В събота бях в един от старите Варненски квартали. Не бях стъпвала там от времето, когато учех в гимназията. И останах очарована. Не бях виждала по - чист и подреден квартал от този (може би с изключение на Аспарухово, но той е отдалечен). Около моя блок е нещо страшно, направо ме е срам, че живея в "най- добрия град за живеене". Дупки, пепел, мръсотия и единственото, което виждаш е терасата на съседа, почти вътре в твоята, и една стена от новопостроени кооперации. На мястото на старите схлупени двустайни къщурки сега са изникнали блокове. Капацитетът никак не е предвиден на мястото на 100 квадрата да построиш 1200, но... това е днешната реалност. Плахите ми опити да засадя малко цветя около дръвчето пред блока се оказаха меко казано смешни. Още на следващия ден цветята бяха затрупани с кучешки и други потайности, от които да разбереш какво са хапвали съседските деца. Та окото ми се изплакна и повярвах отново, че не всичко е загубено и все още има чувство за красота в душите ни. Всъщност винаги съм се възхищавала на необикновената способност на българката да създава и от малкото кътче - рай за очите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар