Есенна наслада или печена дюля с локум и орехи

В самото начало на петъчната публикация искам да честитя празника на всички, носещи красивото име Андрей, Адриан, Адриана и да пожелая да бъдат силни като своя светия, който покорил мечката със своята храброст и сила. Нееднократно съм казвала, че мечката е любимото ми животно. С това топло чувство към пухкавите медуни съм заразила всички около мен. Почти не признавам друг вид плюшена играчка, освен мечето. Мечката за мен е символ на сила, но и на доброта, такава, каквато само едрите хора например притежават. Винаги ми се е искало да мога да прегърна и да се сгуша в мечата козина, толкова топла, кафява и пухкава е тя. Малките мечета са толкова сладки, че мога да ги гледам постоянно и да им се радвам. Да не забравяме, че мечката е един неизучен още феномен, никой все още не е разбрал как така заспива зимен сън и издържа цяла зима без вода и храна в това летаргично състояние, когато междувпрочем се раждат и малките. Повод за тази любов е моята сестра. Тя първа ме оприличи на малко мече, тогава, когато все още бяхме много малки. От тогава неизменно по няколко пъти на ден чувам обръщението "мечо". По- късно съпружето започна да ми казва така и да измисля хиляди разновидности на това нежно обръщение - мече, медун, медведь, Мецана, bear, мечок...Даже запазен знак си имаме у дома, когато се поздравяваме за добър вечер или излизайки сутрин за работа/училище: поставяме юмрук върху дясната или лявата половина на главата си, имитирайки по този начин мечото ухо ☺☻За някой сигурно това е странно, но за нас е един вид мил ритуал.

Разказах ви много за моята меча любов, а както е известно мецанката е лакома и обича да си похапва. За днешния ден освен традиционните царевични зърна ще има и есенна наслада, по- сладка и по- ароматна и от мед.

Печена дюля с локум и орехи

Продукти:

за 4 порции

2 дюли

4 кубчета локум

шепа орехови ядки

захар на вкус

микс за канелени рулца (или канела, индийско орехче, кориандър, куркума, кафява захар)

В огнеупорна тенджерка с капаче (можете да използвате някакъв малък гювеч) наливате вода и подслаждате с две с.л. захар. Слагате измитите дюли и задушавате под капак във фурната на 200 С за около 30 мин. Така дюлята омеква, но не напълно и е много по- лесна за обработка, отколкото, ако е сурова. Освен това допълнително се подслажда от сладката вода, която е поела. Охлаждаме леко, разполовяваме и изчистваме семките. Наръсваме обилно с канеления микс, нарязаните на малки парченца локумчета и ореховите ядки. Наръсваме с малко водичка. Включваме фурната само на горен реотан и на последния ред за поставяне на тавичката слагаме без капак, колкото да се зачерви. Локумчетата се разтопяват в канелената  смес, орехите придобиват приятен вкус, а дюлите се ароматизират страхотно. 

Сервират се леко топлички. Много лесен, полезен и вкусен десерт.

И сега в последния есенен ден, който във Варна е почти летен, цели 18 С е, от утре започва баба зима, искам да ти пожелая скъпи читателю прекрасни почивни дни, пълни със златни падащи листа, последни топли лъчи и много вкусни, топли и обичливи моменти.

Днес няма да има мъдрост. Ще има мечешко посвещение:

Мецанината премяна

Повея ветрец от чука,

довея листец от бука.
Намери си го Мецана,
проводи бързо покана
до трима тънки шивачи —
черни бръмбари, рогачи.

Дойдоха те при Мецана —
да й ушият премяна.
Седнаха турски на сянка
под една гранка от джанка,
три дена пяха и шиха —
премяната й ушиха.

Пуста премяна зелена —
нещо бе лошо скроена.
Кога я Меца надяна —
много й дълъг сукмана:
през три се дола простира,
всичкия репей събира.

Асен Разцветников


Меча прегръдка и поздрав от мечата хралупа, пълна с топла шума, борови иглички и шишарки, ухаеща на мед, круши, къпини и... дюли :)

Шоколадов венец с крем

  Този шоколадов венец много се хареса на малечко, а той рядко харесва нещо изключително много. Обичайната фраза на въпросителния ми поглед за оценка е.. "Става". Ее, щом ме попита кога ще направиш пак, значи оценката е 6+.

Това е един сочен, вкусен и подходящ кекс с плънка за любителите на шоколада.

Продукти:

кекс:

5 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. брашно
3 с.л. какао
3 с.л. топла вода

крем:
400 г заквасена сметана
80 г масло, разтопено на стайна температура
ванилия
150 г пудра захар
4-5 с.л. течен шоколад
1/2 ч.ч. счукани на едро лешници

украса:

50 г шоколадов кувертюр

5 с.л. от разбития крем

3 с.л. прясно мляко

Приготовление:

 Отделяме белтъците от жълтъците. Белтъците разбиваме със захарта до твърд сняг (добавяме на няколко приема по малко захар). Много внимателно прибавяме един по един жълтъците. В малък съд разтваряме какаото с топлата, почти гореща вода на лъскав и гладък, без бучици крем. Леко охлаждаме. Добавяме към яйчената смес и разбъркваме леко. Пресяваме брашното с бакпулвера и смесваме, леко объркваме до хомогенизиране, не бием с миксер, а запазваме въздушната консистенция на тестото. Най-лесно това става със силиконова лопатка.
  Кръгла кексова форма с дупка в средата, намазваме обилно с масло, изсипваме внимателно сместа, леко удряме формата в плота, за да се уеднакви и изпичаме в предварително загрята на 180 С фурна. Готовността проверяваме с шишче. Не препичайте много! Изваждаме от формата и охлаждаме добре. Прерязваме вече охладения кекс на два блата, долния оставяме по - дебел. Много внимателно отстраняваме горния "капак" - трябва да остане цял. Долната половина издълбаваме с ножче и лъжичка, като оставяме около 1 1/2 см борд отстрани и отдолу. Издълбаната част може да замразите за влагане в бъдещи бързи десерти.

  Разбиваме сметаната с маслото, пудрата захар и ванилията. Внимавайте да не останат бучици от маслото, не е приятно. Сипваме крема в издълбаната половина (не забравяйте да отделите за украса), отгоре поливаме с течния шоколад и наръсваме с лешниците. Запечете ги леко преди това, вкусът е по- интензивен. Покриваме с капачето.

   Кувертюра леко разтапяме в микровълнова печка заедно с млякото.. Внимавайте, става за секунди, иначе шоколада се пресича и повече не може да се ползва. Добавяме заделения крем и разбъркваме добре. Украсяваме, като гледаме добре да се стече по всички ръбчета на разреза, за да може той да се запечата и да не се отделят двете половини. Оставяме в хладилника да стегне - поне час.

  Чудесен е, с кафе, горещо какао, мляко,чай... каквото предпочитате. Заповядайте и да ви е сладко.

  Прекрасни, топли, уютни и шоколадови почивни дни ви пожелавам с днешната петъчна мъдрост:

  "Най- приятното усещане- вътрешния мир." - Майка Тереза.

С леки изменения и по вдъхновение от  тук

Солена торта "Шарлота"

  



Уау, какъв ноемвррррри настана, студено, ветровито, треперещо... Време за топъл дом, червено вино, добри приятели и гушкане ☺. Вчера чух по радиото, че 10 сек. гушкане на ден спасява от цял куп болести, ами добре съгласна съм, много приятна превенция е това.
Аз вече си отдъхвам, двете седмици сама на работа вече свършиха и сега съм тук с поредната вкусна рецепта и петъчна доза мъдрост.

   Естествено започваме с тази невероятно вкусна, питателна и красива солена Шарлота. Можете да я направите у дома с или без повод, но и в двата случая гарантирам невероятен успех.

Нужни са ни:

За 4 бр. големи, по- дебелки палачинки:                        За украса:

3 яйца                                                                                  2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. прясно мляко                                                            1 връзка магданоз
брашно за гъста каша                                                        зеленчуци за украса
1/2 ч.л. сол                                                                          (при мен разполовени чери    
сода за хляб                                                                        доматки, маслини, 1 сварено
краве масло                                                                        яйце)


За пълнежа:

5 средни сварени картофа
4 сварени яйца
250 г сирене тип "Дунавия"
200 г месо по желание - сварено, жарено, пушено
200 г сварен грах
100 г майонеза
300 г топено сирене
200 г заквасена сметана
1 връзка магданоз
1 скилидка чесън

