Знаехте ли, че в България се срещат някои от световните енергийни меридиани? Там, където има отрицателна йонизация, изключително мощна алфа вибрация, където хармонията с Вселената и Висшия разум се усещат изключително силно. Чували ли сте за Гела? Това е едно енергийно място в България наред с Рупите, Кръстова гора, Рилските езера, Белинташ, Беглика и доста други, които изобилстват от Космическа енергия. Няма да досаждам, ако се интересувате може да прочетете ТУК. Не съм и голям привърженик на последните тенденции, че едва ли не от България започва света. Не мога, обаче да не отбележа изключитеното спокойствие, което ме заля стъпвайки за пръв път в Гела. Сякаш нежни Божествени ръце успокоиха тялото и ума ми, пренесоха ме в друго измерение, измерение на чистота, не само физическа, в ума ми сякаш се появи бял лист, на който невидима ръка тепърва започна да твори, душата ми се изпразни от всичко и се издигна с лекота над върховете, където се бе сгушил този тъй дивен Рай.
Но нека започнем отначало: Пътувайки през централни Родопи, стигайки до китното и накипрено като млада невеста с. Широка лъка ще ви се прииска да се изгубите из тесните му калдъръмени улички, ще ви замирише на Родопски клин, на вкусен пататник, на топли марудници. Ще захлопат медни чанове, ще писне родопска каба гайда, ще усетите чамовия полъх. Ще искате да останете...
Някога, когато бях мъничка, моите родители ме доведоха тук, в тази внушитела архитектурна сграда. Имаше във времето, което отмина много мисъл за културата в България, за младостта, която възпитаваме и следата , която ще оставим...
Та тук, в тази сграда посред лято пристигнахме две семейства от Варна и поискахме да влезем. Пазача малко се позачуди, но като чу откъде идем, ококори очи и ни пусна. Обухме специални терлици, вървяхме по безкрайни козяци застлани навред и с всяка заглъхваща стъпка потъвахме в тях, потапяхме се надълбокото, в дебрите на българското, в ковачницата на талант и красота. Учителската стая бе малък музей на българщината, а аз се почувствах като в храм. Спомням си много ясно малките, широки метър на метър стаички, прикрепени към всяка класна стая. Тук, както ни обясни този приятен възрастен човек, ако учителя не е доволен и ако ученика не се справя, бива затворен тук, докато не възпроизведе желания звук. Ей тъй се кове отличността. С безкраен труд, повторение, желязна воля и дисциплина, желание, обич и усет.
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си." - цитат из една велика книга, съдба за цял един народ - "Време разделно".
Да, правилно. Тук е роден Орфей. Оттук тръгнал да търси Евридика в близкото Дяволско гърло. Гела̀ с ударение върху "а" означава усмивка. Създадено от траките, които живеели по истинските вселенски закони, това село било населявано от племето на бесите. Нали ви казах, че е едно от окултните и силно енергиийни места на Земята и в частност България! Траките са знаели къде да построят обиталищата си. Природата е уникална. От върха на планината тук виждаш до безкрая, въздухът е изключително благоприятен за такива като мен, на които разредения височинен климат не им понася. Просто дишаш, с лекота, не мислиш, всичко те изпълва с енергия и спокойствие.
Населението тук е само около 50 души, къщичките обаче са поддържани и спретнати. И тихи. Всъщност тишината тук е основополагаща. Когато усетиш тишината всеки шум те изпълва с недоумение.
Няма да възхвалявам хотела, където бяхме отседнали. Ще дам ЛИНК и ще споделя само няколко снимки. Но ви пожелавам искрено да успеете някога да стигнете там. Заслужава си.
Родопчанинът бил буфер между Османката империя и българите. Но той не се предал, останал твърд, това безкрайно мачкане не счупило характера му. И въпреки невероятно трудния живот във всяка къща тук има гайда. Хората по тези места продължават да живеят простичко. Животът много малко се е променил за последните 100 години. Все тъй изкарват животните на паша по безкрайните поляни над селото, обработват земята си примитивно, живеят леко и спокойно. И мъдро. А гости посрещат ей така.
Новата ми приятелка веднага се настани опряла се до мен на грубата, застлана със селска черга орехова пейка.
А сутрин, преди всички с изгрева на родопското слънце, любимият ни сутрешен спорт е ходенето по тревата боси. За да приемем енергията на земното ядро, така силна тук.
Дори готвачките все още не са изпили сутришното си кафе. И си шепнат нещо, да не разбудят посетителите.
На мен обаче, най- върлия ранобудник, правят билков чай, принасят истински планински мед. След малко от един дървен сандък ще извадят една огромна сочна любеница. По- късно ще ми опекат баница... Ей така се започва деня, на чисто, със свежа, истинска храна.
А сега за повода, заради който сме тук и не само. Гайдарското надсвирване в Гела. Изумена бях колко коли натоварени до изтощение с палатки, храна, люде, черги, знамена, покъщнина превземаха баира над селото ежеминутно. После прочетох, че е имало около 6 хиляди БЪЛГАРИ.
Надсвирването е ежегодно и се провежда в първия уикенд на август. Ако и да беше изгарящо слънцето, разделените в различни възрастови групи гайдари, повечето наследници на гелските гайдаджии, доайените - майстори в родопската каба гайда и възпитаници на музикалното училище в с. Широка лъка бяха облечени подобаващо. За желаещите имаше уроци, напълно безплатни, свирнята продължава, докато има желаещи.
Шарена и пищна картина, хора, коли, върволяк, пъплят нагоре като мравки, а стигнеш ли поляните на върха се изумяваш от зрелището, автентични козяци, грънци, пъстрота до Господа. Да се чудиш как неуката българка през вековете е изваяла с майсторство и безкрайна любов толкоз много красота.
И някак настръхваш, прекланяш се пред силата на българското, зачетена тук от японци, унгарци, австралиийци, които наред с българите, а понякога и по- добре от тях тропат истински български хора и ръченици, пременени досущ като нас.
Поляните са осеяни с палатки, хиляди са пренощували под звездното небе.
Урок по родолюбие от земята на Орфей. Тук няма завист между гайдарите, няма надпревара, те заедно настройват инструмените си, искрено се радват един на друг. Защото със сърцето се свири по- вярно, отколкото с пръстите.
Голямо и мало, младо и старо, модерни и не дотам, тук всички са равни, всички пеят, свирят, сърцата туптят, играят, а отсрещните върхове повтарят ехото от гайдите. И сякаш планина и хора се сливат в едно, разтварят се, говорят си и се прегръщат. С обещанието да се слеят пак.
Толкова радостно- замечтани, унесено- влюбени, добри и спокойни ставаха всички. Сякаш Космоса слезе в Гела.
Звукът на гайдата се извисява, докосва крилото на птица, слиза в ниското, обира билките, погалва цветята, целува сърцата на слушателите, после погалва звездите, разтваря се в небето и създава истински, неземен оркестър от звуци, цвят, хармония и благодарност.
А над цялата тази пъстра човешка радост бди Бог!
Обичам те, Гела!
Петъчна доза мъдрост:
Бъди промяната, която искаш да видиш в света
цитати от Махатма Ганди
Око за око и светът ще ослепее!
- Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.
- Силата на мнозинството е наслада за плахите.
- Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами.
- Насилието е оръжието на слабите, ненасилието на силните.
- Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния.
- Мразя привилегиите и монополите. Отричам всичко, което не може да се сподели с масата на народа.
- Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.
- Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.
*** две от снимките не са мои, просто не можах да се вклиня сред множеството, за да снимам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар