Златна есен

Такава жълта есен не сме имали отдавна във Варна. Може би защото хубавото време продължава и през ноември. Толкова е хубаво! Докъдето окото ти стига се простира жълт килим от листа. Вдигнеш ли поглед нагоре небето отново сякаш е жълто,  с тук таме мяркащи се бяло - сини облачета. Пожелавам си и през почивните дни да продължи цветната и топла есенна приказка.
А от моя прозорец се вижда ето това дърво. Толкова е златно та чак не ми се пускат щорите вечер, а сутрин нямам търпение да ги вдигна, за да му се любувам.

Често се шегувам, че живея кацнала в клоните на едно дърво. Живея на първия етаж, за повечето хора това е ужасно, но за мен сред клоните на дървото сред цялата зеленина напролет, сред пълната сенчеста корона лете и златните краски през есента е невероятна възможност да усетя природата близо до себе си в големия и прашен град. А мои верни приятели са най- дребните и мили дървесни обитатели, моите любими врабчовци. Мога да седя до прозореца и да ги наблюдавам с часове, скокливи, чирикащи и едни такива тумбестички.

Показвам нашата есенна вечеря - карфиолена запеканка с пармезан, лека и вкусна, събрала в себе си много аромати. Топла вечеря и чаша бяло вино, какво по- хубаво за петъчна вечер.

Утре е Архангелова задушница, не забравяйте близките си, които вече не са сред Вас.

Много слънчеви почивни дни.