Приготвяне на палачинките: Знам, че всички умеете да правите палачинки, но тези трябва да станат по- дебели, затова - разбиваме с миксер яйцата, като постепенно прибавяме прясното мляко, сода ( на върха на чаена лъжичка), солчица. Сипва се пресято брашно, докато получим смес с гъстотата на боза. В силно сгорещен тиган, намазан предварително с масло сипваме по два черпака от сместа и изпичаме 4 дебели палачинки. Намазваме ги със смес от топено сирене (200 г), 100 г заквасена сметана, магданоз и една пресована скилидка чесън. Навиваме ги на рула и ги оставяме да се по-охладят и стегнат малко, а през това време....

Приготвяме плънката: Филето режем на ситни кубчета, добавяме останалото топено сирене, сметаната, сварения грах, майонезата. Отделно се настъргват на едро ренде картофите, яйцата, сиренето. Подправяме с магданоз и черен пипер на вкус.

Сглобка: Обла купа обличаме с фолио за свежо съхранение. С остър намокрен нож разрязваме палачинките на парчета с дебелина 2 см и ги подреждаме по дъното и стените на купата, така че да не остава празно място. Върху така подредените палачинкови парченца изсипваме част от картофената плънка, притискаме добре, отгоре месната, отново притискаме и завършваме с остатъка от картофената или докато свършат продуктите. Изравняваме добре и покриваме с парче свежо фолио. Оставяме в хладилника поне за 4 часа, за да стегне добре.

Украса: В подходяща тортена чиния или поднос обръщаме внимателно тортата, махаме фолиото, измазваме добре с крема сиренето и панираме с магданоз борда. Украсяваме според личните предпочитания. Режем със студен, намокрен нож, много внимателно.

Тортата става доста хранителна предвид всички тези продукти. Повече от едно парче надали някой би могъл да изяде. Пасва добре с бяло/червено вино, светла/тъмна бира, като самостоятелно ястие, обяд, вечеря, като изискано предястие към по-лека вечеря. Доставете си едно удоволствие за студените есенно-зимни дни, когато се заседяваме повечко у дома  и ни е нужна допълнитела енергия. Все пак не прекалявайте.

Вкусни и топли почивни дни с поредната доза мъдрост.... и тя е.. че "Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.

Бързи соленки

Ноември си казва думата вече, мразовити утрини, в които следваш дъха си, тялото търси топлинка, бързо преминаваш през смълчаните улици застлани с жълт килим, обгръща те аромат на печен пипер и пушек от запалените вече тук-там коминчета. Иска ми се да си остана у дома, при детето. И на него тази сутрин не му се ставаше за училище, топлата постеля тегли да останеш още мъъъничко там, сгушен под завивките. Добре е, че идват два почивни дни, в които няма да бързаме за никъде, ще си полежим колкото ни се иска, ще пием топъл билков чай, ще си четем любимата книжка, сгушени в меко одеало.

Но стига толкова мечти, това ще бъде утре, а днес...днес искам да ви напиша рецептата за изключително лесните соленки, които приготвих за Архангелова задушница. Още топли, топли свършиха, отвън са хрупкави, отвътре мекички, много вървят с айран, а може и бяло вино привечер ☺

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно (може и още малко да ви трябва за доомесване)

400 г кисело мляко

1/2 ч.л. хлебна сода

200г натрошено краве сирене

бучка масло

малко солчица

малко мазнинка

Пресяваме брашното в подходящ съд и му правим кладенче, в което изсипваме киселото мляко и содата. Подправяме със сол, добавяме сиренето и омесваме меко тесто. С намазнени ръце правим топчета според личния вкус, които нареждаме в тава, застлана с хартия за печене. В средата на всяка соленка правим с лек натиск на пръстите вдлъбнатинка, в която слагаме парченце масло. Печем в умерена фурна до порозовяване.

Ами това е. Не ми остава нищо друго освен да пожелая по- бързо и леко изкарване на петъчния ден. И да си починете добре, че тежка седмица ни чака (поне мен, колегата е в отпуск, отсега ме боли главата ☺)


Мъдрост на деня: Ако съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца.

Мариновано овче сирене

Наскоро ми попадна хубаво овче сирене, което се прави от наши клиенти за износ. Честно си признавам,че никак не обичам овче сирене, но поради факта, че е предназначено само за износ и не се предлага в родната търговска мрежа се реших да опитам да го мариновам. Пробвах три вида марината и всички ми харесаха много. Сега ще предложа последната -  медено - пикантна. Гарантирам, че специфичния аромат на овче сирене изчезва, вместо това се настанява едно луксозно усещане, наслада за небцето, подходящо предястие, мезе или лека закуска. Поднесете с добре изстудено бяло вино и меко хлебче. Остатъкът от маринатата използвайте като дресинг за салати.

Продукти:

1 кг овче сирене

200 г пресни гъби

няколко скилидки чесън

100 мл бял оцет

1/2 с.л. захар

няколко дафинови листчета

сух риган

 изсушена мащерка

изсушен босилек

бял пипер

лют червен пипер (чили)

зехтин, прибл. 500 мл

2 ч.л. мед

В 200 мл гореща вода разтваряме оцета, захарта, спускаме дафиновия лист и оставяме да заври. Прибавяме гъбите и мариноваме във вряща вода за 5 мин. Отцеждаме.

Сиренето нарязваме на малки хапки и редим в буркан ред сирене, подправки, гъби, чесън, отново сирене и така до изчерпване на продуктите. Отгоре поливаме с течен мед и покриваме всичко догоре със зехтин. Затваряме, разклащаме и оставяме да отпочине в хладилник за около 2 седмици преди консумация, като от време на време разклащаме.

Утре е Архангелова задушница, една от големите задушници в християнския календар, когато си спомняме и почитаме любими хора, които вече не са сред нас. Поверието гласи, че ако до нас бръмне мушица, пеперуда или пчеличка, това е някоя близка душа, слязла от небето, за да ни навести. Спокойствие, светлина и разбирателство в домовете ви за предстоящите почивни дни.




И петъчната доза мъдрост: (на английски е, знам, че няма да има проблем) - Patience and time do more than strenght and passion - Jean De La Fonten.

Млечна прасковена торта

       И този Димитровден дойде....Лятото навън продължава, докога ли? Топло е и все още не сме посегнали към тежките зимно - есенни дрехи, към питателните храни, напротив погледа и сетивата все теглят навън, сред жълтия шпалир от листа, сред мекотата и галещата целувка на последните слънчеви лъчи. Изпращам поредното ято, събирам последната топлинка от пъстрата до пищност природа и не искам този ден да свършва. Прекрасен е, петъчно-есенен, топъл и светъл, жълт и оранжев, вкусен и богат.

   И като далечен и може би последен спомен за отминалото лято ми се иска да го отбележа с нещо фино, леко и ефирно, напомнящо слънце. И ето я - роди се прекрасна слънчева прасковена торта, защото прасковите са едни мини слънца, толкова ароматни, сочни, цветни.

Тортата не е трудоемка, резултатът е божествен.

Продукти:

за блата:

2 пакета бисквити Еверест какао

200 г меко масло

няколко капки ромова есенция

за крема:

1 и 1/2 кофичка плодово кисело мляко с вкус праскова

250 г течна сладкарска сметана за разбиване

1 пак. фикс за сметана

2 с.л. пресята пудра захар

1 пак. желатин

шепа стафиди, леко напоени в ром

за желирания блат:

1 компот от белени праскови в сладък сироп 

2 с.л. кристална захар

1 пак. желатин

Приготовление:

В блендер изсипваме натрошените бисквити, а върху тях на парченца хладкото масло. Всичко смиламе до хомогенна смес. Ароматизираме с ромовата есенция. В тортена форма с диаметър 26 см, предварително облечена с хартия за печене или фолио за свежо съхранение трамбоваме много добре сместа. Отстрани оформяме борд около 2-3 см. Поставяме в хладилник за 40 мин. да стегне добре. През това време приготвяме крема - желатина накисваме във вода за 5 мин. да набъбне, а след това на водна баня при непрекъснато бъркане го разтваряме. Не бива да завира, иначе ще бъде разрушен. Охлаждаме. Сметаната, добре изстудена разбиваме на твърд сняг, към нея прибавяме фикса, плодовото мляко, стафидите, пудрата захар и на тънка струйка желатина. Изливаме върху бисквитения блат, изравняваме и пъхваме в хладилник за 2 часа. Сиропа на компота слагаме на котлона да се затопли добре, без да завира, разтваряме захарта и разтворения по същия начин като по- горе желатин. Оставаме да се охлади. Прасковите нареждаме върху млечния блат и заливаме със сиропа. Оставяме в хладилник за една нощ. Трябва да стегне добре. Много въздушна и лека торта. Сервираме с охладено бяло вино или с чаша газирана вода.

