В очакване на детството

   Очаквам утрешния ден, сякаш е мой празник. Може би, защото утре пак ще съм на работа и няма да бъда с детето си. А то, вече макар и голямо пак ме помоли: " Ще излезеш ли в отпуска?" И за кой ли път се почувствах виновна, че работата не мога да оставя, а него - да.  И  понеже утре няма да мога да бъда до него, а не исках да му дам просто пари, за да отиде да се почерпи в Макдоналдс, реших да му направя едни малки ордьоври. Нарекох ги "Малкият принц".

 













На 1-ви юни мама ни подаряваше по една розичка. Аз вече подарих своя подарък, закрепих го с ръчно изработено послание и благодарих на Господ, че ме дари с такова добро дете.
   Използвам повода да честитя празника на всички български деца и да им пожелая щастливо детство, свобода да следват мечтите си и криле, за да могат дълго да летят с тях.
  Ще си позволя да предложа рецептата  за малките сандвичи, които взаимствах от корифея в готвенето - моята муза Мими.

 Ордьовър "Малкият принц"



Нужни са ни:
6 филийки бял хляб за тостер
6 кошнички за мъфини (по възможност продълговати)
6 красиви вързалки
3 сварени яйчица
7 рулца от раци
1 краставица
4 парченца топено сирене и по желание майонеза (аз не сложих).

Изрязваме корите на филийките и ги намазваме с топеното сирене. Отделно в дълбока купа настъргваме  яйцата, нарязваме рулцата от раци и краставицата, която "обелваме" на тънки лентички с помощта на белачка. Сместа слагаме върху филийките, завиваме на рулце, пъхваме в кошничката и завързваме с канапчето.

Понеже на мен тази смес ми излезе доста, с остатъка напълних издълбани краставички, от издълбаното направих освежаващ тараторец. А изрязаните кори на хляба приготвих на крутони за крем супички или като добавка към зелена салата например. Така е, при мен рядко се хвърля храна. По света има толкова гладни хора. Към храната трябва да се подхожда с уважение.

Приятна вечер и до скоро :)