Кростини  с яйца

За 4 порции:

4 резена селски хляб

2 домата

4 яйца

шепа маслини без костилки

2 скилидки чесън

магданоз

зехтин

сол

Запичаме резените хляб до златисто, натриваме ги с разрязана скилидка чесън и ги напръскваме със зехтин. Яйцата приготвяме "на очи". Върху всеки резен слагаме резенчета домат, върху тях яйце, поръсваме с маслини и магданоз.

Много ароматна, вкусна, лесна, засищаща и бюджетна вечеря.

Мечи лук # 3

 

• „Ххехех, колко много и вкусна пролетна храна – зарадвало се мечето и потъркало доволно лапи след дъъългия зимен сън в хралупата, покрита с борови иглички. После се завтекло към горската полянка, покрита с мечешка храна и си устроило мечешко угощение., на което поканило всички верни мечи приятели. Три дни яли, пили и се веселили. И аз бях там, и аз похапнах и сега ще ви разкажа.

☺☺☺☺

Ами нали съм мечколюбител и нищо мечешко не ми е чуждо, много, ама много обичам да похапвам мечи лук (левурда, див чесън или както там още се знае).
За ползите от мечия лук ТУК и  ТУК, а днес две нови предложения от мен:

 

Картофена тарта с мечи лук

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За форма с d=24 см

1 кг картофи

1 връзка левурда (мечи лук и див чесън)

1 яйце

100 г кашкавал

Сол

Пипер

Сух магданоз

Няколко сушени доматчета

Зехтин

Сварените и обелени картофи намачкваме с преса, може и на по - едри парчета, добавяме подправките и доматите, яйцето и смесваме всичко добре. Много вкусно е, ако се добави и натрошено сирене. В намазнена форма трамбоваме добре сместа, запичаме в предварително загрята на 200 С фурна до порозовяване крайчетата на тартата. Наръсваме с настърган кашкавал. Сервираме топло или студено с чаша вино или айран по избор.

Ядем с мечешки апетит!

Песто с мечи лук

1 връзка левурда (мечи лук, див чесън)

1 шепа сурови или запечени (по избор) лешници

1 шепа спанак

Сол

Зехтин ½ ч.ч.
По желание 100 г пармезан
Вода при необходимост

Пасирайте до хомогенна смес всички съставки. Ако сместа е прекалено гъста добавете вода или зехтин.

Сервирайте върху вкусно хлебче.

А сега след като доволно сме потъркали мечото стомахче, може да подремнем на сянка.

Вкусни почивни дни и топла меча прегръдка от мен ☺

Петъчна доза мъдрост:

Има съдба, която братя ни прави,
никой сам не върви в своя път.
Каквото в чуждия живот направим,
към нашия собствен намира път.

                                             Едуин Мар Кам

 

 

　

Fettuccine con spinaci e tre leche или спаначени фетучини три сирена

   Мммм, лятото е в разгара си, на мен ми се привиждат италиански плажове, френска Ривиера, морска и средиземноморска храна, безгрижие, хладни нощи и студено бяло вино. И прегръдка на любим човек, топлеща, галеща, мека....
До отпуската ми има цели три месеца, затова засега само мечтая. Наваксвам в мечтите и стигам далеч, далеч, чрез атмосферата у дома, в хасиендата и храната, която приготвям, те не са нищо друго, а цел да ме отведат далеч отттук, от тази препълнена Варна, с тълпите туристи, мръсотията, която оставят след себе си, задушния многолюден върволяк...все неща, които така ме уморяват. Само утрините са мои - хладни, нови, чисти, безлюдни. Тогава изгрява една нова и свежа Варна, моята Варна.

И в този дух са вечерите ми, когато искам да забравя работния ден, да се отпусна, да поговоря с любими хора, с лека храна и чаша хубаво бяло вино.

Ето ги моите италиански фетучини, със стръкче мечта за жаркото слънце на Италия и една от любимите ми кухни.

спаначени фетучини
скаморца
любим кашкавал с подправки (моят е ето  този )
моцарела
половинка сметана за готвене (малка опаковка)
риган
чесън на прах
стръкче босилек

Сваряват се фетучините в подсолена вода със струйка зехтин. В тиган разтапяме сирената заедно със сметаната и подправките. Поднасяме със стръкче пресен босилек и чаша изстудено бяло вино. Buon appetito Ragazzi.



Петъчна доза мъдрост: Когато играта приключи и царят, и пешката се връщат в изходна позиция.



Прекрасни слънчеви дни ☺

Тарта с тиквички от Лигурия

Лигурия е област в Италия, част от бившето Генуезко кралство. Оттам именно е идеята за тартата.

За тестото:

450 г брашно
250 мл топла вода
3 с.л. олио
щипка сол


Плънка:

3 малки тиквички
1 глава лук
2 скилидки чесън
150 г ориз
2 яйца
100 г настърган пармезан
100 г по - твърдичък кашкавал
риган
олио
сол


Омесваме меко тесто и оставяме на топло за 30 мин. Ориза сваряваме до полуготовност. Тиквичките нарязваме на ситно и задушаваме за кратко. Прибавяме нарязания лук, чесъна, ориза, сирената, подправките и яйцата. Объркваме добре.
Тестото разделяме на две топки, едната леко по- голяма от другата.
В намаслена тавичка полагаме по голямата топка, предварително разточена, така, че краищата да излизат от стените на тавата. Изсипваме плънката. Покриваме с другата топка, която сме разточили до размерите на самата тава. Краищата на долната кора подгъваме, така, че да се запечата като тортичка. Можете да надупчите долната или горна кора, или пък и двете, за да има къде да излиза парата при печенето и да не остане тартата клисава отвътре. Печем на 180 С до приятен загар на тестото.

Подходяща е за обяд или вечеря с чаша червено или бяло, според вкуса.

Да ви е сладко.

Петъчна доза мъдрост: "Най- голямата грешка - да паднеш духом" - Майка Тереза

Спаначени мини кюфтенца

Здравей скъпи читателю :) и добра среща в любимото ми място за релакс и положителни емоции. След кратко отсъствие една бърза рецептичка, много вкусна и сравнително лекичка за изпълнение и консумация.


За 30 бр.
400 г спанак
4  средни, сварени и настъргани картофа
200 г  натрошено сирене
1 яйце
джоджен
магданоз
черен пипер






За панировката:
2 яйца
100 г прясно мляко
галета
сол, черен пипер

За сосчето:
1 кофичка гъсто кисело мляко
4 скилидки чесън
2 с.л. лека майонеза
копър
сол

Спанака се измива добре, накъсва се на дребно и се задушава в 2 с.л. мазнина за кратко. Смесваме го с настърганите картофи, сиренето, яйцето и подправките. Омесваме добре всички продукти. С мокри ръце правим малки топчета и ги овалваме в галета. Подгответе си по- голяма тавичка, за да ги слагате в нея. Яйцата за панировката разбиваме заедно с прясното мляко и подправките. Потапяме последователно топчетата в млечната смес, галета и отново в млечна смес. Пържим на сравнително висока температура. Отцеждаме на домакинска хартия. Преди поднасяне заливаме със соса, който сме приготвили като сме разбили млякото и майонезата, пресовали сме чесъна, а копъра сме нарязали на ситно и овкусили със солчица.

Добро допълнение е изстуденото бяло вино или биричка.


И понеже тези дни не съм особено словохотлива директно към поредната петъчна доза мъдрост :
"Never regret, if it is good - is wonderful. If it is bad is experience."

И поздравче за теб: Ела, наша е нощта

Златна есен

Такава жълта есен не сме имали отдавна във Варна. Може би защото хубавото време продължава и през ноември. Толкова е хубаво! Докъдето окото ти стига се простира жълт килим от листа. Вдигнеш ли поглед нагоре небето отново сякаш е жълто,  с тук таме мяркащи се бяло - сини облачета. Пожелавам си и през почивните дни да продължи цветната и топла есенна приказка.
А от моя прозорец се вижда ето това дърво. Толкова е златно та чак не ми се пускат щорите вечер, а сутрин нямам търпение да ги вдигна, за да му се любувам.

Често се шегувам, че живея кацнала в клоните на едно дърво. Живея на първия етаж, за повечето хора това е ужасно, но за мен сред клоните на дървото сред цялата зеленина напролет, сред пълната сенчеста корона лете и златните краски през есента е невероятна възможност да усетя природата близо до себе си в големия и прашен град. А мои верни приятели са най- дребните и мили дървесни обитатели, моите любими врабчовци. Мога да седя до прозореца и да ги наблюдавам с часове, скокливи, чирикащи и едни такива тумбестички.