Е, дойде ред и на петъчната доза мъдрост, избрах една на Питагор.

Но преди това нека да ви пожелая топлото време навън да продължи и през почивните дни, да е уютно и вкусно в домовете ви и радостно в душите ви. Слънчев поздрав от Варна.

"Ако можеш да си орел, не се напъвай да бъдеш пръв сред гаргите." - Питагор

Петкова пита

В неделя беше празника на една от най- почитаните български светици - Св. Петка.

Празник, каращ ни да запалим свещица и да се помолим за здравето на близките си, на децата и смирено да благодарим за всички земни дарове, с които сме били възнаградени. И нека идните дни са по - мъдри, по- спокойни, по- ведри, усмивката да не слиза от лицата ни, да приемаме изпитанията като част от пътя, който трябва да извървим, с лекота и мъдрост да ги преживяваме и да излизаме от тях по- силни и по- добри.
Традиционна за празника е Петковата пита (Петков хляб), който се получи изключително мек и уханен у дома, затова искам да споделя рецептата с вас.



Продукти:

500 г прясно мляко
1 пак. суха мая
900 г брашно
2 яйца
2 с.л. олио
2 с.л. захар
1 с.л. сол
краве масло за намазване


Затопляме леко млякото и в него разтваряме маята, добавяме захарта, олиото и толкова брашно, че да се получи гъста каша за квас. Оставяме за около 20 мин, или докато се понадигне и стане на шупли. Замесваме меко тесто с останалото брашно и оставяме на топличко и на завет, за да си почине и да втаса на спокойствие. Трябва да бухне добре. Най - добре това да стане в тава с падащ борд, на която предварително сме облекли стените и дъното с хартия за печене. Печем около 50 мин на долна скара, 180 С, предварително покрита с фолио, за да не изгаря, а след като е почти опечена и без него. Проверяваме готовността с шишче.

След готовност оставяме за около 15 мин. във фурната, а след това охлаждаме върху решетка и мажем с краве масло.  Хапваме топличка с шарена солчица, масълце и хубаво сирене. Любими хора, качествено червено вино и добро настроение в топлия и ухаещ на пресен хляб дом, са задължителната компания.

  Ииии, дано да съм постоянна в новото си начинание, но замислям занапред под всяка публикация да има споделена мъдрост от изминалата седмица. Много обичам да чета, преосмислям, а и помня много от красивите и умни думи на велики хора.
И някак в тон с цялостния облик на блога, с най- важното за мен и като желание за едно ново и добро начало е първата от тях:

"Най- необходимото - домашното огнище." - Майка Тереза.


Топли есенни почивни дни от мен ☺
                              

Бифтек със сос от синьо сирене

Днес ще Ви предложа много питателно и вкусно ястие, което изисква малко повечко време за приготвяне, но пък следват почивни дни и мисля, че ако по една или друга причина сте си у дома, бихте могли да доставите наслада на близките и себе си.

За 4 порции:
4 хубави телешки стека
сол
черен пипер
брашно
слънчогледово олио
краве масло


За соса:
100 - 150 г синьо сирене
500 г течна готварска сметана
2 стръка пресен лук
магданоз


За гарнитура:
микс от задушени зеленчуци (броколи, карфиол, моркови, зелен боб и др. по желание)

    Пържолите начукваме много добре, трябва да станат тънички и овкусяваме със сол и пипер. Оставяме за 24 ч. в хладилник. В дълбок тиган с незалепващо покритие разтапяме маслото и добавяме олио. Наложително е да смесим двата вида мазнина, иначе само кравето масло ще започне да пуши много бързо. Овалваме пържолките в брашънце и ги поизтупваме лекичко. Изпържваме на среден огън, до пълна готовност. Включваме фурната на 100 С, нареждаме готовия бифтек в тавичка, покриваме с домакинско фолио и пъхваме във фурната. През това време в тигана, където сме приготвили пържолите разтапяме синьото сирене и добавяме сметаната да кипне. Отдръпваме от огъня и наръсваме с лук и магданоз. С този сос поливаме бифтека и оставяме при изключена вече фурна да се поемат всички аромати за около 20 мин.
    През това време задушаваме зеленчуците за гарнитура на пара и подготвяме масата, като не забравяме хубавото червено вино и ароматна свещ за изискана и задушевна вечеря с любимите хора.

