Писмо до теб

"Ти си моето ангелче!" - това ми казваш най- често, когато се събудиш и със зелените си дяволити очички ме поглеждаш с най - прекрасния поглед за всяка жена и майка на света. Двете ти бузки се разтягат в блажена усмивка. Протягаш ръчички и аз се сгушвам в твоята мъничка, топла прегръдка. Иска ми се времето да спре! Потъвам между пухкавите пръстчета, които нежно ме галят. Как да ти обясня колко много те обичам, как да ти покажа, че бих преобърнала Земята, за да бъдеш ти здрав и щастлив. Обичам те свидна рожбичко, няма по- свята и чиста обич от майчината. Само този, който не го е изпитал, няма да го разбере.

Вчера получих SMS - "Обичам те, скъпа майчице.". Не можах да разбера полетях ли, потънах ли, усмихнах ли се, заплаках ли, не знаех къде съм, исках да го покажа на целия свят.
Даряваш ме с толкова много нежност, радост, любов, болка, безпокойство, тъга и с най- великото чувство - значимост.
Благодаря ти за това, което си. Ти си моята най- голяма надежда. Не зная какъв ще станеш някой ден. Искам само, когато мен вече ме няма да съм оставила един стойностен Човек. Вярвам в теб, мило мое дете и съм сигурна, че ще бъдеш истински мъж. А докато мога ще се радвам на най- великия дар - това да съм майка на син като теб.

Обичам те............завинаги.


Мама

Писмото участва и печели награда от конкурса "Прекрасно е да си майка" на сп. Аз жената, проведен през далечната 2005 год. Реших да го публикувам с единствената цел да не го изгубя и да остане като спомен. Спомням си, че когато го показах на сина си, той (тогава ученик в първи клас) се разплака неудържимо. Поиска ми го преди няколко дни (вече е на 18) и аз го издирих доста трудно. Иначе това е моментното ми настроение тогава, написано е на един дъх, както повечето неща при мен ( за добро или зло). Майка ми обичаше да ми казва, когато бях малка, че всичко в мен е една стихия. Мъча се, много усилия полагам това да не е така, въпреки да не съм убедена, че липсата на страст във всичко, което правя, би ме отвело на правилното място. Без тази обич към всичко, с което се заемам няма да съм аз - стихийната, неуравновесена, понякога много тъжна, понякога безпричинно весела, понякога притихнала, а понякога невъобразимо шумна, но винаги с вяра в доброто у хората и в утрешния ден.