Покривче

     Рецептата на "покривчето" много ми напомня за детските ми години, когато, както казва мама "нямаше 99 вида пасти". Напомня ми за продаваната тогава във Варна паста "Ком".
Обичах я и щом ми дойде на ум за нея, виждайки рецептата при Мимето от "Гответе с мен" реших веднага да я спретна.

Какво ни трябва:

3 пакетчета бисквити Petit Bureau
250 г рикота
400 г заквасена сметана
140 г пудра захар
2 ванилийки
1 пак. краве масло (разтопено на стайна температура)
2 с.л. какао
3 с.л. ром (аз сложих Metaxa)
орехчета за украса + шоколадов кувертюр (около 100 г)

И така, разбиваме маслото с пудрата захар на пухкаво кремче, към него добавяме сметаната и двете ванилийки. Половината крем отделяме и разбъркваме добре с какаото. Върху голямо парче алуминиево фолио намазваме малко от кафевия крем, (на тънък слой). Целта е бисквитите да залепнат за него. Нареждаме 6 реда бисквити по три на ред, плътно една до друга ето така:

| |   | |    | |
| |   | |    | |
| |   | |    | |
| |   | |    | |
| |   | |    | |
| |   | |    | |

Намазваме с белия крем и покриваме с още един ред бисквити. Напръскваме с рома и отново бял крем. После - последния ред бисквити и целия кафяв крем, като най- голямо количество слагаме върху средния ред. Внимателно, с две ръце хващаме и събираме бисквитите, така че да се получи покривче. Внимателно понаместваме и завиваме добре във фолиото. Слагаме в хладилник за една нощ. Отделяме фолиото, срязваме на две еднакви половини, поставяме в подносни блюда, мажем с разтопения кувертюр и наръсваме с печени натрошени орехчета.
Рулата издържат цяла седмица и колкото по- дълго стоят, толкова по- сочни стават.

Обясненията станаха дълги, но всичко става много бързо.

И петъчната доза мъдрост за днес: " Трябва да даваш преди да получаваш и да градиш преди да обитаваш" - Екзюпери.

За Св. Валентин с любов

       Днес няма рецепта, защото нищо специално не съм правила. Малко ягоди, потопени в шоколад, един хубав подарък, пъстро -влюбена салата, вино... и много нежност.
Това е моят Св. Валентин.

























Но за сметка на това ще ви покажа моите майсторийки у дома. Много ми се занимава с такива миниатюрки, но пусто нали съм работещо момиче, нямам време в излишък. И затова, преди време, от любимия "Слънчоглед- магазин за художнически материали", помъкнах към дома няколко мини саксийки, малко зелен филц, дузина стиропорни и дървени сърчица, боички и украсата ни е готова. Ще бъде персонална, за всеки член на семейството ще има такава саксийка със скрито послание в нея.

Искам да пожелая приятна, топла и светла Валентинска нощ, с хубава музика, влюбено вперен във вас поглед, лека и вкусна вечеря и успокояваща прегръдка на нечие топло и сигурно рамо.

Бъдете много обичани и на свой ред обичайте. И дано сте срещнали онази дълбока, неземна и вечна неподправена любов, която идва само веднъж в живота. И дано е споделена.

И моя поздрав за вас:

Богатствата на всички красоти,
във себе си не искам да съм сбрала!
На всичките ти сбъднати мечти не искам
аз да бъда идеала!

Но искам само в моята коса,
в движенията ми-една привичка,
в най-нежните ми нотки на гласа
и в белега ми-мъничка чертичка
в извивката на моята уста,
в усмивката ми нещичко да има,
и то да ти е много по-любимо
от всички други прелести в света!

Спаначени мини кюфтенца

Здравей скъпи читателю :) и добра среща в любимото ми място за релакс и положителни емоции. След кратко отсъствие една бърза рецептичка, много вкусна и сравнително лекичка за изпълнение и консумация.


За 30 бр.
400 г спанак
4  средни, сварени и настъргани картофа
200 г  натрошено сирене
1 яйце
джоджен
магданоз
черен пипер






За панировката:
2 яйца
100 г прясно мляко
галета
сол, черен пипер

За сосчето:
1 кофичка гъсто кисело мляко
4 скилидки чесън
2 с.л. лека майонеза
копър
сол

Спанака се измива добре, накъсва се на дребно и се задушава в 2 с.л. мазнина за кратко. Смесваме го с настърганите картофи, сиренето, яйцето и подправките. Омесваме добре всички продукти. С мокри ръце правим малки топчета и ги овалваме в галета. Подгответе си по- голяма тавичка, за да ги слагате в нея. Яйцата за панировката разбиваме заедно с прясното мляко и подправките. Потапяме последователно топчетата в млечната смес, галета и отново в млечна смес. Пържим на сравнително висока температура. Отцеждаме на домакинска хартия. Преди поднасяне заливаме със соса, който сме приготвили като сме разбили млякото и майонезата, пресовали сме чесъна, а копъра сме нарязали на ситно и овкусили със солчица.

Добро допълнение е изстуденото бяло вино или биричка.


И понеже тези дни не съм особено словохотлива директно към поредната петъчна доза мъдрост :
"Never regret, if it is good - is wonderful. If it is bad is experience."

И поздравче за теб: Ела, наша е нощта

Диетични рулца

Една лека вечеря искам да ви представя днес, тъй като навън се стопли доста, сякаш не е края на януари, имаме априлски температури.

Предвидете толкова парчета шунка, колкото порции ще направите, като за всеки да има по два резена.

За 3-ма:

6 резена постна шунка

2 червени печени пиперки

200 г извара

 1 ч.л. зехтин

 сол

черен пипер

риган

магданоз

Смесваме изварата и зехтина заедно със ситно нарязаните пиперки, овкусяваме с подправките и сипваме по няколко лъжички в единия край на резенчето. Завиваме на рулце и сервираме. Леко, приятно на вкус, диетично и с добри хранителни стойности.

И в мрачния, но пък топъл януарски ден ви показвам снимки от моята зимна Варна, която е всякога красива и си е просто Варна, другите думи са излишни, освен днешната доза мъдрост:

"Всяка промяна е за твое добро."

Маслен бисквит с еклеров крем

 В днешния дъждовен петъчен ден празнуваме Атанасов ден. Честит да е празника на всички именници с пожелание да са здрави, с радост и късмет да носят името си. Днес вече преполовяваме зимата, мисля че не можем да се оплачем, топличко е като за януари и приятно за разходка. Имам големия късмет да работя само на метри от морската градина на Варна, където пешеходствам и се любувам на красотата винаги, когато имам възможност за това в обедната си почивка.
 Днес ще ви почерпя с изключително вкусен маслен десерт. Хапва се обаче по мъничко, тъй като е калоричен. Но пък всеки ден не ядем сладкиши, а и през зимата имаме нужда от повечко калории, нали? Какво оправдание само ☺. Аз обаче само гледам и преглъщам, от сутринта съм си позволила само малко кафе с мляко, трябва да се грижим за фигурата все пак. Моите мъже обаче нямат тези проблеми, слабички и недохранени :) изглеждат, а на мен най- голямо удоволствие ми доставят миговете, отдадени за радостта на другите.


Ако решите да пробвате

За тестото:
350 г пресято брашно
200 г масло
200 г пудра захар
2 яйца + 1 жълтък
щипка сол
ванилия
1/2 ч. л. бакпулвер
1 с. л. ром
2 с. л. какао

За плънката:
1/2 л. прясно мляко
4 жълтъка
170 г кристална захар
80 г брашно
ванилия
кората на 1/2 лимон

За поръска:
пудра захар
по желание настърган шоколадов кувертюр


Загрейте млякото и ароматизирайте с ванилията, прибавете захарта,  жълтъците, разбийте и добавете към тях брашното заедно с малко от млякото. Върнете при останалото мляко и бъркайте енергично до сгъстяване на крема. Оставете да изстине.
Маслото разбиваме със захарта, постепенно добавяме яйцата, жълтъка, солта, ванилията и брашното, какаото, рома и бакпулвера. Бъркаме със силиконова лопатка или дървена лъжица, може да го замесите в робот или с приставките на миксера за тесто, тъй като става гъстичко. Оставете във фризер за около 40 мин. в голям найлонов плик. След изваждане разточете заедно с плика и преместете във форма за кекс, като покриете дъното с тестото. Оставете малко за покриване отгоре. Изсипете изстиналия крем, изравнете и покрийте с останалото тесто. Изпечете за около 30 мин. на 180 С, като следите с клечица за готовността на тестото. Изстудете, обърнете и наръсете с пудра захар. Много подходящ е топлия чай в добавка.

Новогодишна торта с крем и кайсии

Здравейте приятели и нека е честита Новата 2013 година. Нека бъде здрава, успешна,мирна и щастлива. Нека носи радост, сбъднати желания, претворени в реалност мечти, достигнати хоризонти и нови, добри и ведри чувства. Да се научим да вървим напред с радост в сърцата, с добри помисли и желание за повече смивки.   

                                            Днес избрах да ви представя нашата новогодишна тортичка. Семпла и непретенциозна е на вид. В избраните продукти - нищо особено. Но пък носи своята символика - всяко едно малко парченце е хапка щедрост на природата от вкус и цвят, едно своеобразно мини слънчице са малките нежни кайсийки, събрали в себе си оранжева наслада за окото и небцето. И сякаш сами повярвахме, че ще е една слънчева и ведра, пълна с топлина и уют година.

 

Продукти:

 

200 г маргарин

200 г кристална бяла захар

5 яйца

200 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

750 мл мляко

2 опаковки ванилов пудинг (Dr Oetker)

400 г заквасена сметана

1 пакетче желе за торта

1 голям компот от кайсии (500 г)

 

 

      Маргарина разбиваме добре със захарта, добавяме едно по едно яйцата, след това и брашното с бакпулвера, предварително пресяти. Тавичка по избор, може правоъгълна, облепете с хартия за печене. Изсипете тестото и изпечете в предварително загрята на 180 С фурна до готовност, проверете с клечица. Докато блата се пече подгответе крема. В млякото разбийте пудингите с малко захар ( около 4 с.л. за всеки), бъркайте до сгъстяване на котлона, нека не завира и оставете да се поохлади. Към пудинга добавете сметаната. С получения крем, намажете изпечения и охладен тортен блат. На котлона загрейте сока от компота и в него разтворете желатина. Кайсиите, предварително добре отцедени, наредете върху крема и залейте с желатина. Оставете да стегне.

 

И тук не мога да не споделя, че тортата беше приготвена изключително от сина ми, разбира се под моето вещо ръководство. Знам, че му беше забавно и интересно. Тя и затова се получи толкова вкусна. Браво, Гоги.

 

 

 

 

Надявам се да ви хареса, до нови срещи, идния петък.

Овесени лешникови сладки

Number two :) на мини сладките тази Коледа. Много ароматни, много симпатични и мекички със сърцевина от цял лешник. Изключително подходящи с latte macchiato например, за да се стоплим в студената, ветровита и снежна варненска зима.

Продукти:

 

1 ч.ч. кристална захар

2 яйца

1 ч. л. канелена захар

1 ч. л. ванилова есенция

1 ч.ч. фини овесени ядки

75 г твърдо масло без примеси

100 г цели неосолени лешници

брашно за средно твърдо тесто

 

   Яйцата разбиваме с помощта на домакинска тел заедно с кристалната захар, добавяме и канелената, ваниловата есенция, овесените ядки и маслото нарязано на парченца. С брашното замесваме чевръсто средно твърдо тесто, което оставяме за 30 мин. в хладилника. След това разточваме на тънък пласт с дебелина около 1.5 . Изрязваме в желаната форма, аз предпочетох да изрежа във формата на цветче и застлах намаслена мини мъфинена формичка. В средата поставяме цял лешник. Покриваме с капаче от тестото. Ако желаете можете да счукате на едро лешниците и да замесите в тестото. Печем в предварително загрята на 175 С фурна до леко кафеви крайчета. Можете да украсите по желание. Аз предпочетох да оставя натюр и така ми харесаха.

 

    

 

    Топли и вкусни почивни дни,успешна предколедна подготовка и пълни с трепетно очакване мигове.

Овесени коледни сладки с шоколад

Ето ги и първите малки коледни сладки. Във формата на снежинки, в унисон с прехвърчащите навън. Чудесни се получиха и съхранени подходящо ще бъдат още по - хубави в Коледната нощ.

Продуктите:
1 голямо яйце
1/2 ч.ч. захар
4 препълнени с.л. свинска мас
цитрусова есенция
1/2 ч.ч. овесени ядки, фини
1/2 ч.ч. брашно от нахут
1/2 ч.л бакпулвер
шоколадови капки или ситни парченца черен шоколад
брашно за омесване на средно твърдо тесто
пудра захар за разточване
ванилена захар за украса на снежинките

        Маста разтапяме и към нея прибаваме захарта. Разбъркваме. Добавяме яйцето, есенцията, нахутеното брашно, предварително пресято с бакпулвера, овесените ядки. Добавяйки по малко брашно, замесваме средно твърдо тесто. Завиваме във фолио за свежо съхранение и оставяме да отпочине 30 мин. в хладилника. На плот поръсен с пудра захар доомесваме и добавяме шоколадовите капки. Разточваме на тънък пласт и изрязваме в желаната форма, при мен снежинки. Печем върху пергаментова хартия, във фурна предварително загрята на 175 С. Следим, за да не изгорят, нужни са само няколко минутки да покафенеят ръбчетата. Още топли наръсваме с ванилена захар. Съхраняваме в плътно затворен съд.                   

 

Бързам да ви покажа един много мил жест получен днес в пощенската ми кутия. Един подарък от SOS детски селища, чийто скромен ежемесечен семеен спонсор съм и аз. Естествено, напълниха ми сърцето, макар и с този символичен предколеден дар и поздрав, много ги обичам и се надявам още много години да мога да им помагам колкото мога, а колко много имам желание да бъде това "колкото" е друг въпрос. Това стопли и усмихна денят ми, чe някъде там, в снежна Трявна съм направила макар и задочно поне едно детенце малко по - щастливо, че има някой, който ще бъде в мислите си там в святата нощ.
 

Сърдечна и топла прегръдка виртуални ми приятелю. Дано светлинката по пътя на очакваните светли дни бди над теб и те води напред. До Коледа остават 5 снежни дни, пълни с трепет и очакване. Чудото предстои, не спирай да вярваш..., keep walking ☺

 

Поздрав от мен за теб с обич, нещо любимо.

Armik/Love letters

Зимен чийзкейк

      Най -сетне у дома.... Подготвям се за Коледа, какво по- хубаво от това! Наскоро си купих списание "Амадеус", в което имаше диск с класическа музика. Сега го слушам, толкова ми е спокойно, топло, уютно, въпреки проливния дъжд навън. О, аз обичам дъжда, но за него друг път. Изпратих детенцето и любимия, запалих си ароматна свещ и открехнах вратата на моя свят, за да споделя с теб драги читателю на блогчето ми първото си кулинарно коледно творение за тази година.









Зимен чийзкейк


1 малка опаковка кондензирано мляко (по възможност light)
300 г бял шоколад
1 пакет шоколадови бисквити, около 150 г
80 г краве масло
200 г течна сладкарска сметана
1 пак желатин
кандирани портокалови и лимонови корички
по желание за украса фъстъчен крокант

   Ще започнем с приготвяне на кандираните цитруси, защото тях можете да направите и няколко дни предварително, за да си помогнете. И така, обелвате кората на един портокал и един лимон. Най- добре е това да стане със специално ножче, но ако нямате такова, използвайте добре наточен нож и изрязвайте по възможност само кората, без бялата обвивка отдолу. Нарежете на тънки лентички, а след това на малки парченца. В тенджерка на котлона кипвате вода с разтворена в нея захар 1:3. Пускате корите и оставяте да поврат 10 минутки. Отцеждате на домакинска хартия. Маслото и бисквитите смилате заедно в блендер. В малка тортена форма, застлана с хартия за печене, трамбовате много добре с получената смес. Разтваряте желатина според указанията на опаковката. Загрявате сметаната с шоколада, прибавяте кондензираното мляко, желатина и коричките. Нека не завират. Колкото да се получи хомогенна смес. Охлаждате. Изсипвате течността върху бисквитения блат и оставяте за няколко часа в хладилник да стегне. Voila ☺

Поднесете със силно еспресо или мартини. Прекрасно е. А сега бързам, излизам да купя още някои коледни подаръци. Светла и вкусна предколедна седмица.

Печено агнешко с розмарин

 Все по- коледно ми става, вече съм украсила у дома, украсихме офиса, направих ръчно изработени картички за любими хора... взех си седмица отпуск преди Коледа, за да се подготвя. Нямам търпение. Навсякъде усмихнати хора, натоварени с мрежички портокали, помъкнали подаръци, покупки, с шапки, кожухчета, топли ботушки. У дома ще ухае на коледни сладки, масло, канела, карамфил, борови клонки и какви ли още не коледни аромати. Очакване....на Коледата това и е най- хубавото, очакването.

Но дотогава има седмица-две време. А днес, ден след Никулден ще похапнем агнешко. Признавам си, че никак не обичам това месо. Специфичния вкус не е за мен. Но една много апетитна снимка ме провокира да направя поне веднъж нещичко. Речено- сторено, отидох на пазара, "изтръшках" еднo малко портмоне с парички и запретнах ръкави. Много хубаво се получи, дори и за нас неядящите агнешко. Хареса се. Когато е добре овкусено и приготвено натрапчивия дъх изчезва, а месото се топи и услажда на небцето.

и така:

1 агнешко бутче
1 лимон
маслини (по ваш избор, аз използвах "супер мамут")
около 1 1/2 кг дребни картофи
връзка пресен розмарин
1 ч.ч. вино (според наличностите у дома, моето беше червено)
1 ч.ч. зеленчуков бульон
сол
черен пипер
зехтин

Агнешкото бутче изчистваме от излишните мазнинки. Овкусяваме го със солта, черния пипер и наръсваме обилно с клончета розмарин. Нареждаме лимона, разрязан на тънки кръгчета, намазваме обилно със зехтин и наливаме виното заедно с бульона. Обвиваме тавичката с фолио за печене и печем 1 час на 180 С. След като агнешкото е наполовина готово, слагаме картофите, овкусяваме ги със сол и черен пипер, и отново обилно клончета розмарин. Запичаме още един час. За красив загар махаме фолиото и оставяме да хване апетитна хрупкава коричка.

Не го снимах цялото, просто тавата беше много голяма и някак си не ми се стори красиво, та затова сервирано само порционно.

И внимавайте ☺, в тон с настъпилата вече зима и неприятните последици от нея е днешната мъдрост:

"Ако всичко върви гладко, значи пътят е хлъзгав.".


Благодаря, че останахте при мен за малко, надявам се да сте се стоплили, поотпуснали, добре похапнали и със затоплени ръчички, крачета, стомахчета и душички да очаквате като мен настъпващите почивни дни. И нека са спокойни, светли, топли и вкусни.

С обич:

Нина

Есенна наслада или печена дюля с локум и орехи

В самото начало на петъчната публикация искам да честитя празника на всички, носещи красивото име Андрей, Адриан, Адриана и да пожелая да бъдат силни като своя светия, който покорил мечката със своята храброст и сила. Нееднократно съм казвала, че мечката е любимото ми животно. С това топло чувство към пухкавите медуни съм заразила всички около мен. Почти не признавам друг вид плюшена играчка, освен мечето. Мечката за мен е символ на сила, но и на доброта, такава, каквато само едрите хора например притежават. Винаги ми се е искало да мога да прегърна и да се сгуша в мечата козина, толкова топла, кафява и пухкава е тя. Малките мечета са толкова сладки, че мога да ги гледам постоянно и да им се радвам. Да не забравяме, че мечката е един неизучен още феномен, никой все още не е разбрал как така заспива зимен сън и издържа цяла зима без вода и храна в това летаргично състояние, когато междувпрочем се раждат и малките. Повод за тази любов е моята сестра. Тя първа ме оприличи на малко мече, тогава, когато все още бяхме много малки. От тогава неизменно по няколко пъти на ден чувам обръщението "мечо". По- късно съпружето започна да ми казва така и да измисля хиляди разновидности на това нежно обръщение - мече, медун, медведь, Мецана, bear, мечок...Даже запазен знак си имаме у дома, когато се поздравяваме за добър вечер или излизайки сутрин за работа/училище: поставяме юмрук върху дясната или лявата половина на главата си, имитирайки по този начин мечото ухо ☺☻За някой сигурно това е странно, но за нас е един вид мил ритуал.

Разказах ви много за моята меча любов, а както е известно мецанката е лакома и обича да си похапва. За днешния ден освен традиционните царевични зърна ще има и есенна наслада, по- сладка и по- ароматна и от мед.

Печена дюля с локум и орехи

Продукти:

за 4 порции

2 дюли

4 кубчета локум

шепа орехови ядки

захар на вкус

микс за канелени рулца (или канела, индийско орехче, кориандър, куркума, кафява захар)

В огнеупорна тенджерка с капаче (можете да използвате някакъв малък гювеч) наливате вода и подслаждате с две с.л. захар. Слагате измитите дюли и задушавате под капак във фурната на 200 С за около 30 мин. Така дюлята омеква, но не напълно и е много по- лесна за обработка, отколкото, ако е сурова. Освен това допълнително се подслажда от сладката вода, която е поела. Охлаждаме леко, разполовяваме и изчистваме семките. Наръсваме обилно с канеления микс, нарязаните на малки парченца локумчета и ореховите ядки. Наръсваме с малко водичка. Включваме фурната само на горен реотан и на последния ред за поставяне на тавичката слагаме без капак, колкото да се зачерви. Локумчетата се разтопяват в канелената  смес, орехите придобиват приятен вкус, а дюлите се ароматизират страхотно. 

Сервират се леко топлички. Много лесен, полезен и вкусен десерт.

И сега в последния есенен ден, който във Варна е почти летен, цели 18 С е, от утре започва баба зима, искам да ти пожелая скъпи читателю прекрасни почивни дни, пълни със златни падащи листа, последни топли лъчи и много вкусни, топли и обичливи моменти.

Днес няма да има мъдрост. Ще има мечешко посвещение:

Мецанината премяна

Повея ветрец от чука,

довея листец от бука.
Намери си го Мецана,
проводи бързо покана
до трима тънки шивачи —
черни бръмбари, рогачи.

Дойдоха те при Мецана —
да й ушият премяна.
Седнаха турски на сянка
под една гранка от джанка,
три дена пяха и шиха —
премяната й ушиха.

Пуста премяна зелена —
нещо бе лошо скроена.
Кога я Меца надяна —
много й дълъг сукмана:
през три се дола простира,
всичкия репей събира.

Асен Разцветников


Меча прегръдка и поздрав от мечата хралупа, пълна с топла шума, борови иглички и шишарки, ухаеща на мед, круши, къпини и... дюли :)

Шоколадов венец с крем

  Този шоколадов венец много се хареса на малечко, а той рядко харесва нещо изключително много. Обичайната фраза на въпросителния ми поглед за оценка е.. "Става". Ее, щом ме попита кога ще направиш пак, значи оценката е 6+.

Това е един сочен, вкусен и подходящ кекс с плънка за любителите на шоколада.

Продукти:

кекс:

5 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. брашно
3 с.л. какао
3 с.л. топла вода

крем:
400 г заквасена сметана
80 г масло, разтопено на стайна температура
ванилия
150 г пудра захар
4-5 с.л. течен шоколад
1/2 ч.ч. счукани на едро лешници

украса:

50 г шоколадов кувертюр

5 с.л. от разбития крем

3 с.л. прясно мляко

Приготовление:

 Отделяме белтъците от жълтъците. Белтъците разбиваме със захарта до твърд сняг (добавяме на няколко приема по малко захар). Много внимателно прибавяме един по един жълтъците. В малък съд разтваряме какаото с топлата, почти гореща вода на лъскав и гладък, без бучици крем. Леко охлаждаме. Добавяме към яйчената смес и разбъркваме леко. Пресяваме брашното с бакпулвера и смесваме, леко объркваме до хомогенизиране, не бием с миксер, а запазваме въздушната консистенция на тестото. Най-лесно това става със силиконова лопатка.
  Кръгла кексова форма с дупка в средата, намазваме обилно с масло, изсипваме внимателно сместа, леко удряме формата в плота, за да се уеднакви и изпичаме в предварително загрята на 180 С фурна. Готовността проверяваме с шишче. Не препичайте много! Изваждаме от формата и охлаждаме добре. Прерязваме вече охладения кекс на два блата, долния оставяме по - дебел. Много внимателно отстраняваме горния "капак" - трябва да остане цял. Долната половина издълбаваме с ножче и лъжичка, като оставяме около 1 1/2 см борд отстрани и отдолу. Издълбаната част може да замразите за влагане в бъдещи бързи десерти.

  Разбиваме сметаната с маслото, пудрата захар и ванилията. Внимавайте да не останат бучици от маслото, не е приятно. Сипваме крема в издълбаната половина (не забравяйте да отделите за украса), отгоре поливаме с течния шоколад и наръсваме с лешниците. Запечете ги леко преди това, вкусът е по- интензивен. Покриваме с капачето.

   Кувертюра леко разтапяме в микровълнова печка заедно с млякото.. Внимавайте, става за секунди, иначе шоколада се пресича и повече не може да се ползва. Добавяме заделения крем и разбъркваме добре. Украсяваме, като гледаме добре да се стече по всички ръбчета на разреза, за да може той да се запечата и да не се отделят двете половини. Оставяме в хладилника да стегне - поне час.

  Чудесен е, с кафе, горещо какао, мляко,чай... каквото предпочитате. Заповядайте и да ви е сладко.

  Прекрасни, топли, уютни и шоколадови почивни дни ви пожелавам с днешната петъчна мъдрост:

  "Най- приятното усещане- вътрешния мир." - Майка Тереза.

С леки изменения и по вдъхновение от  тук

Солена торта "Шарлота"

  



Уау, какъв ноемвррррри настана, студено, ветровито, треперещо... Време за топъл дом, червено вино, добри приятели и гушкане ☺. Вчера чух по радиото, че 10 сек. гушкане на ден спасява от цял куп болести, ами добре съгласна съм, много приятна превенция е това.
Аз вече си отдъхвам, двете седмици сама на работа вече свършиха и сега съм тук с поредната вкусна рецепта и петъчна доза мъдрост.

   Естествено започваме с тази невероятно вкусна, питателна и красива солена Шарлота. Можете да я направите у дома с или без повод, но и в двата случая гарантирам невероятен успех.

Нужни са ни:

За 4 бр. големи, по- дебелки палачинки:                        За украса:

3 яйца                                                                                  2 пакетчета крема сирене
1 ч.ч. прясно мляко                                                            1 връзка магданоз
брашно за гъста каша                                                        зеленчуци за украса
1/2 ч.л. сол                                                                          (при мен разполовени чери    
сода за хляб                                                                        доматки, маслини, 1 сварено
краве масло                                                                        яйце)


За пълнежа:

5 средни сварени картофа
4 сварени яйца
250 г сирене тип "Дунавия"
200 г месо по желание - сварено, жарено, пушено
200 г сварен грах
100 г майонеза
300 г топено сирене
200 г заквасена сметана
1 връзка магданоз
1 скилидка чесън

Приготвяне на палачинките: Знам, че всички умеете да правите палачинки, но тези трябва да станат по- дебели, затова - разбиваме с миксер яйцата, като постепенно прибавяме прясното мляко, сода ( на върха на чаена лъжичка), солчица. Сипва се пресято брашно, докато получим смес с гъстотата на боза. В силно сгорещен тиган, намазан предварително с масло сипваме по два черпака от сместа и изпичаме 4 дебели палачинки. Намазваме ги със смес от топено сирене (200 г), 100 г заквасена сметана, магданоз и една пресована скилидка чесън. Навиваме ги на рула и ги оставяме да се по-охладят и стегнат малко, а през това време....

Приготвяме плънката: Филето режем на ситни кубчета, добавяме останалото топено сирене, сметаната, сварения грах, майонезата. Отделно се настъргват на едро ренде картофите, яйцата, сиренето. Подправяме с магданоз и черен пипер на вкус.

Сглобка: Обла купа обличаме с фолио за свежо съхранение. С остър намокрен нож разрязваме палачинките на парчета с дебелина 2 см и ги подреждаме по дъното и стените на купата, така че да не остава празно място. Върху така подредените палачинкови парченца изсипваме част от картофената плънка, притискаме добре, отгоре месната, отново притискаме и завършваме с остатъка от картофената или докато свършат продуктите. Изравняваме добре и покриваме с парче свежо фолио. Оставяме в хладилника поне за 4 часа, за да стегне добре.

Украса: В подходяща тортена чиния или поднос обръщаме внимателно тортата, махаме фолиото, измазваме добре с крема сиренето и панираме с магданоз борда. Украсяваме според личните предпочитания. Режем със студен, намокрен нож, много внимателно.

