Странно е как хората се забравят. Колко бързо вече не забелязваш нечия липса. Довчера си делил радост и скръб, тревоги, страхове, празнували сте заедно, помагали сте си, плакали сте и сте се смели едновременно, обичали сте и сте мразили, докосвали сте се, срещали сте хора и погледи, мечти и мисли, празнували сте всеки нов ден, всяко ново начало, усмивките ви са се събирали в една. Поделяли сте леглото в съня си, удряли сте тънкостенни чаши за наздравица, подавали сте шала си в студени зимни дни. Били сте нещо повече от приятели. Душата на единия е била огледало за другия. Най- фините кътчета на душите ви са се познали и са пожелали да се слеят. Знаели сте всичко един за друг и въпреки това сте се обичали.
И хоп съдбата ви хвърля на различни страни, някой решава, че може да си играе с живота ви, или просто Бог така е решил... Чувате се известно време, след това всеки се завърта в своя кръговрат, от който трябва силен тласък, за да бъдеш изхвърлен. И ти е мъчно, и болно, и се дразниш, защото разбираш, че си се лъгал. Че приятелството явно не е било, онова, което и през водовъртежи и бури да премине, все цяло ще си стои, неопустошено ще излезе. Разбираш, че явно не е било твоето приятелство, а може би дълбоко в себе си ти все пак си го знаел. Мъничкото червейче на съмнението малко по малко е разяждало здравото ти и щастливо сърце, така добре кътащо това удобно приятелство. Mоже би е имало нужда да си тръгне от твоя живот, било е счупено приятелство. И приемаш, че дори, когато си обичал приятел през две трети от своя живот, понякога това може да свърши. Че ако накрая си изгубил всички свои приятели на Земята, трябва да ти е останал поне още един приятел и този приятел да е вътре в теб.
Ще минат дни, а може би години, сърцето ще се отвори за ново приятелство, ще го намери, ще го познае, ще го обгрижва и ще го пази, ще го погали и ще го гушне като бебе, надявайки се то да е истинското, неподправено и неподвластно на всички географски, времеви и човешки разстояния.
Скъпи читателю, посетителю на моето уютно кътче, в навечерието на 3-ти март, един от най- важните и святи празници във вековната ни история, днес, когато България празнува, ти пожелавам да не забравяш и губиш нито един приятел, да имаш верни другари, сродна душа, да помниш славната си история, да не се отделяш от корена си, да го чуваш, да го пазиш и тачиш. Да цениш повече от всичко свободата, своята и на народа си, към който си избрал да принадлежиш. За да пребъде България.
Петъчна доза мъдрост: Sois belle et tais toi
Няма коментари:
Публикуване на коментар