В живота на всеки човек, семейство, дом, настъпват дни на раздяла завинаги с обичани и близки хора. Тази събота е Голяма Задушница, тогава, когато си спомняме за душите на всички, които не са сред нас вече. Хубаво е да можем да отидем до близката църква и да запалим свещица, да подържим малка искрица от пламъчето, горяло в душите на мъртвите. И да си пожелаем по- малко загуби да имаме, повече радостни дни, светло да е в душите ни и да гори светлината от делата на тези преди нас. А ние да следваме пътя им достойно.
Една тишина наляга сърцето ми в такива дни и само капките от сълзите съпровождат умълчания ми съботен ден. В тишината, тъй натрапчива, но и жадувана, едно странно спокойствие ме обзема, спокойна съм, че те са някъде там, на по- добро място и ме гледат. За тях (и за нас разбира се), за подавка и сладост в тъжния ден - локумени кифлички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар