Халкидики

    Тази година майските празници бяха доволно много и дълги. Решихме да "отскочим" до Гърция и по - специално Халкидическия полустров. Както знаете разделен е на три ръкава (един от които е Атонския), ние бяхме на най- левия - Касандра. В красиво селище наречено Ханиоти.

Отново ще разказвам най- вече в снимки. Красотата е много голяма и няма нужда от излишни думи. Починахме си прекрасно, от спокойствието дори, свалихме по някой и друг трупнат килограмец :)

 Прекрасно поддържани дворове. Не видях кога и откъде поливат, но цветните багри и зеленината в този иначе горещ климат заслепяват.

 Красиви ресторантчета, сервитьорите те подканят на български да опиташ от вкусната им кухня, тъй позната и у нас. Взаимствали сме много и от тях. Живеят много здравословно, с много пресни плодове и зеленчуци и задължителна почивка по обяд, когато слънцето е непосилно.

 Най- синьото небе и най- чистото море, което някога съм виждала. Без нито една чайка ☺

Тук няма къща без цветя и без тента на всеки прозорец.

 И бяло, навсякъде от любимото ми бяло. А в съчетание със синьото е страхотна свежест.

 Невероятно поддържания парк до нашия хотел, в който правехме дълги зелени разходки сред палми и екзотични растения.

 Гърците са изключително набожни. Неделята е свят ден и службата продължи от ранни зори до късен следобяд. Песнопеният се чуваха в целия град.

и тук не палят свещите си вътре, а на специални затова места при входа на храма. Свещите и тук са безплатни. Храмът тук беше "Св. Николай."

И морско поздравче за всички, дано е хубаво временцето през почивните дни, за да посетим и варненския плаж и да не загубим шоколадовия Халкидики тен :)

Петъчна доза мъдрост:

"You are unique... Just like every one else." - Kirsty Bell

Яйлата - природен феномен и тракийска мистика

Привет. Няма да разказвам на дълго и на широко за това природно чудо. Разказа ми ще бъде в снимки. Знам, че всеки, който реши може да намери достатъчно информация в интернет пространството. Ще посъветвам, обаче, да отидете по възможност през първата седмица на май, когато цъфти дивия божур. Ние бяхме там на Великденска разходка ( последната седмица на април) и той беше още само напъпил. Искрено препоръчвам.

 кристално чиста вода, в която плуваха делфини

 заставаш на ръба на скалата и ти се иска да полетиш, хоризонта е някъде там и те очаква

 прекрасните ми родители - с майка манекенка и баща фин млечен шоколад, да се чудиш как съм се пръкнала такава съвършена топчица ☺☺

 някои от скалите са достъпни само откъм морето, където има и пещери, в които казват пиратите спирали корабите си, за да скътат заграбеното

прекрасна екопътека към крепостта и близките тракийски гробници





хе-хе, здравейте...или до нови срещи, защото най-хубавото на местата, които оставят място в душите ни е обещанието пак да се върнем.

Петъчна доза мъдрост: 
"To be happy at home is the ultimate result of all ambition." - Samuel Johnson

Великденска плитка с шоколадова плънка

Ехеее, забравихме се май ☺. Блогът е преместен, с ново име, но все сме си същите, с малко повечко бръчици по лицата само. Нищо, важното е в сърцето да няма бръчки от мъка, другото е неизбежно. Светлите празници дойдоха и отминаха, посрещнахме ги с много слънце, заредихме се за дни напред с радост и топлинка. Сборихме се с красиви яйчица, опитахме от вкусния козунак, който мама успя да направи с помощта на своя верен помощник. Без неговата ръка в омесването му май нямаше резултата да е тъй задоволителен.

Ето и рецептата, която можете да направите  и без повод. Просто опитайте:







Плитка с шоколадова плънка:

450 г брашно
100 г меко масло
3 яйца
100 г захар
1 пак. суха мая
125 мл прясно мляко
20-ина шоколадови бонбони с цяла ядка (тук бонбони Айсберг пасват идеално)
1 бял шоколад
1 ампулка ванилия
филирани бадеми

В подходящ съд сипете млякото и захарта. Затоплете леко на котлон или в микровълнова. Добавете маята и изчакайте да шупне. В пресятото брашно направете кладенче и счукайте яйцата, мекото масло и кваса. Замесете меко, еластично тесто, не добавяйте брашно, ако лепне по ръцете или ако е много рядко, нека е съвсем малко. Брашното ще ви подведе. Месете с намаслени ръце, тестото ще го поеме и ще остане меко. Оставете в леко затоплена фурна да увеличи обема си двойно. През това време в блендер натрошете бонбоните и шоколада. Нека не са съвсем ситни парченцата, за да се усещат ядките. Измесете още веднъж бухналото тесто и разделете на две. Разточете на дълъг правоъгълник с дебелина около 1,5 см. По протежение на всеки един сипете от смления шоколад. Сплетете красиво и сложете в намазана обилно с масло незалепваща форма. Посипете със захар и филирани бадеми. Оставете в затоплена фурна да бухне още веднъж. Изпечете на 190 С до красив загар, проверявайки готовността с шишче.






И нека кажем нещо за месенето на козунаци. В стаята следва да е достатъчно топло и да не става течение. Всички продукти трябва да са на стайна температура. Всеки един етап е добре да се спазва стриктно  и изчаква доброто бухване. Не добавяме брашно, защото козунака става много сух. Ако трябва да добавим нещо, то нека бъде масло. И накрая, но не на последно място, тъй като това е обреден хляб, нека приготвянето му става с добри помисли, в добро разположение на духа, не го месете, ако сте ядосани или нервни. Вашата добра енергия ще се предаде на хляба и благопожеланията, които сте изрекли, месейки го ще стигнат до всеки член на семейството ви.






 Една нетърпелива ръчица открадва първото яйце ☺ Дано са светли дните ви. Бъдете много щастливи и благодарете на Бог за всичко, с което ви е дарил.

Петъчна доза мъдрост:  "Слънчевата светлина мисли, че е по- бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината е винаги там първа и я очаква. - Тери Пратчет

 

 

 












Отмяна

Да си похваля хубавото дете. Имам си вече отмяна от повечето домакински задължения ☺. Може почти всичко да направи сам, само пералнята още не му доверявам, че там е сложно...А иначе супички, тутманици, основни ястия, хе-хе, не ни се опират. А как красиво умее да ги поднесе! Истинско удоволствие е един голям вече Георги. И истинско богатство. Бях приятно изненадана от симпатичните рибни кюфтенца, които само с една идея указание от мен послужиха за един прекрасен неделен обяд. Фантазията беше от него.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

Рибни кюфтенца

500 г рибно филе (при нас 800 г минтай)

кората на 1 лимон

чубрица

1 яйце

галета

3 филийки пълнозърнест сухар

1 малка глава лук

1/2 ч.л. млян кимион

сол

черен пипер

Рибното филе нарязваме на парченца, лука на ситно и хомогенизираме в блендер. Овкусяваме, добавяме яйцето, лимоновата кора и накиснатия във вода, отцеден сухар. Оформяме с мокри ръце кюфтенца, които оваляни в галета, пържим в маслена баня. Сервираме върху картофено пюре с чесново сосче (по желание).

Хм...и докато малкия човек готви, мама има време да се отдаде на една нова страст - декупаж (салфетна техника). Първото произведение - ето това ковчеже за бижута. Бях подготвила снимки стъпка по стъпка, но видиш ли колкото и да ги търсих после, така и не ги открих. Нищо - следващия път. Засега само крайния резултат. Като за пръв опит съм доволна. И си го ползвам ☺

И в петъчния заледен, мразовит и мрачен последен ден на януари да споделя поредната доза мъдрост: "Воловете орат бавно, но земята има търпение."

За смисъла

В живота, когато загубиш посоката, знай, че Бог е винаги някъде там и ти показва, че има смисъл да продължиш. По пътя напред.

Благодаря ти, рожбо. Ти си моето хубаво дете!

И понеже вече трябва да сме празнично настроени, а не тъжни, нека покажа малко от коледното настроение в нашия офис. Красота създавана всяка година за нас, служителите. Благодаря ти, Кейт, за грижите, за невероятните творчески идеи и за топлината, с които ни даряваш при всеки празник.

Петъчна доза мъдрост: 

Ако на 20 не си направил всички грешки, на 30 не си хванал верния път, а на 40 не си удовлетворен от материалното си положение, значи за нищо не ставаш. - Японска поговорка

Фенерите

Обещах да разкажа за моите странствания и вече добре завърнала се, с избистрени впечатления, мога да кажа ето тук бях. 

Комплекс "Фенерите", с. Кметовци. Разположено е в самия географски център на България, в Габровския Балкан, селцето не е така известно, както автентичното, отстоящо само на 4 км. с. Боженци. Но пък комплекса носи своя чар и личен магнетизъм не само с чистия въздух, но и с гледката, която се открива пред теб - широколистните гори на Централен Балкан, сега потънали в сняг, птичките, които те събуждат на сутринта, меката топлинка, идваща от локалното парно отопление и осигуряваща невероятен зимен комфорт. Впрочем, както е известно всички селца околовръст носят все същите имена, дали началото си от малките махалички на първите заселници в тях - Боженци, Черневци, Донинци, Трапесковци....и така цяла плеяда "ци", някои от които само с по няколко къщурки.

Комплекса е построен през 1865 година и в наредбата на вътрешния си двор много прилича на манастир. Кълдъръменият двор е потънал в чимшир, а навсякъде - по чардаците, в механата, под стрехите висят прочутите фенери, дали името на едноименния комплекс. Персоналът е любезен и ненатрапчив, помислено е за всички удобства - през подовото отопление в банята до всеки детайл в наредбата, поради предстоящите празници. 

Ще останем очаровани от механата, в която прави ми добро впечатление има много копривени и спаначени гозби, които както ни уверява колоритния сервитьор:" Опитай бе, тук ги правим." Пивко тъмно червено вино, домашен вкусен суджук, поднесен на дървена плоча, топла питка, гъбки, цървулки... Менюто е богато и те предизвиква да вкусиш автентичните балкански гозбици. Тропнахме и хорца с празнуващата тук фирмено парти голяма компания. Ееех, какво повече му трябва на човек.  

Аз обаче най - впечатлена ще остана от закуската и мястото на поднасянето и на следната сутрин. Достойна беше за 5 звезден хотел. Много богата и вкусна. Прави ми впчеталение, че грамажът на ястията тук не е като във Варна. Двоен е. И не само тук. На идване и връщане ще спрем да обядваме в  любимото Велико Търново. В заведения с прекрасни гледки към реката и паметника на Асеневци. Поразиха ме както интериора, създаващ неимоверен уют, така и огромните порции, които честно казано няма как да довършиш. 

Решите ли да останете във Фенерите повечко, а то си заслужава, можете да отидете пеш по 4 екопътеки до Боженци например, както направихме ние и да опитате там в прочутата "Шекерджийница" турско кафе на пясък и греховно сладки баклавички с локум. Навсякъде са застлани български черги, а търговците стоят пред дюкяните и те приканват с усмивка да влезеш. Наблизо са пещерата "Бачо Киро", "Етъра", "Трявна", "Узана", в района има повече от 20 манастира, можете да полетите с парапланер, да пояздите кон или просто да се отпуснете до забрава с книжка в ръка и да потънете в спокойствие и тишина.

Ето така, в последния ден на есента, навръх Мечкин ден и в първия от зимата завършва последното за 2013 година пътуване. До пролетта ще си бъда у дома и ще се наслаждавам на топлината и спомените си. 

До ново пътеписване.