Тортата става доста хранителна предвид всички тези продукти. Повече от едно парче надали някой би могъл да изяде. Пасва добре с бяло/червено вино, светла/тъмна бира, като самостоятелно ястие, обяд, вечеря, като изискано предястие към по-лека вечеря. Доставете си едно удоволствие за студените есенно-зимни дни, когато се заседяваме повечко у дома  и ни е нужна допълнитела енергия. Все пак не прекалявайте.

Вкусни и топли почивни дни с поредната доза мъдрост.... и тя е.. че "Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.

Бързи соленки

Ноември си казва думата вече, мразовити утрини, в които следваш дъха си, тялото търси топлинка, бързо преминаваш през смълчаните улици застлани с жълт килим, обгръща те аромат на печен пипер и пушек от запалените вече тук-там коминчета. Иска ми се да си остана у дома, при детето. И на него тази сутрин не му се ставаше за училище, топлата постеля тегли да останеш още мъъъничко там, сгушен под завивките. Добре е, че идват два почивни дни, в които няма да бързаме за никъде, ще си полежим колкото ни се иска, ще пием топъл билков чай, ще си четем любимата книжка, сгушени в меко одеало.

Но стига толкова мечти, това ще бъде утре, а днес...днес искам да ви напиша рецептата за изключително лесните соленки, които приготвих за Архангелова задушница. Още топли, топли свършиха, отвън са хрупкави, отвътре мекички, много вървят с айран, а може и бяло вино привечер ☺

Продукти:

3 ч.ч. пресято бяло брашно (може и още малко да ви трябва за доомесване)

400 г кисело мляко

1/2 ч.л. хлебна сода

200г натрошено краве сирене

бучка масло

малко солчица

малко мазнинка

Пресяваме брашното в подходящ съд и му правим кладенче, в което изсипваме киселото мляко и содата. Подправяме със сол, добавяме сиренето и омесваме меко тесто. С намазнени ръце правим топчета според личния вкус, които нареждаме в тава, застлана с хартия за печене. В средата на всяка соленка правим с лек натиск на пръстите вдлъбнатинка, в която слагаме парченце масло. Печем в умерена фурна до порозовяване.

Ами това е. Не ми остава нищо друго освен да пожелая по- бързо и леко изкарване на петъчния ден. И да си починете добре, че тежка седмица ни чака (поне мен, колегата е в отпуск, отсега ме боли главата ☺)


Мъдрост на деня: Ако съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца.

Мариновано овче сирене

Наскоро ми попадна хубаво овче сирене, което се прави от наши клиенти за износ. Честно си признавам,че никак не обичам овче сирене, но поради факта, че е предназначено само за износ и не се предлага в родната търговска мрежа се реших да опитам да го мариновам. Пробвах три вида марината и всички ми харесаха много. Сега ще предложа последната -  медено - пикантна. Гарантирам, че специфичния аромат на овче сирене изчезва, вместо това се настанява едно луксозно усещане, наслада за небцето, подходящо предястие, мезе или лека закуска. Поднесете с добре изстудено бяло вино и меко хлебче. Остатъкът от маринатата използвайте като дресинг за салати.

Продукти:

1 кг овче сирене

200 г пресни гъби

няколко скилидки чесън

100 мл бял оцет

1/2 с.л. захар

няколко дафинови листчета

сух риган

 изсушена мащерка

изсушен босилек

бял пипер

лют червен пипер (чили)

зехтин, прибл. 500 мл

2 ч.л. мед

В 200 мл гореща вода разтваряме оцета, захарта, спускаме дафиновия лист и оставяме да заври. Прибавяме гъбите и мариноваме във вряща вода за 5 мин. Отцеждаме.

Сиренето нарязваме на малки хапки и редим в буркан ред сирене, подправки, гъби, чесън, отново сирене и така до изчерпване на продуктите. Отгоре поливаме с течен мед и покриваме всичко догоре със зехтин. Затваряме, разклащаме и оставяме да отпочине в хладилник за около 2 седмици преди консумация, като от време на време разклащаме.

Утре е Архангелова задушница, една от големите задушници в християнския календар, когато си спомняме и почитаме любими хора, които вече не са сред нас. Поверието гласи, че ако до нас бръмне мушица, пеперуда или пчеличка, това е някоя близка душа, слязла от небето, за да ни навести. Спокойствие, светлина и разбирателство в домовете ви за предстоящите почивни дни.




И петъчната доза мъдрост: (на английски е, знам, че няма да има проблем) - Patience and time do more than strenght and passion - Jean De La Fonten.

Млечна прасковена торта

       И този Димитровден дойде....Лятото навън продължава, докога ли? Топло е и все още не сме посегнали към тежките зимно - есенни дрехи, към питателните храни, напротив погледа и сетивата все теглят навън, сред жълтия шпалир от листа, сред мекотата и галещата целувка на последните слънчеви лъчи. Изпращам поредното ято, събирам последната топлинка от пъстрата до пищност природа и не искам този ден да свършва. Прекрасен е, петъчно-есенен, топъл и светъл, жълт и оранжев, вкусен и богат.

