вече е нашата трапеза за Новата 2010 година.