Много е вкусно :)

Желая ви приятни, топли и уютни почивни дни.

Диетични зелеви сарми със заешко месо

Най- сетне е петък, любимият ми ден от седмицата. След дълго скитане по училищата за вадене на разни документи за малкия, голям човек, стигам и до офиса. Приятно е, спокойно, поопразнено, звучи нежна френска музика...В очакване на двата почивни дни, довечера ще спретна нещо сладичко, баклава ще е. Моето момченце много я обича, а аз днес съм настроена да се раздавам, малко меланхолично, според отминаващото лято, всъщност според всичко, което отминава....кога стана ученик в 11-ти клас моята рожба!?

Преди всичко обаче искам да покажа последното си творение с едни забравени във фризера зелеви листенца. Всъщност те бяха толкова огромни, че се наложи да ги разполовявам. И се напълни гювеча прилично и дотолкова, та повече от половината замразих, за да има запас за тогава, когато няма да имам възможност да сготвя топла и прясна вечеря, като например идущия вторник, когато съм на родителска среща.

И така, можете да си ги приготвите и Вие от следните продукти:

заешко месо, леко сварено и обезкостено
200 г пилешки дробчета
1 ч.ч. ориз
3 с.л. доматен сос
2 с.л. вода
чубрица
копър
зелеви листа
червен пипер
1 глава лук
черен пипер
сол


   Месото, предварително сварено и обезкостено смесваме с дробчетата и смиламе в блендера до хомогенна смес. Добавяме малко мазнинка, ориза, доматения сос и водата, прибавяме нарязания на ситно лук, чубрицата и овкусяваме със сол и черен пипер. Завиваме сармички с големина по желание. На дъното на среден по големина гювеч поставяме стъбла от копър и наливаме олио. Нареждаме сармичките, слагаме чинийка да ги притисне и наливаме вода, колкото да ги покрие. Слагаме във фурната и варим около 2 часа и половина, на бавен огън.
  Тъй като заешкото месце е сухичко може да им направите сосче от кисело мляко, яйце и брашно. Може да ги запържите с червен пиперец, ако така Ви е по- вкусно. И в двата случая хапването е задължително да се полее с чаша червено вино.

Хайвер от кашкавал

                                 

                           

Продължавам с простите и лесни, но вкусни рецепти. Този хайвер е много бърз за приготвяне, изисква само три продукта и е много хранителен. Освен това подходящо поднесен е изискано предложение за предястие, основна вечеря или специален повод.

Продукти:

250 г кашкавал

счукан чесън на вкус
1 кофичка майонеза


Кашкавалът се настъргва на едро ренде и се добавя счукания на съвсем ситно чесън. Всичко се обърква с майонезата до гладка, хомогенна смес. Сервира се с хлебчета и добре охладено шампанско.

Импровизациите откъм билки и подправки са неизчерпаеми. Можете да пофантазирате и да дадете воля на въображението си.


Вкусна и топличка последна септемврийска неделя.

Пътуване до Павел баня

Малко встрани от пътя, между Стара планина и Средна гора бликат извори. Там, някога по път незнаен минал трагично загиналия руски княз Павел. Селцето тогава наброявало около 10 фамилии, всички те преселници от съседното китно село Турия. След откриването на минералната вода и в чест на благородния княз селището започва да се нарича Павел баня. По - късно е обявено за град.

Тази година ние избрахме именно това място за нашата годишна почивка и мисля, че не сгрешихме. Толкова спокойствие, чистота и зеленина отдавна не бяхме срещали. Градчето е пълно с малки и кокетни хотелчета. Мисля, че почти няма къща, която да не дава стаи под наем.

 Направи ми впечатление многото на брой самостоятелно почиващи и най - вече жени, но и мъже не липсваха. Поради изключително благотворното си влияние върху опорно - двигателния апарат, минералните санаториуми са пълни, непрестанни процедури, гимнастики, подводни упражнения и какво ли още не, за да отпочинат и се "наместят" поизкривените от много труд посетители. За да е най - пълноценна почивката, трябва да се остане поне десетина дни. Иначе казват, няма никакъв смисъл.

