От доста време отлагам направата на тази торта, исках да излязат малко по- хубави на вкус ягоди, но така и не дочаках нашенските ароматни и топящи се в устата червени плодчета. Нищо и така се получи, показателно е, че свърши за точно два дни, което у дома се случва изключително рядко. Свежа торта с вкусна шоколадова подложка и много фин и лек крем, а ягодите потопени в шоколад и ядки дават един съвършен завършек на това прекрасно сладкарско изкушение.
Продукти:
за блата:
100 г шоколадов кувертюр
150 г шоколадови бисквити
12 коктейлни черешки
100 г натрошени сурови бадеми
75 г краве масло
за крема:
1 с.л. натурално нишесте
70 г захар
1 пак. пудинг сметана
300 мл мляко
250 заквасена сметана
4 с.л. портокалов ликьор
200 г извара
700 г ягоди
за украса:
10-12 ягоди
50 г шоколадов кувертюр
натрошен крокант
филирани бадеми
В блендер натрошете бисквитите с бадемите и разтопеното краве масло. Шоколада разтопете на водна баня и смесете с подложката. Добавете черешките. Объркайте добре до хомогенна смес. Форма за торта със саморегулиращ се ринг застелете с хартия за печене. Изсипете сместа и добре уплътнете дъното на формата. Оставете в хладилник за 3 часа.
Сместа за пудинга смесете с нишестето и разтворете в малко мляко. Останалото мляко кипнете заедно със захарта, добавете пудинга и го сгъстете. Прибавете сметаната, след охлаждане добавете изварата и ликьора. Измитите и почистени ягоди нарежете на ситно и добавете към крема. Получения крем изсипете върху студения блат, изравнете и сложете в хладилник за 4 часа.
Шоколада за украсата разтопете, потопете в него ягодите и веднага оваляйте в натрошения крокант. Панирайте тортата с филирани бадеми.
Да ви е сладко.
И сега искам да споделя своята съпричастност и мъка към загиналите невинни жертви по време на маратона в Бостън. Абсурдност, нечовешка жестокост, не мога да повярвам, че това се случва в един уж цивилизован вече свят. Но най-много ми е мъчно, толкова много, че дори ме боли като си помисля за десетките деца останали с ампутирани крайници в следствие на тези ужасяващи събития. До вчера те са били като всички останали свои връстници, бягали са и са се усмихвали, и с невинните си детски сърца нищо не са подозирали. А днес....днес вече част от тях я няма...и сигурна съм, че тази част, която липсва е някъде там в душата им ,завинаги осакатена и помрачена. Жестока, отвращаваща несправедливост. Моля се Бог да им даде сили, за да намерят смисъл да продължат...
"Много сили и обич трябват, за да се победи съдбата, която не зависи от личността. Но една личност, която има ценностна ситема, винаги остава над избора, определен от природата. И налага своя избор" - прочетено някога, някъде във виртуала.
Да бъдем силни и да се обичаме.
Благодаря, че споделихте деня ми.
Искрено, искрено ви обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар