Казват пред смъртта всички сме равни. Както и, че на оня свят никой нищо не е отнесъл - освен греховете и тайните си. Когато, обаче пред теб застане Архангел Михаил - най- силния от седемте ангели, които винаги стоят пред престола на Бог, много важно е дали ще те дари със златна ябълка или ще ти подаде горчива чаша, както вярват отколе българите. Освен за страшния съд, този празник ни напомня и за ангела - пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е негов верен помощник, защитник и наставник. Михаил, казват значело Бог. Но Михаил бил по божията воля глух - за да не чува жалбите на осиротелите. Ето защо толкова много почитаме светеца, защото празника е един вид надлъгване със смъртта, давайки му дял от нашата трапеза, приготвяйки му курбан или опичайки обредна пита - Рангелова. И не забравяйте, когато Ви подават хляба - поемете го с две ръце и изречете благослов.
За днешния празник хляб не успях да опека, но сварих житце, както повелява традицията. Снимка не му направих, защото то житото е ясно - древна и основоположна храна.
Ще предложа обаче едни бонбонки - тип трюфели, които се чудих как да нарека и детенце заключи - "Мамо, приличат ми на Ferrero Rocher". Приех сравнението за попадение и ако решите да си ги направите, ето рецептата:
4 пълни с.л. нутела
16 бр. обикновени бисвити
1 с.л. масло
125 г маскарпоне
смлени орехи
Смесваме мекото масло с нутелата. Бисквитите блендираме, добавяме шоколада и маскарпонето. Объркваме добре и поставяме сместа в хладилник, за да стегне. Оформяме с леко намазнени длани и овалваме в орехчета.
Много вкусни се получиха, свършиха за отрицателно време, но това изглежда ще са последните трюфели за дълго време напред. Поомръзнаха ни май.
И заедно с петъчната доза мъдрост, която гласи: "Не унивай. Нужни са и дъжд, и слънце, за да се получи дъга.", ще пусна и нещичко, което от известно време стопля дните ми. Новата песен и видео към нея на Невена Цонева. Далечен, носталгичен спомен за един голям талант - Паша Христова. И нека в днешния празничен ден да намерим време и отидем в църквата, да запалим свещица и за мъртвите, и за нас - които сме тук и си спомяме с обич за тях. И дай Боже повече такива даровити деца за България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар