Черен петък

       Откакто се помня, петък е моят най- любим ден от седмицата. Още от малка, от съвсем съвсем мъничка Нина. Петък означава край на детската градина и два дни изпълнени с щастие у дома, заедно с моите мама и татко. Петък по- късно означава край на училището и два дни пак у дома, без училищни звънци, изпитвания, математика, физика, химия – все неприятни за мен неща. Сега, като работеща, пораснала Нина, петък е специален ден за мен. Дългочакан.

Многообещаващ, изпълнен с друг вид енергия. Най- любима ми е петък вечер. Тогава си позволявам да си почина истински. Не готвя (само в петък!). Тогава поръчвам храна или се храним навън, на ресторант, сами или с приятели. Понякога просто си купуваме нещо и си правим нощен пикник край морето... Не чистя (само в петък!). Петък вечер е време без спорт, само бавно лежерно прибиране по улиците на моята Варна, наслаждавайки се как деня отстъпва място на здрача... Понякога си купувам цветя. Петък вечер е време за домашно SPA, време за мен. И когато някой или нещо помрачи и зачерни този мой любим ден, той се променя, става един такъв натежал ден, неискан и необичан.

          Този петък през ноември е "черен петък". Черен не само заради милиардите по света, които се втурват да грабят, трупат, ламтят за още и още потребление, мръсотия на планетата, ненужни боклуци. Аз се изтощавам от тази нелепост. Изморявам се от всичкия този народ тръгнал да потребява. Не си купувам нищо от т.нар. "черен петък". Това е моят начин да уважа земята, която ме е приела и която ме храни. Отказвам да се поддам на тази масова истерия, на тази повличаща тълпа , на тази изцеждаща силите и джоба психоза.

 

 

 

 

            Този петък наистина е черен. Някак тръгна така от сутринта. Изчаквайки една кола да завие, момичето, което караше ми се развика: " Айде пресичай, бе!". Като човек отказващ да кара кола, не разбирам хората, които се изнервят толкова много, шофирайки. Щом това ти причинява такъв стрес, ами не го прави. После се замислих, че момичето може да си има свои проблеми. Може детето ѝ да е болно, може тя да е болна, може да си има други, тривиални грижи. Та, поздравих близките ѝ роднини мислено. После, ами после просто ѝ пратих любов и пресякох. Така черно тръгна този петък. През деня в работата все тъй мрачно продължи.
        Но от опит знам: когато тунелът е тъмен, в края има светлинка. И моят петък ще свърши така. С блесналите светлини на града, примигваши примамливо и топло в мрака.... До следващият чакан петък. 

Петъчна доза мъдрост: "Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам." - Пауло Коелю