Показвам нашата есенна вечеря - карфиолена запеканка с пармезан, лека и вкусна, събрала в себе си много аромати. Топла вечеря и чаша бяло вино, какво по- хубаво за петъчна вечер.

Утре е Архангелова задушница, не забравяйте близките си, които вече не са сред Вас.

Много слънчеви почивни дни.

Бабина гозбица

Лятото вече е към края си, дните стават по - прохладни и вече по- често приготвям разни нещица. В събота обикновено е моят пазарен ден и аз отивайки там отново се натоварих с всевъзможните дарове, които изобилното лято ни предлага. Почти никога нямам колебание какво да сготвя. Така и сега без да се замисля сготвих любимата гостба на моя баща, приготвяна му в миналото от неговата баба, предавана у дома от поколения. Може би повечето от вас я правят в различни варианти. Ето и моят:

За 6 порции:

4 зелени пиперки

2 патладжана (баба им казва сини домати)

4 големи домата

2 с.л. доматено пюре

1 глава чесън

1 връзка магданоз

сол

олио за пържене

Пиперките измиваме, подсушаваме и изпържваме цели без да почистваме от семената и дръжките. Така те стават по- вкусни, запазват аромата и соковете си по - добре.  Използвайте дълбока тенджера, пръскат доста. За да намалите пръскането посипете малко солчица в олиото. Патладжаните измиваме, нарязваме на шайби и потапяме за половин час в силно подсолена вода, за да изтече сока им. След това отново изплакваме и отцеждаме. Изпържваме до зачервяване от двете страни. Не ги прегаряйте. Нека останат по- мекички. Докато се пържат настъргваме на едро ренде доматите. В мазнината, в която сме приготвяли зеленчуците запържваме почистения и нарязан на едро чесън.  Добавяме доматите, пюрето, разтворено в малко хладка вода. Оставяме соса да се редуцира и прибавяме пиперките и патладжана към соса, колкото да клокнат два - три пъти. Ястието овкусяваме със сол и много магданоз. При поднасяне непременно предвиждаме голяма бучка сирене в порцията на всеки, както и няколко скилидки чесън и хлебец.

Гарантирам, че ще си оближете пръстите. Да Ви е сладко.

GONDOLA QUATTRO FORМАGGI

Любовта на гондолиерката
(или ладийки от тиквички с четири вида сирена)

Напоследък съпружето все по- рядко е в къщи, когато не е до -късно на работа строи фамилната къща заедно с моя баща. И по тази причина аз все по- често съм сама и ми е пусто у дома без него. След тежкия му ден гледам винаги да го изненадам с нещо вкусно, нали затова е жената - да бъде сърцето на дома. Тъй като той много обича тиквички във всякакви варианти (както и аз междувпрочем), а и сега е сезонът на този изключително крехък и вкусен зеленчук му направих пълнени тиквички с 4 вида сирена. Нарекох ги "Любовта на гондолиерката". Резултата - изключително вкусно лятно предложение, да не кажа, че направо си облизахме пръстите.

За 3 порции:
3 малки крехки млади тиквички
1 ч.ч. замразена царевица
1 ч.ч. течна неовкусена сметана
3 листчета ементал
1 непълна ч.ч. натрошено краве сирене
малко синьо сирене
1 яйце
1 ч. л. каперси
няколко листенца зелен лук
1-2 скилидки чесън




кашкавал за поръсване
зехтин
сол
черен пипер
майорана

Тиквичките издълбаваме с помощта на специален уред или малка лъжичка. Във вряща подсолена вода слагаме издълбаните тиквички, за да ги попарим за кратко. Не варим, нужни са около 50-60 сек. Веднага след това ги потапяме в ледено студена вода. Отцеждаме. Издълбаната смес накълцваме добре и я слагаме да се задуши с царевицата и малко мазнинка. След около 2-3 мин. добавяме нарязания на дребно лук, сметаната, сирената (ементала е накъсан на лентички), подправяме със сол, пипер и майорана, добавяме чесъна нарязан на много тънки филийки, каперсите, объркваме с яйцето. То ще ни служи за спойка.

В намаслена тавичка поставяме тиквичките, запълваме със сместа и наръсваме с кашкавал. Покриваме с фолио и печем около 15 мин в загрята на 200 С фурна. Махаме фолиото, запичаме до зачервяване кашкавала и сервираме с чаша добре изстудено бяло вино или бира, според предпочитанията. Хапваме с апетит и в спокойствието на домашния уют.

Да Ви е сладко!