Довиждане лято!

               

image:www.vratovrazka.com

                  Свърши се! Безкрайното синьо - зелено на моето лято. Свършиха дългите обедни разходки сред прохладата на морската градина, където бързам да се скрия, защото жегите не ми понасят, ама никак. Толкова недолюбван от мен сезон  и поради този факт, не мога дъх да си поема, пред очите ми танцуват от зелени, през виолетови до черни кръгове. Жегата ме притиска, хваща ме за гърлото и ме задушава. Затова бягам към огромните кестени - моят спасител, където е ветровито, прохладно и между буйната зеленина съзирам късче море, крилете на чайка, платноходка и отразяващ се в синьото лазур. Това е моята представа за лято. Побърквам се от тълпите, топлината и изгарящото слънце.
                  Не знам за какво е сезон лятото! Пролетта е надежда, есента богатство, зимата дом, а лятото? Лятото може би е свобода. И аз искам да я докопам, толкова много го искам, че чак понякога изгубвам посоката и не зная къде съм. Като малко дете. И тогава те търся, моя свобода - мечтана, мое лято - лежерно и прохладно, а не изгарящо, моя половина на ябълката, за да постигна вътрешния баланс и целостта, мой духовни учителю, за да ме хванеш за ръка и да ми покажеш посоката, водейки ме по пътя, който трябва да извървя.
                  Мда, понякога не искам да съм силна, искам и аз да се опра на силата и тя да ме води. И вярвам, че ще я намеря. Това е моята равносметка от отиващото си лято на 2013, фатална година. Защото от есента започва църковната Нова година и защото знам и вярвам, тя ще е по - добра, защото ще е моята година. Защото разбрах какво искам и към какво ще вървя - гледка към безкрайното синьо, половинката на ябълката - духовен учител, музика и раздаване в полза на тези, които имат нужда от моята помощ. Това е моят wish list, е може би не в този ред и може би само аз си го разбирам, но важното е че го написах и разбрах какво искам.
                  Затова - благодаря ти лято! За сбъднатите и несбъднати, но осъзнати желания, затова че съм жива тук и сега и мога да усетя галещата ти прохладно - кестенова - с морски пръски прегръдка. И затова, че все още мога да мечтая, въпреки изгубването си. Ще те чакам, обещай ми, че пак ще дойдеш, но този път с поне едно от горните. Доскоро, мое лято!