В самото начало на петъчната публикация искам да честитя празника на всички, носещи красивото име Андрей, Адриан, Адриана и да пожелая да бъдат силни като своя светия, който покорил мечката със своята храброст и сила. Нееднократно съм казвала, че мечката е любимото ми животно. С това топло чувство към пухкавите медуни съм заразила всички около мен. Почти не признавам друг вид плюшена играчка, освен мечето. Мечката за мен е символ на сила, но и на доброта, такава, каквато само едрите хора например притежават. Винаги ми се е искало да мога да прегърна и да се сгуша в мечата козина, толкова топла, кафява и пухкава е тя. Малките мечета са толкова сладки, че мога да ги гледам постоянно и да им се радвам. Да не забравяме, че мечката е един неизучен още феномен, никой все още не е разбрал как така заспива зимен сън и издържа цяла зима без вода и храна в това летаргично състояние, когато междувпрочем се раждат и малките. Повод за тази любов е моята сестра. Тя първа ме оприличи на малко мече, тогава, когато все още бяхме много малки. От тогава неизменно по няколко пъти на ден чувам обръщението "мечо". По- късно съпружето започна да ми казва така и да измисля хиляди разновидности на това нежно обръщение - мече, медун, медведь, Мецана, bear, мечок...Даже запазен знак си имаме у дома, когато се поздравяваме за добър вечер или излизайки сутрин за работа/училище: поставяме юмрук върху дясната или лявата половина на главата си, имитирайки по този начин мечото ухо ☺☻За някой сигурно това е странно, но за нас е един вид мил ритуал.
Разказах ви много за моята меча любов, а както е известно мецанката е лакома и обича да си похапва. За днешния ден освен традиционните царевични зърна ще има и есенна наслада, по- сладка и по- ароматна и от мед.
Продукти:
за 4 порции
2 дюли
4 кубчета локум
шепа орехови ядки
захар на вкус
микс за канелени рулца (или канела, индийско орехче, кориандър, куркума, кафява захар)
В огнеупорна тенджерка с капаче (можете да използвате някакъв малък гювеч) наливате вода и подслаждате с две с.л. захар. Слагате измитите дюли и задушавате под капак във фурната на 200 С за около 30 мин. Така дюлята омеква, но не напълно и е много по- лесна за обработка, отколкото, ако е сурова. Освен това допълнително се подслажда от сладката вода, която е поела. Охлаждаме леко, разполовяваме и изчистваме семките. Наръсваме обилно с канеления микс, нарязаните на малки парченца локумчета и ореховите ядки. Наръсваме с малко водичка. Включваме фурната само на горен реотан и на последния ред за поставяне на тавичката слагаме без капак, колкото да се зачерви. Локумчетата се разтопяват в канелената смес, орехите придобиват приятен вкус, а дюлите се ароматизират страхотно.
Сервират се леко топлички. Много лесен, полезен и вкусен десерт.
И сега в последния есенен ден, който във Варна е почти летен, цели 18 С е, от утре започва баба зима, искам да ти пожелая скъпи читателю прекрасни почивни дни, пълни със златни падащи листа, последни топли лъчи и много вкусни, топли и обичливи моменти.
Днес няма да има мъдрост. Ще има мечешко посвещение:
Мецанината премяна
Повея ветрец от чука,
довея листец от бука.Намери си го Мецана,
проводи бързо покана
до трима тънки шивачи —
черни бръмбари, рогачи.
Дойдоха те при Мецана —
да й ушият премяна.
Седнаха турски на сянка
под една гранка от джанка,
три дена пяха и шиха —
премяната й ушиха.
Пуста премяна зелена —
нещо бе лошо скроена.
Кога я Меца надяна —
много й дълъг сукмана:
през три се дола простира,
всичкия репей събира.
Асен Разцветников
Меча прегръдка и поздрав от мечата хралупа, пълна с топла шума, борови иглички и шишарки, ухаеща на мед, круши, къпини и... дюли :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар