Открих Фабио Воло съвсем случайно и останах завинаги при него. Защото стилът, точната преценка и изказ ме намериха точно в момент, когато потънах до дъното. А оттам, както знаем се оттласкваш най- силно. Явно имах нужда от нещо разтърсващо, дълбоко интимно, крайно съкровено и много прецизно изказано, за да открия себе си. И да се изчистя. Донякъде. Все още продължавам с чистенето. Вътрешно....и външно. Ще успея, защото знам какво търся и към какво се стремя. Най – хубавото наистина предстои.
Книгата е уникална, наистина препоръчвам на всяка жена да я прочете. Още повече, че Фабио Воло за пръв път пише от името на жена и показва завидни познания за нежната психика ☺. С пожелание тази книга да достигне до повече нуждаещи се от здрав начален тласък и старт в търсенето на желаното. И с молитва, надежда и възхита за смелостта на всички, които съумеят да намерят другата половинка на ябълката ☺
Отскоро чета с молив в ръка. Оказва се добра практика. Извадките по- долу са малка част от дълбоките прозрения, до които героинята стига. Дано се харесат.
- Всяка жена би трябвало да срещне мъж, който да я хване за ръка и да я отведе към собствената и интимност. Мъж, способен само с прегръдка да сложи в ръцете ти цял един живот.
- В моя характер, в моя начин да бъда, съществува нещо, което ми убягва, нещо, което не си обяснявам и не разбирам.
- В живота има мигове, моменти, частици от секундата , в които едно „не“ може да се превърне в „да“. Години наред чаках животът ми да се промени, но сега вече знам, че той е очаквал аз да се променя.
- Бих си позволила лукса да видя какво ще се случи. Винаги си вършила това, което останалите смятат за правилно. Позволи си грешка: дай си пространство за грешка и пространство за израстване.
- Има моменти в живота, в които трябва да съумееш да спреш навреме.
- Чувствам се сама в тази къща, в този брак, чувствам се сама дори, когато се возя с него в колата.
- Истината е, че той не можеше да отговори на очакванията ми. Никога не съм искала да ги изразя пред него, защото желаех да ги види и удовлетвори, без да го поискам направо.
- Няма го удоволствието от споделянето, прилича повече на обикновен отчет, на списък със случки, без никога да се промъкне ново чувство. Не живеем заедно, заедно убиваме времето. Глупаво сме си мислели, че две обединени нещастности могат да родят щастие. Връзката ни така и не ни избави от собствените ни самоти. А в очите на останалите нашият брак е за завиждане. Описват ни като щастлива двойка.
- „Изграждане на връзка“. Колко пъти съм чувала тези думи. Но връзките не се изграждат, а се изживяват, и докато живееш в тях, укрепват. Сега го разбрах. В противен случай се изчерпват. Не би трябвало да се дават обещания, никой не може да заложи на себе си в бъдещето. Ако спазваш обещанията, рискуваш както в моя случай да създадеш една балсамирана връзка.
- Грешката сама по себе си няма кой знае какво значение, има значение това какви ставаме след тази грешка, какво влияние ни оказва, как ни променя. Можеш да станеш една по- добра ти. Кой би могъл да го каже?
- Да бъдеш щастлив за мен не означава да не се чувстваш зле. В моето щастие има място и за меланхолия, както и за присъщите ми слабости.
- В онзи момент от живота си все още изпитвах нужда да знам как е изживял, как е възприел другия това, което сме направили заедно, за да съумея да oценя. Фактът, че не ми се обади повече, ме караше да гледам на срещата ни като на не толкова специална, все едно бъдещето би могло да отнеме или да добави нещо към онова, което бяхме изпитали. Трябваха ми години, за да се науча да разпознавам стойността на преживяното в момента, в който ми се случва, а не по това, което става на следващия ден.
- В живота ми вече имаше място за неочакваното. Бях се освободила от натрапчивата необходимост да държа всичко под контрол.
- Това, което желаех преди, сега не ми е достатъчно. Дори къщата в която живея, вече не е наредена така, както бих искала да бъде в момента. Ако някой ден имам нова, ще е напълно различна.
- Това са въпроси, на които само времето може да отговори. Сега съм принудена да живея, за останалото се налага да чакам.
- Самотата ме научи да си задавам въпроса какво искам и какво желая. Може да изглежда нещо нормално, но за мен никога не е било така. Научих се да откривам вътре в себе си обхвата и мотивите за своето съществуване. Разбрах, че трябва да искам да бъда такава, каквато ще съм, че не мога повече да живея, за да се харесвам някому, принуждавайки се да бъда такава, каквато не съм. В огледалото в тази къща видях човека, който чувствам, че съм – жена, която бях забравила и избутала встрани, без да го усетя дори. В ума ми се завърнаха спомени от времето, когато бях малка и си мечтаех да променя света. Преоткрих желанието да знам, да познавам, да разбера. Всяко откритие е прекрасен подарък за мен. Вълнувам се, когато прозра нови значения.
- В жената, която съм, виждам различно бъдеще.
Grazie, Fabio
Петъчна доза мъдрост: Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър - Сенека
