Малко встрани от пътя, между Стара планина и Средна гора бликат извори. Там, някога по път незнаен минал трагично загиналия руски княз Павел. Селцето тогава наброявало около 10 фамилии, всички те преселници от съседното китно село Турия. След откриването на минералната вода и в чест на благородния княз селището започва да се нарича Павел баня. По - късно е обявено за град.
Тази година ние избрахме именно това място за нашата годишна почивка и мисля, че не сгрешихме. Толкова спокойствие, чистота и зеленина отдавна не бяхме срещали. Градчето е пълно с малки и кокетни хотелчета. Мисля, че почти няма къща, която да не дава стаи под наем.
Направи ми впечатление многото на брой самостоятелно почиващи и най - вече жени, но и мъже не липсваха. Поради изключително благотворното си влияние върху опорно - двигателния апарат, минералните санаториуми са пълни, непрестанни процедури, гимнастики, подводни упражнения и какво ли още не, за да отпочинат и се "наместят" поизкривените от много труд посетители. За да е най - пълноценна почивката, трябва да се остане поне десетина дни. Иначе казват, няма никакъв смисъл.
Покрай многото свободно време, можете да посетите близкия язовир Копринка, да наловите рибка или просто да се полюбувате на красотата и спрялото време. И да се удивите какво може да сътвори човешката ръка. И как понякога човек остава безсилен пред творенията си.
Наблизо е долината на Тракийските царе. В могилата Голяма косматка е открита гробницата на Севт, владетеля на цяла Тракия няколко века преди нашата ера. В гробницата са показани златни предмети и накити, маската на Севт, както и околоочника на коня му, с който е погребан. Влизайки вътре те побиват тръпки, толкова много древна и окултна среда. След това посещаваме Казанлъшката гробница, първа намерена и възстановена, под егидата на ЮНЕСКО. 
На следващия ден започваме обиколката си от центъра на Павел баня, красиво и много зелено място, посещавайки първо паметника на Цанко Комитата, най - младия Ботев четник, оцелял през много войни, родом от тук, починал на 90 години. Поклон пред саможертвата му.
Посещаваме и брястът - дърворезба. Едно от няколкото най- стари брястови дървета на Балканите. Погинало преди няколко години за съжаление след масово измиране на брястовете в Европа, но запазено, след като местен дърворезбар го оформил художествено и оставил за поколенията.
Посещаваме и храмът Св. Георги, паметник на културата в близкото село Габарево, както и Джанановата къща - приютявала Апостола по време на престоя му в този край.
Обядваме с местни специалитети и се насочваме към китното селце Турия, дало началото на Павел баня. А то наистина е много живописно. Посещаваме първо местния храм.
А след това и главната атракция на това сгушено в полите на Сърнена Средна гора райско място - родната къща на Чудомир.
Няма да преразказвам, думите, които прочетох и заснех там, казват много.
В беседа, траеща около 30 мин те превеждат през всички етапи на розоварния процес още от турско робство до днес, запознават те с бита на местното население, има богат асортимент от продукти с розово масло кой от кой по- примамливи, които да си закупите от местната бакалийка. А накрая, еееех, накрая след дълго скитане сред рози, пауни, фазани и бели гълъби, насред чакълестата пътечка Ви очаква кафе и мелба с розово сладко. 
На връщане поемаме към Тъжанското ждрело, което по удобни за разходка пътечки води до природния резерват Джендема. Тук в Национален резерват Централен Балкан е райско място за планинарите. Освен изброените можете да стигнете и до Козя стена, Райското пръскало, Стенето и много, много други. Намираме и красива чешма, построена във вид на параклис от незнайна ръка, наблизо пеят хлопките на стадо мили кравички, които минават на сантиметри от теб, устремили се напред и нагоре в търсене на сочна храна. Тук, въпреки делничния ден имаше семейства, дошли на пикник край чешмата, в удобната прегръдка на планината.
След няколко дни на забрава, удоволствие, плуване в минералния басейн и препичане на шезлонга край него, след добра храна, добър въздух, хубав масаж и красота, докъдето погледа ти стига поемаме обратно на дълъг път към родна Варна. Казвам дълъг, защото на връщане решаваме да покажем на малечко още от невероятната българска история и красота. Поемаме към прохода Шипка и първата ни спирка е храм - паметника в с. Шипка, а оттам и самия връх. Естествено не се возихме на кола до там, въпреки че има предвиден път. За да оцениш, да изживееш, да настръхнеш и се преклониш пред подвига, силата и себеотричането трябва да изкачиш стотиците стъпала, да погледнеш от върха на паметника и тихо да поблагодариш на героите, дали живота си, за да си ти, тук, сега....
Всичко това, обаче оставям само в снимки. Думите са безсилни, а и излишни пред величието на тези места.
Няма коментари:
Публикуване на коментар