Есенни листа

Ооо, колко студено стана навън! Сякаш е зима. Само жълтия килим по улиците все още напомня, че е едва ноември и мразовитата зима тепърва предстои. По това време неизменно се сещам за малкото лястовиче на Ангел Каралийчев от приказката "Майчина сълза":

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.


Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
 
Много, много мъчно ми става винаги, когато чета тази приказка, сякаш нещо ме хваща за гърлото и ме задушава. А на сина си я прочетох само веднъж, когато беше мъничък. Той толкова се разстрои, че ми забрани повече никога да не му я чета.
 
 
И в духа на мрачния есенен ден, сгушени в топлото одеалце с чаша чай в ръка ни се прияде нещо  сладичко. Сътворих едни есенни листенца, много подходящи за похапване с кисело млекце или за мишкуване по никое време :)))
 
 

 

 

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно
1 ч. л. бакпулвер
1/3 ч.ч. овесени трици
2/3 ч.ч. кафява захар
1/2 ч.ч. шоколадов чипс
1 яйце
малко цитронена есенция
2/3 пак. чисто краве масло,нарязано на парченца и оставено съвсем леко да се отпусне
 
Брашното пресяваме с бакпулвера, добавяме захарта, триците, шоколадовия чипс. Прибавяме маслото, яйцето и есенцията и бързо замесваме тесто, което да е със средно твърда консистенция, така че да може да се разточва без да лепне. Оставяме за половин час в хладилника, покрито с фолио за свежо съхранение да отпочине и да стегне, защото се е размекнало от топлината на ръцете.
Разточваме на кора с дебелина около 1,5 - 2 см и изрязваме формички. Аз предпочетох цветчета. Печем в предварително загрята на 180 С фурна до покафеняване на крайчетата.
Охлаждаме върху решетка.
 
С нетърпение очаквам да се спусне вечерта и семейството да се събере на топличко.
 
Вкусни и уютни почивни дни.