   И като далечен и може би последен спомен за отминалото лято ми се иска да го отбележа с нещо фино, леко и ефирно, напомнящо слънце. И ето я - роди се прекрасна слънчева прасковена торта, защото прасковите са едни мини слънца, толкова ароматни, сочни, цветни.

Тортата не е трудоемка, резултатът е божествен.

Продукти:

за блата:

2 пакета бисквити Еверест какао

200 г меко масло

няколко капки ромова есенция

за крема:

1 и 1/2 кофичка плодово кисело мляко с вкус праскова

250 г течна сладкарска сметана за разбиване

1 пак. фикс за сметана

2 с.л. пресята пудра захар

1 пак. желатин

шепа стафиди, леко напоени в ром

за желирания блат:

1 компот от белени праскови в сладък сироп 

2 с.л. кристална захар

1 пак. желатин

Приготовление:

В блендер изсипваме натрошените бисквити, а върху тях на парченца хладкото масло. Всичко смиламе до хомогенна смес. Ароматизираме с ромовата есенция. В тортена форма с диаметър 26 см, предварително облечена с хартия за печене или фолио за свежо съхранение трамбоваме много добре сместа. Отстрани оформяме борд около 2-3 см. Поставяме в хладилник за 40 мин. да стегне добре. През това време приготвяме крема - желатина накисваме във вода за 5 мин. да набъбне, а след това на водна баня при непрекъснато бъркане го разтваряме. Не бива да завира, иначе ще бъде разрушен. Охлаждаме. Сметаната, добре изстудена разбиваме на твърд сняг, към нея прибавяме фикса, плодовото мляко, стафидите, пудрата захар и на тънка струйка желатина. Изливаме върху бисквитения блат, изравняваме и пъхваме в хладилник за 2 часа. Сиропа на компота слагаме на котлона да се затопли добре, без да завира, разтваряме захарта и разтворения по същия начин като по- горе желатин. Оставаме да се охлади. Прасковите нареждаме върху млечния блат и заливаме със сиропа. Оставяме в хладилник за една нощ. Трябва да стегне добре. Много въздушна и лека торта. Сервираме с охладено бяло вино или с чаша газирана вода.

Е, дойде ред и на петъчната доза мъдрост, избрах една на Питагор.

Но преди това нека да ви пожелая топлото време навън да продължи и през почивните дни, да е уютно и вкусно в домовете ви и радостно в душите ви. Слънчев поздрав от Варна.

"Ако можеш да си орел, не се напъвай да бъдеш пръв сред гаргите." - Питагор

Петкова пита

В неделя беше празника на една от най- почитаните български светици - Св. Петка.

Празник, каращ ни да запалим свещица и да се помолим за здравето на близките си, на децата и смирено да благодарим за всички земни дарове, с които сме били възнаградени. И нека идните дни са по - мъдри, по- спокойни, по- ведри, усмивката да не слиза от лицата ни, да приемаме изпитанията като част от пътя, който трябва да извървим, с лекота и мъдрост да ги преживяваме и да излизаме от тях по- силни и по- добри.
Традиционна за празника е Петковата пита (Петков хляб), който се получи изключително мек и уханен у дома, затова искам да споделя рецептата с вас.



Продукти:

500 г прясно мляко
1 пак. суха мая
900 г брашно
2 яйца
2 с.л. олио
2 с.л. захар
1 с.л. сол
краве масло за намазване


Затопляме леко млякото и в него разтваряме маята, добавяме захарта, олиото и толкова брашно, че да се получи гъста каша за квас. Оставяме за около 20 мин, или докато се понадигне и стане на шупли. Замесваме меко тесто с останалото брашно и оставяме на топличко и на завет, за да си почине и да втаса на спокойствие. Трябва да бухне добре. Най - добре това да стане в тава с падащ борд, на която предварително сме облекли стените и дъното с хартия за печене. Печем около 50 мин на долна скара, 180 С, предварително покрита с фолио, за да не изгаря, а след като е почти опечена и без него. Проверяваме готовността с шишче.

След готовност оставяме за около 15 мин. във фурната, а след това охлаждаме върху решетка и мажем с краве масло.  Хапваме топличка с шарена солчица, масълце и хубаво сирене. Любими хора, качествено червено вино и добро настроение в топлия и ухаещ на пресен хляб дом, са задължителната компания.

  Ииии, дано да съм постоянна в новото си начинание, но замислям занапред под всяка публикация да има споделена мъдрост от изминалата седмица. Много обичам да чета, преосмислям, а и помня много от красивите и умни думи на велики хора.
И някак в тон с цялостния облик на блога, с най- важното за мен и като желание за едно ново и добро начало е първата от тях:

"Най- необходимото - домашното огнище." - Майка Тереза.


Топли есенни почивни дни от мен ☺