Покрай многото свободно време, можете да посетите близкия язовир Копринка, да наловите рибка или просто да се полюбувате на красотата и спрялото време. И да се удивите какво може да сътвори човешката ръка. И как понякога човек остава безсилен пред творенията си.

Наблизо е долината на Тракийските царе. В могилата Голяма косматка е открита гробницата на Севт, владетеля на цяла Тракия няколко века преди нашата ера. В гробницата са показани златни предмети и накити, маската на Севт, както и околоочника на коня му, с който е погребан. Влизайки вътре те побиват тръпки, толкова много древна и окултна среда. След това посещаваме Казанлъшката гробница, първа намерена и възстановена, под егидата на ЮНЕСКО.

Вечерта завършваме в едно от многобройнитре добри ресторантчета с жива музика в Павел баня, наслаждавайки се на обстановката, добрата храна и обслужване и чаша хубаво вино.

На следващия ден започваме обиколката си от центъра на Павел баня, красиво и много зелено място, посещавайки първо паметника на Цанко Комитата, най - младия Ботев четник, оцелял през много войни, родом от тук, починал на 90 години. Поклон пред саможертвата му.

Посещаваме и брястът - дърворезба. Едно от няколкото най- стари брястови дървета на Балканите. Погинало преди няколко години за съжаление след масово измиране на брястовете в Европа, но запазено, след като местен дърворезбар го оформил художествено и оставил за поколенията.

Посещаваме и храмът Св. Георги, паметник на културата в близкото село Габарево, както и Джанановата къща - приютявала Апостола по време на престоя му в този край.

 Обядваме с местни специалитети и се насочваме към китното селце Турия, дало началото на Павел баня. А то наистина е много живописно. Посещаваме първо местния храм.

А след това и главната атракция на това сгушено в полите на Сърнена Средна гора райско място - родната къща на Чудомир.

Няма да преразказвам, думите, които прочетох и заснех там, казват много.

И ако си мислите, че това е най - красивото селце на света, то чакайте да видите нещо наистина уникално. Тук в Гюловата долина се крие неповторим резерват с истинска розоварна и градина от над сто вида насъждения - резерват Дамасцена, с. Скобелево. А всичко е издигнато в култ към нея - КРАЛИЦА РОЗА.

 В беседа, траеща около 30 мин те превеждат през всички етапи на розоварния процес още от турско робство до днес, запознават те с бита на местното население, има богат асортимент от продукти с розово масло кой от кой по- примамливи, които да си закупите от местната бакалийка. А накрая, еееех, накрая след дълго скитане сред рози, пауни, фазани и бели гълъби, насред чакълестата пътечка Ви очаква кафе и мелба с розово сладко.

На връщане поемаме към Тъжанското ждрело, което по удобни за разходка пътечки води до природния резерват Джендема. Тук в Национален резерват Централен Балкан е райско място за планинарите. Освен изброените можете да стигнете и до Козя стена, Райското пръскало, Стенето и много, много други. Намираме и красива чешма, построена във вид на параклис от незнайна ръка, наблизо пеят хлопките на стадо мили кравички, които минават на сантиметри от теб, устремили се напред и нагоре в търсене на сочна храна. Тук, въпреки делничния ден имаше семейства, дошли на пикник край чешмата, в удобната прегръдка на планината.

След няколко дни на забрава, удоволствие, плуване в минералния басейн и препичане на шезлонга край него, след добра храна, добър въздух, хубав масаж и красота, докъдето погледа ти стига поемаме обратно на дълъг път към родна Варна. Казвам дълъг, защото на връщане решаваме да покажем на малечко още от невероятната българска история и красота. Поемаме към прохода Шипка и първата ни спирка е храм - паметника в с. Шипка, а оттам и самия връх. Естествено не се возихме на кола до там, въпреки че има предвиден път. За да оцениш, да изживееш, да настръхнеш и се преклониш пред подвига, силата и себеотричането трябва да изкачиш стотиците стъпала, да погледнеш от върха на паметника и тихо да поблагодариш на героите, дали живота си, за да си ти, тук, сега....

Всичко това, обаче оставям само в снимки. Думите са безсилни, а и излишни пред величието на тези места.