Bounty (дар)

Есента е в разгара си в средата на октомври и поради това щедра на дарове. Багрите са навсякъде и са полудели, по дърветата, в тревата, в ярките плодове, събирали слънце цяло лято, дори по бетонираните улици, засипали с жълт килим всяка свободна пролука. Красиво е, цветната палитра е безкрайна, слънцето е слязло ниско и е нежно в този красив сезон. Не те изгаря, а те гали и нашепва нещо за предстояща раздяла, сякаш с последна и нежна целувка се сбогува с теб обичан човек, с който ще се срещнете чааак догодина.

Имам прекрасната възможност да прекарвам обедната си почивка в любимата морска градина. Разхождам се и събирам красота, очите се пълнят, тялото се отпуска, цялата нервна и дихателна система се прочиства макар и за кратко. Когато се уморя да вървя посядам на пейка и наблюдавам морето. А то е сякаш нереално. Потънало в мъгла, никакъв шум и никакво вълнение не излиза оттам. Сякаш не е жива вода, а картина на умел художник. Корабите като че са забодени с топлийки и не помръдват, хоризонта не се вижда, небето е само на сантиметри надвиснало над заспалата морска повърхност. И въпреки това е красиво. Наистина красиво. Цялата тази сивота обаче е разкрасена от оранжевите дървета от двете ми страни, от пъстрата черга под нозете ми, зеления бор пред мен,  грак на вранка, шум от падащо листо. А зад кафевия жълъд наднича страхливо катеричка, искам да я заснема, но тя е срамежлива и все още не е готова за фотосесия. Неволното движение на ръката ми я е стреснало и тя се шмугва някъде в листака. 

Трябва да вървя, 60-те минути безвремие отлетяха невъзвратимо. Тръгвам с тихи стъпки, не ми се нарушава този земен покой, само на метри е шумния булевард. Навеждам се и поемам в ръка топлия кафяв кестен пред мен. Кестенът е моето любимо дърво - силно и могъщо, същевременно нежно, защото много бързо прихваща всяка болест. Най - красивия цвят през пролетта, най - успокояващия плод през есента. Държа го в ръката си и поемам от силната му енергия, част от моите ненужни товари преминават в него и той без да роптае ги приема от мен, за да ме пречисти и успокои. 

Назад към офиса, ще отмине неусетно и този петъчен следобед в очакване на хубавите почивни дни. Тази седмица беше много луда и сега ще се поглезя. Себе си и обичаните от мен хора с нещичко любимо - bounty (на бълг. дар). Под формата на любимите трюфели.

за около 40 бонбона:

200 г кокосови стърготини

250 г рикота

150 г захар

какао на прах

50 г печени лешници

50 г смени  орехови ядки

Смесваме кокоса, рикотата и захарта до хомогенна смес. С мокри ръце оформяме топчета, в които поставяме по един лешник. Овалваме в какао или смлени орехи. Поставяме в хладилник и след около 2 часа поднасяме. Бонбонките са много сочни и ароматни.

Петъчна доза мъдрост: Понякога един живот не е достатъчен, за да намериш себе си. Но ако някой все пак успее, останалите не му прощават. Не се надявай, че ще простят и на теб. А и не е необходимо. Важното е, че ти вече знаеш кой си и какво искаш от живота